Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 14 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Капка Костова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 369/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения А. А. Ц. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда от 18 януари 2012 година на Районен съд – гр. Берковица, постановена по нохд № 545/2011 година и потвърдена изцяло с решение от 04 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Монтана, по внохд № 52/2012 година. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане (назовано „молба”) може да се формира извод, че осъденият Ц. оспорва фактическите изводи на редовните съдебни инстанции относно участието му в осъществяване на инкриминираните деяния, като тези изводи са компрометирани поради допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Тези пороци в дейността на съда са довели до неправилно приложение на закона и осъждането му по повдигнатото обвинение. Така направените възражения ангажират отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъденият претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Ц. участва лично и с назначената му за служебен защитник адвокат Н. К. от С., която поддържа искането за възобновяване на делото при посочените в него основания. В рамките на упражненото право на лична защита осъденият Ц. поддържа искането за възобновяване и заявява допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила поради разглеждане на делото в отсъствие на осъдените Д. П. и М. М.. Гражданският ищец [фирма] – [населено място], област М., редовно призован чрез управителя на дружеството К. К., не изпраща представител. Не е изразил писмено становище по искането на осъдения Ц. за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя А. А. Ц. за това, че на 03. 03. 2011 година, в землището на [населено място], област М., при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Д. Ц. П. и М. Ю. М., чрез използване на МПС и на техническо средство, е отнел от владението на К. К. К. и В. Б. И. движими вещи на обща стойност 1310. 48 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр чл. 29, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Ангажирана е и гражданската отговорност на тримата осъдени - да заплатят солидарно на гражданския ищец [фирма] – [населено място], област М., представлявано от К. К. К., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1274. 00 лева, заедно със законните последици. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на тримата осъдени. В производство, инициирано по жалби на молителя Ц. и на осъдения Д. П., е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Решението не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Ангажираните в искането отменителни основания се подкрепят изцяло с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за авторството на молителя Ц. при осъществяване на деянието. Твърди се, че наличните по делото доказателства не позволяват направените от редовните съдебни инстанции изводи за участие на Ц. в извършване на престъплението, съвместно с другите двама осъдени. Тези твърдения се подкрепят с доводи, изведени на базата на собствен на молителя Ц. и защитата му прочит на доказателствените източници по делото, най-вече на гласните такива. Всъщност, тези доводи са относими към обосноваността на фактическите изводи на съдилищата и няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела. Доколкото обаче съдържанието на искането дава възможност да се установят действителните причини за недоволството на осъдения Ц. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Твърденията за липса на надлежна и достатъчна доказателствена основа на формираните от съда изводи по фактите не намират опора в данните по делото. Макар и не особено аналитични, мотивите на присъдата и решението на въззивния съд дават възможност за констатации относно начина на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата за правнозначимите факти по делото. Става ясно, че в основата на фактическите си изводи те са поставили съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите Т. (магазинер в пункта за изкупуване на метални отпадъци, в който на 03. 03. 2011 година тримата осъдени са закарали отнетите вещи), К. и Х. (служители на МВР в РУП – [населено място], озовали се по сигнал на мястото в момента на предаването на вещите от осъдения М.), както и И. и К. (собственици на отнетите метални инструменти и алуминиев проводник). Съдът е съобразил и оценителната експертиза (експерт П. В. – л. 48-49 от ДП), както и данните от съставения протокол за оглед и албум (л. 5 и сл. от ДП). Съдилищата не са имали основание да откажат да кредитират за достоверност обясненията на осъдения М. относно конкретното участие на всеки от другите двама осъдени в извършване на отнемането на вещите – П. - на 02 и 03. 03. 2011 година и Ц. – на 03. 03. с. г. Обясненията са последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, а в различни свои части се потвърждават от показанията на свид. Т. (напр. за присъствието на Д. П. до входа на пункта и незабавното му оттегляне при пристигането на полицейската кола), на свидетелите К. и Х., възпроизвели доказателствения факт за предпроцесните изявления на осъдения М. за съпричастност на П. и Ц. към извършеното престъпление. Този доказателствен факт (на признанието) е производно доказателство и е включен в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед тяхната проверка. Показанията на посочените свидетели са оценени от съда по действителното им съдържание, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Неоснователно се възразява в искането провеждането на съдебното заседание по съществото на делото пред въззивния съд в отсъствие на осъдените П. и М.. При въззивното разглеждане на делото задължително е само участието на прокурора по дела от общ характер (чл. 329, ал. 1 от НПК). За съдебното заседание на 12. 11. 2012 година осъденият П. е бил редовно уведомен чрез защитника си от предходното по делото заседание (протокол на л. 75-76 от въззивното дело), а осъденият М. е напуснал страната (справка на л. 80 от същото дело) и местонахождението му не е известно. Освен това, процесуалният закон обвързва правото на оспорване на един съдебен акт най-общо с наличието на правен интерес, т. е. когато и доколкото са нарушени права и законни интереси на страната в процеса. В случая се заявяват нарушения на процесуалните правила, които ако са налице, биха били относими към законните интереси на другите двама осъдени по делото, чиито процесуални права, вкл. на лично участие във въззивното производство, се упражняват по тяхна воля и усмотрение. Затова ВКС преценява, че заявените в искането процесуална незаконосъобразност и доказателствена недостатъчност не са налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. В рамките на оспорването от осъдения Ц. на ангажирането на отговорността му като цяло, съдът провери и конкретните тежест и параметри на тази отговорност, при което установи, че индивидуализацията на наложеното му наказание е извършена в пределите на предвиденото в закона и при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. При това ВКС констатира, че размерът на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, определен при преценка за наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, е значително под минимума от пет години лишаване от свобода, предвиден в закона. Този размер на наказанието следва да бъде преценен като справедлив, защото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. При изложените съображения ВКС намира, че направеното от осъдения Ц. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Ц. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 18 януари 2012 година на Районен съд – гр. Берковица, постановена по нохд № 545/2011 година и потвърдена изцяло с решение от 04 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Монтана, по внохд № 52/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.