Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 28.05.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 754 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. срещу решението на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, постановено на 06.6.2012 г. по гр.д.№ 3033/11 г. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение на СРС, 64-ти състав от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 6216/05 г., като е отхвърлен предявеният от С. Д. П. /починала в хода на първоинстанционното производство и заместена от универсалните й правоприемници П. А. Д. и М. А. П./ против В. К. Д. иск с правна квалификация чл.30 ЗН- за намаляване на дарението, извършено с Н..акт № 193, том ХХХХІ, дело № 7392/90 г. на Нотариуса при Нотариалната служба при ІІ Софийски районен съд, с което К. Д. П. и съпругата му С. Д. П. са прехвърлили в полза на сина на първия от тях- В. К. Д., правото на собственост върху апартамент № 54, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащото към него избено помещение № 20 и 0,558% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, до размера, необходим за попълване на запазената част на С. Д. П. от наследството на съпруга й К. Д. П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция по чл.30 ЗН бъде уважена със законните последици. Ответникът по касационната жалба- В. К. Д. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. С определение № 576/ 13.11.2012 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: 1. При действието на СК /1968 г./ придобивната давност, изтекла по време на брака в хипотезата, при която единият от съпрузите е започнал да упражнява самостоятелно владение от преди сключването на брака, обуславя ли възникване на съпружеска имуществена общност върху придобития на това основание имот; 2. Допустимо ли е с иск по чл.30, ал.1 ЗН наследник-преживял съпруг да претендира намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от него и починалия съпруг-негов наследодател. За първия от двата въпроси е прието, че е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната съдебна практика- основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а за втория, предвид липсата на такава практика, създадена по реда на чл.290 ГПК- че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание, а именно принос за развитието на правото. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване Във връзка с въпроса, дали при действието на СК /1968 г./ придобивната давност, изтекла по време на брака в хипотезата, при която единият от съпрузите е започнал да упражнява самостоятелно владение от преди сключването на брака, обуславя възникване на съпружеска имуществена общност върху придобития на това основание имот, настоящата касационна инстанция намира, че решаващият съд е обвързан от задължителните постановки на ПП № 8/80 г. от 17.06.1981 г., според които формалният момент на придобиването на собствеността определя и собственическия режим- съпружеска имуществена общност или индивидуална собственост на съпруга. След като имотът е придобит по време на брака, макар и единият съпруг да е започнал да владее сам имота като свой собствен преди брака, по силата на изричната разпоредба на чл.13, ал.1 СК /1968 г./ придобитото представлява съпружеска имуществена общност. По втория въпрос, свързан с възможността наследник-преживял съпруг да претендира намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от него и починалия съпруг-негов наследодател, настоящата касационна инстанция намира следното: За да отхвърли предявения конститутивен иск по чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд е изложил мотиви, според които дареният недвижим имот- апартамент № 54 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет.ІХ, е бил притежаван от наследодателя и първоначалната ищца- негова преживяла съпруга, изцяло в режим на СИО /доколкото в нотариалния акт за дарението не е посочено, че се прехвърля и идеална част, която е индивидуална собственост на съпруга/, при което с това дарение самата ищца се е разпоредила със собственическите си права, допускайки по този начин да накърни запазената си част от наследството. Посочено е, че с иска за намаляване на така извършеното дарение се заобикаля закона, тъй като за отмяна на дарението, направено от ищцата, законът изисква други материални предпоставки. Оттук е формиран правният извод, че ищцата не може с иска по чл.30, ал.1 ЗН да намалява дарение на имот в режим на СИО, в което самата тя е участвала като дарител. Настоящата касационна инстанция намира това становище за неправилно. Поначало наследственият закон гарантира на физическите лица свободата да се разпореждат със своето имущество както приживе, така и за след смъртта им. Тази свобода на разпореждане обаче е ограничена с цел да се охранят интересите на семейството и конкретно на най-близките наследници по закон- низходящи, родители и съпруг. Това са т.нар. “наследници с право на запазена част от наследството”, в чиито интерес законодателят е предвидил, че наследодателят може да се разполага само с определена част от имуществото си- разполагаема част. Наследодателят има възможността да се разпорежда свободно само с разполагаемата част от наследственото имущество, докато запазената част на посочените необходими наследници не може да бъде накърнявана посредством завещания и дарения. Критериите, въз основа на които се определя запазената и разполагаемата част, респ. правата на необходимите наследници, чиято запазена част от наследството е накърнена с посочените безвъзмездни разпоредителни актове, са изцяло обективни- от значение е наличието на определена правна връзка, основана на произход или граждански брак, както и стойността на наследственото имущество и на извършените завещания и дарения. За възникване на потестативното право по чл.30, ал.1 ЗН е без всякакво значение какво е било субективното отношение на наследника с право на запазена част към извършеното от наследодателя разпоредително действие при неговото осъществяване, респ. наличието на знание или съгласие за това. В хипотезата, при която наследодателят съвместно със своя съпруг е извършил дарение на имот, притежаван от тях в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е извършил разпореждане със собствената си ½ ид.ч., която би получил при прекратяването на общността, като при това съдебната практика е константна, че идеалната част на наследодателя от общите имущества се включва в масата по чл.31 ЗН. Следва да се има предвид и това, че към момента на извършване на дарението е налице неизвестност за бъдещия момент на откриване на наследството и стойността на наследственото имущество към този момент, т.е. съпругът не може отнапред да знае дали запазената му част от наследството е обезпечена. По тези съображения следва да се приеме, че на общо основание преживелият съпруг може да иска намаляване на дарение на имот в режим на СИО, извършено съвместно от двамата съпрузи- за ½ ид.ч. от подарения имот, колкото са правата на наследодателя в общността, Тезата, че с участието си в дарението съпругът се е отказал от потестативното си право по чл.30 ЗН, не намира опора в закона, доколкото е недопустим предварителен отказ от право на иск- по смисъла на чл.233 ГПК отказът от иск е действие на разпореждане с правото при вече висящ процес, но не и преди това. По съществото на касационната жалба С оглед възприетите по-горе отговори на въпросите, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, настоящата инстанция намира, че предмет на предявения конститутивен иск по чл.30, ал.1 ЗН са притежаваните от наследодателя К. П. идеални части от процесния жилищен имот, с които той се е разпоредил с дарението от 11.10.1990 г., а именно: 1 289,04/7 373 ид.ч., представляващи негова лична собственост по силата на трансформация /вложени лични средства за покриване стойността на имот чрез участие в Ж./, заедно с половината от останалите 6 083,96/ 7 373 ид.ч., притежавани от двамата съпрузи в режим на СИО, или 4 331,02/ 7 373 ид.ч. на стойност 13 451,83 лв., доколкото при откриване на наследството стойността на апартамента е 22 900 лв. Съобразно отговора на другия материалноправен въпрос, поставен в основата на обжалваното въззивно решение, следва да се приеме, противно на възприетото от въззивния съд в нарушение на материалния закон, че имотът в [населено място], за който през 1983 г. К. П. се е снабдил с нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото към този момент същият е бил в брак с първоначалната ищца по настоящото дело С. П. /бракът между тях е сключен през 1971 г./- аргумент от чл.13, ал.1 СК /1968 г./. Макар и в констативния нотариален акт като основание за придобиване на собствеността да е посочено “наследство и давностно владение”, от данните по делото не може да се направи какъвто и да е обоснован извод за упражнявано от наследодателите на посоченото лице владение върху посочения имот през определен период от време, с оглед на което не може да се приеме, че давността е изтекла преди 1983 г., когато нотариусът е констатирал наличието на предпоставките по чл.79, ал.1 ЗС. По така изложените съображения следва, че в наследствената маса по чл.31 ЗН се включва и стойността на ½ ид.ч. от дворното място в [населено място], т.е. половината от сумата 7 500 лв. или 3 750 лв. Накрая, в масата следва да се включи и стойността на притежаваната от наследодателя ½ ид.ч. от апартамент на [улица], а именно сумата 21 997 лв., при което общата стойност на наследствената маса е 39 198,83 лв. Разполагаемата част на К. П., определена съгласно чл.29 ЗН, при оставени наследници по закон съпруг и едно дете, е 1/3 или 13 066,28 лв., колкото е и запазената част на С. П.. Чистият актив на наследственото имущество /без извършеното дарение/ е 25 747,19 лв., като частта на всеки от двамата наследници е 12 873,60 лв. /чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН/. Следователно с извършеното дарение запазената част на преживялата съпруга е накърнена със сумата 192,68 лв., с колкото следва да се намали дарението. В случая е без значение, че конституираната в хода на процеса като ищца М. П. не е обжалвала първоинстанционното решение, доколкото по силата на оставеното универсално завещание на С. П. в полза на касатора П. Д. същият изцяло е встъпил в процесуалните права на ищеца по делото. Предвид горното, обжалваното въззивно решение на СГС се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, което налага отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което запазената част на С. Д. П. /заместена в хода на процеса от универсалния си правоприемник П. А. Д./ от наследството на К. Д. П., накърнена с извършеното на 11.10.1990 г. дарение в полза на ответника, бъде възстановена със сумата 192,68 лв., с колкото да се намали дарението. Доколкото в случая стойността на подарения имот при откриване на наследството /съобразно заключението на изслушаната пред въззивния съд Съдебно-техническа експертиза/ не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, надареният следва да задържи имота, като възмезди ищеца с пари според цената по време на намаляването, т.е. със сумата 636,94 лв. /чл.36, ал.1 ЗН/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, постановено на 06.6.2012 г. по гр.д.№ 3033/11 г., вместо което постановява: НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ал.1 ЗН, дарението, извършено на 11.10.1990 г. с Н..акт № 193, том ХХХХІ, дело № 7392/90 г. на нотариуса при нотариална служба при ІІ РС- София, от наследодателя К. Д. П. /поч.05.12.2002 г./ в полза на В. К. Д., в размер на сумата 192,68 лв., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Д. П. /заместена в хода на производството от универсалния си правоприемник по завещание П. А. Д./ от наследството на К. Д. П. и ОСЪЖДА В. К. Д. на основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН да заплати на П. А. Д. сумата 636,94 лв., представлявяща парична равностойност на превишението на запазената част към момента на намаляване на дарението. ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.36, ал.1, изр.2 ЗН, задържане на дарения недвижим имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с принадлежащото към него избено помещение № 20 и 0,558% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, находящо се в [населено място], м.”Р.”, кв.*, при съседи: изток- [улица], запад- [улица], юг- [улица]и север- [улица], от надарения В. К. Д.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: