6
Р Е Ш Е Н И Е
№165
Гр.София, 08.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 269 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Е. М., като [фирма], [населено място] срещу решение № 102/18.11.2011г., постановено по в.гр.д.№ 231/11г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 259/29.07.2011г. по гр.д.№ 704/11г. на Бургаския окръжен съд и е прието за установено, че ........ има вземане против касатора за сумата от 366785.60 лв., представляваща получена безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. по договор № 964/19.12.2003г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на чл.4, т.17 от договора и вземане в размер на 16146.41 лв., представляваща обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението по чл.4, т.17 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изразяващо се в увеличаване на броя на стаите, оборудвани за настаняване на туристи в семейния хотел на бенефициента, за сметка на предвидените по финансирания проект стаи за управителя, камериерките, джакузи, фитнес и стая за тихи игри. Неизпълнението на това задължение в продължение на контролния период било основание за връщане на предоставената помощ. Изложени са съображения, че чрез финансовото подпомагане се постигат целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г.
С определение № 478/15.06.2012г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: При тълкуване на клаузите на един договор за финансиране по програма С., следва ли да се съобразяват правилата и целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г.?
Становището на настоящия състав на ВКС произтича от следното:
Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите за разкриване на действителната обща воля на страните, като критерий за тълкуване на отделните уговорки е посочена и целта на договора. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ се сключва от специален орган – ........ в изпълнение на чл.12, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по прилагане на който е издадена и Наредба № 15/18.05.2001г. на министъра на земеделието и горите. В наредбата са уредени условията и редът за подпомагане на проекти за развитие и разнообразяване на икономическите дейности и алтернативни доходи по програма С.. Програмата предвижда подкрепата на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в периода преди присъединяване на страни, кандидати за членове на Общността, вкл. Република България.
Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г. за подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони в страните кандидати от Ц. и Източна Европа в предприсъединителния период установява рамката на подкрепата на Общността, която цели улесняване на прилагането на достиженията на правото на ЕО по отношение на общата селскостопанска политика и свързаните политики и за решаване на приоритетни и специфични проблеми в процеса на приспособяване на земеделския сектор и селските райони чл.1. Въз основа на целите на програмата регламентът предвижда мерките за подпомагане, както и включва оценка, мониторинг и оценяване на ефективността им. Наблюдението на изпълнението на програмата, включително и от страната – кандидат има за предназначение успехът и въздействието относно определените цели – чл.5. Съкращаването, преустановяването и отменянето на помощта се предприемат, ако мярката не успее да оправдае определеното й финансиране, съществуването на несъответствие или значително изменение, което влияе на естеството или на условията за прилагане на мерките, за които е получено одобрение – чл.10.
Съобразно с посочения регламент Наредба № 15/18.05.2001г. разпорежда осъществяване на последващ контрол върху целевото използване на инвестициите за срок от 5 години – чл.28. Неизпълнението на условията по чл.27 от Наредбата има за последица връщане на получената финансова помощ. Задълженията по чл.27 включва и използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение.
Въз основа на нормативната уредба на финансовото подпомагане по програма С., съставът на ВКС приема, че при последващия контрол по изпълнението, съответствието на одобрения проект, за изпълнение на който е сключен договорът, контролният орган следва да съобразява целта на предоставената помощ, което има значение за преценката на използването й по предназначение. Неизпълнението на договорното задължение се установява от контролния орган, но при спор, преценката за обема, вида на инвестицията и използването й по предназначение за срока на контрол, съдът следва да тълкува клаузите на договора. Тълкуването на договора следва да се съобрази и с одобрения проект, а изводите за предназначението на инвестициите и за евентуалното отклонение от това предназначение, следва да се основават на принципите и целите на отпускането на помощта, което представлява преценка за целта на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД.
По тези съображения съставът на ВКС дава отговор на поставения правен въпрос в следния смисъл: При тълкуване на клаузите на договор за финансиране по програма С., съдът би могъл да съобрази и правилата и целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г., но доколкото регламентът не урежда реда и условията за сключване на конкретния договор между държавата, получаваща помощта, и лицето, ползващо същата, то целта на договора по чл.20 ЗЗД може да се основе само на общата рамка за предназначението на финансирането с оглед на използването на помощта във връзка със степента и вида на евентуалното неизпълнение.
По същество на касационната жалба.
Основателно е касационното оплакване за допуснати нарушения от въззивния съд на процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства – чл.236, ал.2 ГПК, на материалния закон при тълкуване на договора – чл.20 ГПК и като резултат е постановено необосновано решение, което е неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК.
На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени, но тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да постанови решението по съществото на спора.
Предметът на сключения на 19.12.2003г. договор за предоставяне на бъзвъзмездна финансова помощ е за извършването на дейности по бизнес план към проект „Преустройство по време на строителство на жилищна сграда в семеен хотел с ресторант, доизграждане и оборудване на същия.”. Ф осъществява контрол за срок от 5 години след извършване на плащането, като в т.4.17 ползвателят е поел задължение на използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес – плана.
В одобрения бизнес – план е предвидено изграждането на отделни зони – кухня към ресторанта и хотелска част, както и са разпределени стаите и помещенията, при общ капацитет на 17 хотелски стаи, а на мансардния етаж – помещение за джакузи, зала за фитнес и зала за тихи игри. Семейният хотел следва да функционира от началото на месец май до края на октомври. Основната цел на проекта е определена като изглаждане на неголям, но предлагащ съвременни удобства, максимална индивидуалност и близко до семейния уют обслужване на своите гости хотел и ресторант, като се оказват и условия за предлагане на атракциони, включващи посещение на исторически забележителности и пътешествия по море. Очакваните резултати са ръст на чуждестранните туристи и по-специално на интерес, насочен към природните и антропогенни дадености на района, съдържащи елементи на селски туризъм.
Спорът по делото е относно констатациите на комисия, извършила проверка за използване по предназначение на инвестицията от 10.11.2009г. След приключване на проверка ползвателят е подписал контролния лист, в който е било отбелязано заключение, че „инвестицията се използва съобразно проекта”. От показанията на разпитаните свидетели – експертите, които са извършили проверката, се установява, че след подписване на контролния лист, те извършили сравнение между бизнес плана и направения опис и отчели, че стаите за гости са 32, а не 23, както е по плана, като липсвали камериерски стаи, стая на управителя и джакузи.
Не се е спорило по делото, че петгодишният срок за контрол изтича на 16.02.2010г., както и че по време на проверката в хотела не е имало настанени гости и е правен ремонт.
Спорният въпрос е за начина на установяване на несъответствието между бизнес - плана и контролния лист относно броя на хотелските стаи. На базата на писмените и гласните доказателства съдът приема, че допълнителното отразяване на броя на стаите в контролния лист няма обвързваща доказателствена сила. Тези отбелязвания са направени след извършване на проверката от контролните органи и подписването на документа от ползвателя, поради което не могат да му се противопоставят. От друга страна, е налице разминаване между контролния лист и ръкописния опис, изготвен от свидетелките по време на проверката – в ръкописния опис са 27 стаи и апартаменти, без стаи с легла на основното ниво и на мансардния етаж, докато в контролния лист са 32 стаи, от които 1 на основно ниво и 4 на мансарден етаж. Свидетелите Д. и Н. обясняват, че леглата са втора употреба, доставени през месец ноември 2009г. за персонала на хотела, в тях не са настанявани туристи и не са оборудвани като хотелски стаи. При тези доказателства изводът на въззивния съд относно броя на стаите за гости се явява необоснован, като изграден единствено на база на данните от контролния лист.
На следващо място, срокът на наблюдение от фонда е до 16.02.2010г., а конкретната проверка е извършена през месец ноември 2009г., т.е. в период, който не попада в туристическия сезон, определен в бизнес – плана, поради което евентуалната промяна на предназначението на помещенията не влияе на изпълнението на целите, заложени в бизнес-плана. Извън туристическия сезон ползвателят е предприел ремонт и дори същият да е свързан с промяна на предназначението на помещенията и да представлява подготовка за следващия туристически сезон, то изменението ще настъпи след изтичане на периода на контрол по използване на инвестицията по чл.27 от Наредба № 15/18.05.2001г. При предшестващите проверки не е констатирано инвестицията да не е използвана по предназначение.
Финансовата помощ е получена по одобрената инвестиция, инвестицията е осъществена по предназначение и с това са постигнати целите на договора. Наредба № 15/18.05.2001г. и договорът от 19.12.2003г. не предвиждат връщане на предоставената помощ при промяна на предназначението на част от помещенията след изтичане на контролния период по изпълнението на проекта. В този смисъл, инвестицията е използвана по предназначение съобразно с одобрения проект, като евентуалното отклонение от това предназначение за период, който не попада в сезона за реалното ползване на инвестицията, не съответства на целта на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД. Ползвателят по договора е изправна страна, поради което не дължи връщане на получената финансова помощ съгласно чл.30 от Наредба № 15/18.05.2001г.
Предявеният иск за признаване за установено, че ..........” има вземане против касатора за сумата от 366785.60 лв., представляваща получена безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. по договор № 964/19.12.2003г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на чл.4, т.17 от договора и вземане в размер на 16146.41 лв., представляващо обезщетение за забава, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските. С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати направените от касатора разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 12688.64 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 102/18.11.2011г. по в.гр.д.№ 231/11г. на Бургаския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от .......”, [населено място], [улица], № 136 за признаване за установено, че ............ има вземане против Р. Е. М., като [фирма], [населено място], [улица], за сумата от 366785.60 лв., представляваща получена безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. по договор № 964/19.12.2003г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на чл.4, т.17 от договора и вземане в размер на 16146.41 лв., представляващо обезщетение за забава.
ОСЪЖДА .............. [населено място], [улица], да заплати на Р. Е. М., като [фирма], [населено място], [улица], сумата от 12688.64 лв. /Дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и осем лв. и 64 ст./ - разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.