1
7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
СОФИЯ, 26.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5800/2015 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против решение № 135 от 14.08.2015 г. по в.гр.д. № 187/2015 г. на Ямболския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 91 от 06.02. 2015 г. по гр.д. № 3316/2012 г. на Ямболския районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. владението върху недвижим имот с площ 659.42 кв.м, представляващ част от имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 4 759 кв.м, която част е отразена върху комбиниран план - скица приложение № 1 от заключението на съдебно- техническата експертиза вх. № 12988 от 17.09.2014 г., представляваща неразделна част от решението, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение ползване без основание на собствения на ищците недвижим имот в размер на 339.67 лв.
С определение № 244 от 20.04.2016 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:1/ Следва ли съдът, осъществяващ косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, да обсъди и възражението за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. 2/ При преценка дали дадено строителство е пречка за възстановяване по чл. 10б ЗСПЗЗ следва ли да вземе предвид и законността на строежа. 3/ Счита ли се, че с изпращане на покана за освобождаване на недвижим имот и/или плащане на наем от лицето, претендиращо да е собственик на имота, до лицето, упражняващо фактическа власт върху него, е смутено явното и спокойно владение на владелеца и съответно е прекъсната придобивната давност.
Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение съдът е игнорирал събраните по делото писмени доказателства, не е изпълнил задължението си за осъществяване на косвен съдебен контрол върху реституционните решения, на които ищците основават правата си, не е съобразил заключението на вещото лице относно наличието на строителство във възстановения на ищците имот, позовал се е на съдебни решения, постановени между други страни и на друго правно основание, които не могат да бъдат противопоставени на дружеството. Счита за необоснован изводът на въззивния съд, че упражняваното от дружеството владение върху спорния имот не е било спокойно, поради което не е могло да доведе до придобиването му по давност.
Ответникът по касация Т. И. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 380 от 24.08.1998 г. по гр.д. № 1755/95 г. на Ямболския районен съд, поправено с решение № 619 от 06.08.1999 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменено решение № 430 от 15.12.1992 г. на ПК - Ямбол в частта, с която е отказано да се възстанови в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 4.200 дка в землището на [населено място], м. ”Летището”, и в тази част е постановено друго, с което е възстановена на И. И. К. и Т. И. К. собствеността върху описаната нива в стари реални граници по начина, посочен на скица № 7 към заключението на в. лице, представляваща неразделна част от решението. Въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ през 1999 г. кметът на [община] е издал Заповед № І-А-433 от 12.11.1999 г. за поправка и попълване на кадастралната основа с възстановения на И. и Т. К. имот, като същият е нанесен в плана с пл.№ 8070. Тази заповед е била отменена изцяло с решение на ВАС. През 2001 г. на основание чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ е издадена друга заповед на кмета на [община], с която е одобрено решението на Дирекция ”Териториално устройство и развитие” към [община], относно възможността за възстановяване на част от бившата нива в м. „Летището” въз основа на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. С влязло в сила решение № 67 от 04.07.2002 г. по адм.д. № 774/2001 г. тази заповед е обявена за нищожна.
С Решение № 430 от 15.01.2004 г. ОЗСГ- [населено място] е възстановила на И. и Т. И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници земеделски имот, представляващ нива с площ 4. 200 дка в строителните граници на [населено място], м. ”Летището”, съставляваща имот № 8070 от план, изработен 1990 г. В решението е посочено, че същото се издава на основание документи по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ – Удостоверение изх. № 1266 от 10.11.2003 г. и скица изх.№ 1659 от 06.11.2003 г. на Дирекция „Териториално устройство и развитие”, както и въз основа на влезлите в сила съдебни решение № 380 от 24.08.1998 г. и № 619 от 06.08.1999 г. на Ямболския районен съд и скица № 7 към заключението на вещото лице, както и на основание решение № 67 от 04.07.2002 г.
С влязло в сила решение от 03.12.2007 г. по гр.д. № 1084/07 г. на Ямболския районен съд, на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/стара редакция/ е признато за установено по отношение на Община- Ямбол, че към момента на одобряване на кадастралната основа на действащия регулационен план на [населено място] от 2005 г. Т. и И. И. К. са били собственици на ненанесения в нея поземлен имот с идентификатор 87374.510.202, отразен на Скица № 1 към заключението на СТЕ от 13.11.2007 г.
С решение № 430 от 30.04.2008 г. на ОСЗГ- Ямбол на И. и Т. И. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху нива от 4.759 дка в м. ”Летището”, съставляваща поземлен имот № 87374.510.202 по кадастралната карта на града.
С друго решение № 4 - АК от 12.05.2008 г. на ОСЗГ „Тунджа Ямбол” е възстановено правото на собственост на Т. И. К. и И. И. К. в съществуващи стари реални граници на следния имот: друг вид нива с площ 4 759 кв.м, съставляваща поземлен имот № 87374.510.202 по кадастралната карта на [населено място].
По делото е установено също, че с Договор от 01.06.1994 г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за търговете, [фирма] е закупил от [фирма] /в ликвидация/ недвижим имот, представляващ Складова база ЖП- гара, [населено място], извън строителните граници на града, състояща се от склад за зърно, портиерна, ограда, ведно с прилежащ терен от 15 820 кв.м, съставляващ парцел І по парцеларен план, върху който попада и жп отклонение и бетонна площадка /рампа/. В одобрената през 2005 г. кадастрална карта този имот е заснет с идентификатор 87374.72.677 с площ 13.838 кв.м, съответстваща на площта на ПИ № 000667 по КВС. Установено е по делото, че дружеството е заградило и владее 659.42 кв.м от имот с идентификатор 87374.510.202. Върху този терен подадат част от железопътното отклонение и рампа.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представеният по делото констативен нотариален акт за собственост № 183, т.ІV, дело № 632 от 18.07.2008 г. легитимира ищците като собственици на имот с идентификатор 87374.510.202. Нотариалният акт е издаден въз основа на решение № 4-АК-12.05.2008 г. на ОСЗГ „ Тунджа- Ямбол”, което не е нищожно и е породило реституционно действие. Доводите на ответника за материална незаконосъобразност на решението са намерени за неоснователни по съображения, че изграденото във възстановения имот железопътното отклонение не е пречка по смисъла на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху него, тъй като се касае за съоръжение, което не е предназначено за общо ползване, а за вътрешен железопътен транспорт, обслужващ само дейността на дружеството, а освен това ответникът не е представител и доказателства за законност на строителство при спазване на всички нормативни изисквания и надлежно отстъпено право на строеж като обстоятелства, изключващи реституцията съгласно чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ.
Съдът е намерил за неоснователно и възражението на ответника за придобиване на спорния имот по давност, като е приел, че железопътното отклонение не е било предмет на сключения през 1994 г. договор за продажба, поради което купувачът [фирма] не е станал собственик и не е могъл да го внесе като апортна вноска в капитала на дружеството. Приел е, че упражняваното от дружеството владение не е било явно и спокойно, тъй като ищците са изпращали неколкократно писма до дружеството да освободи заетата без основание площ и да заплати обезщетение за ползването й.
Първите два правни въпроса, обусловили допускане на касационно обжалване - следва ли съдът, осъществяващ косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, да обсъди и възражението за наличие на пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, и дали в хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ следва да се има предвид и законността на строежа, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК и имаща задължителен характер по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В решение № 475 от 06.12.2012 г. по гр.д. № 472/2011 г. на ВКС, І г.о., е прието, че ако заявеният за възстановяване земеделски имот е застроен изцяло или отчасти със стопански сгради, преценката за това дали е подлежала на възстановяване застроената част следва да се направи при съобразяване на нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която не съдържа изискване за законност на строителството. Различното приложното поле на нормите на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, е подробно обосновано в решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о. В него е прието, а в този смисъл е и константната практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ има предвид строителството на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена. За разлика от нея, нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ визира осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, прилага се както по отношение на земеделски земи в строителните граници, така и извън тях, и в тези случаи не съществува нормативно изискване за законност на строителството.
Въпросът счита ли се, че с изпращане на покана за освобождаване на недвижим имот и/или плащане на наем от лицето, претендиращо да е собственик на имота, до лицето, упражняващо фактическа власт върху него, е смутено явното и спокойно владение на владелеца и съответно е прекъсната придобивната давност, също е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че владението е спокойно, когато не е установено и не се поддържа с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението и не прекъсва придобивната давност.
Настоящият състав изцяло споделя цитираната по-горе практика на ВКС.
Предвид изложеното касационната жалба е основателна.
Неправилно въззивният съд е преценявал материалната законосъобразност на решението на ОСЗГ, на което ищците основават правата си, с оглед изискванията на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, като по този начин е придал правна значимост на законността на извършеното във възстановения имот строителство от гледна точна на наличието на отстъпено вещно право на строеж. При данните по делото, че част от възстановения имот е заета от коловоз /железопътно отклонение/ и рампа, изградени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, приложимата материалноправна норма е тази на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която изключва възстановяването на земеделските земи, които са застроени или върху които са проведени мероприятия от категорията на примерно изброените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. За разлика от чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, посочената законова разпоредба не въвежда изискване за законност на строителството. За прилагането й е достатъчен обективния факт на осъществените до влизане в сила на реституционния закон строителни дейности.
Видно от представените по делото доказателства – строително разрешение от 30.12.1985 г. и Протокол за държавно приемане на обект ”Реконструкция на складова база на [фирма], железопътното отклонение и рампата представляват елементи от реализирано комплексно мероприятие „Складова база”. В този смисъл без правно значение за приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ е дали железопътната линия е предназначена за общо ползване, т.е. дали представлява обект на железопътната инфраструктура по смисъла на § 1 от ДР на Закона за железопътния транспорт, или обслужва само изградената складова база.
Изводът е, че са били налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на частта от имота, заета от железопътната линия, бетонова площадка, осигуряваща достъпа до вагоните, и прилежащата към тях площ, което налага да се приеме, че по отношение на тази площ, определена от приетата по делото съдебно- техническа експертиза в размер общо на 659.42 кв.м решението на ОСЗГ не е произвело реституционно действие и не легитимира ищците като собственици.
Като е достигнал до обратен извод, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което съставлява основание за отмяна на въззивното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. против [фирма] иск за ревандикация бъде отхвърлен като неоснователен.
След като спорният имот не е собственост на ищците, неоснователен се явява и обусловения иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването му. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за ползване на имот, като бъде постановено друго за отхвърляне на тази претенция.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 135 от 14.08.2015 г. по в.гр.д. № 187/2015 г. на Ямболския окръжен съд в обжалваната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. К., В. И. К., И. И. К. и Т. И. К. против [фирма] обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ 659.42 кв.м, представляващ част от имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 4 759 кв.м, която част е отразена върху комбиниран план - скица приложение № 1 от заключението на съдебно- техническата експертиза вх. № 12988 от 17.09.2014 г., и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 339.67 лв., представляваща обезщетение за ползване на този имот за периода от 24.09.2012 г. до 24.11.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |