Р Е Ш Е Н И Е № 564 София, 12 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2488 по описа за 2011 година. Постъпил е касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъдата, постановена от Софийския градски съд по внохд № 3923/10 г., като се твърди, че е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия П. В. Б. изразява становище за неоснователност на направеното оплакване. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие в касационното производство. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2392/10 г. Районният съд-гр.София осъдил подс.Б. на основание чл.323, ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години. На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. По внохд № 3923/10 г., образувано по жалба на подсъдимия, на 14.02.2011 г. СГС отменил изцяло посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда, с която оправдал подс.Б. по предявеното му обвинение по чл.323, ал.1 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се претендира от прокурора при следните съображения, обобщено, че събраните при разглеждане на делото доказателства „безусловно доказват вината на К.” (разбирай Б., доколкото е допусната очевидна техническа грешка), тъй като „неколкократно е преграждал улицата независимо, че прегражденията са били отстранявани по надлежния ред от органите на Столична община”. С протеста е поет ангажимент за представяне на други аргументи, след запознаване с мотивите на оспорения съдебен акт. Делото е изпратено на ВКС на 26.09.2011 г. и до разглеждането му в открито съдебно заседание на 02.12.2011 г. прокурорът не е направил допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК. Протестът е неоснователен. Прокурорът не оспорва фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, които по същество не се различават от тези, предявени на подсъдимия с обвинителния акт. При това прокурорът няма основание да поддържа, че подсъдимият е оградил „улица”, тъй като от фактическа страна е прието, че такива действия са предприети от него по отношение на имот с проектен планоснимачен № ... в местността „Батийница”-с.Панчарево. По делото не е установено, същият имот да е „улица”. От друга страна, прокурорът не оспорва съображенията на съда (л.л.5-10 от мотивите на присъдата), предопределили извода му за несъставомерност на извършеното от подс.Б., поради липсата на признаците от обективна страна на престъпния състав по чл.323, ал.1 НК, а твърде лаконично е заявил недоволството си от изхода на делото. ВКС не установи основания за несъгласие с изложените от СГС съображения по оценката на фактите с оглед на приложимия закон, тъй като същите са основани на правилен прочит на закона и практиката по приложението му. Констатацията за липсата на основните белези на инкриминираното престъпление от обективна страна е правилна. Известно е, че от обективна страна на престъплението по чл.323, ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия, както и това, че само страните по конкретно правоотношение – спор по повод на определено имуществено право, могат да бъдат извършител и пострадал от това престъпление. Според фактическото обвинение, предявено спрямо подсъдимия с обвинителния акт, непроменено по реда на чл.287 НПК, пострадал от извършеното от подсъдимия е Директорът на дирекция „Контрол по строителството” към Столична община, въпреки, че още от досъдебното производство е установено, че взаимоотношенията им са административноправни. Последният в кръгът на правомощията си, с надлежна заповед, на основание чл.195, ал.5 ЗУТ, е наредил на подс.Б. да премахне за своя сметка неподходяща по местонахождение и разположение поставената от него ограда от мрежа и метални колове, която огражда имота с проектен № 2919 в м.Батийница. По делото не е установено, извън казаното, между подсъдимия и Директора на цитираната дирекция да е съществувал въобще, а не само преди започване на самоуправните действия, правен спор по повод на определено имуществено право. Само това е достатъчно за да се утвърди оспорената присъда като правилна и законосъобразна, доколкото е в рамките на предмета на делото, ясно очертан от фактическото и юридическо обвинение предявено срещу подсъдимия с обвинителния акт, непроменено по единствено възможния начин – по реда на чл.287 НПК. От друга страна в същите рамки, не се установява, а и не се претендира, подс.Б. да е осъществил признаците на друго престъпление. При тези съображения, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 14.02.2011 г., постановена по внохд № 3923/10 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: