Ключови фрази
Противозаконно отнемане на МПС * искане за възобновяване на две основания * укриване /нежелание за лично участие в процеса/ * прекратяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 399

гр. София, 31 октомври 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски
ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Атанас Гебев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1117 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения И. Й. Ц. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №784/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Русе.
С присъда №120 от 17.05.2010 г., постановена по НОХД №784/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Русе осъденият И. Ц. е бил признат за виновен в това, че на 17.08.2009 г. в [населено място] поле противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство– мотопед „Симсон” с рег. №... от владението на С. М. М. без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено при условията на повторност, като на основание чл.346, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип.
По делото са депозирани два документа, озаглавени касационна жалба и молба, с които се отправя искане за възобновяване на приключилото наказателно производство поради това, че същото е водено задочно и за това, че при провеждането му е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като обвинителният акт е бил изготвен от прокурор при РП-гр. Велико Търново, а делото е разгледано в РС- гр. Русе.
С молбата се прави искане и за намаляване на определеното на осъдения Ц. наказание.
На тези основания се моли наказателното производство да бъде възобновено.
В хода на касационното производство осъденият Ц. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство.
Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като твърди, че в хода на производството са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не може бракуван мотор да бъде обект на престъпление по чл.346 НК, както и тази вещ не може да бъде приравнена на лек автомобил. Оспорва се и възможността в РС- гр. Русе да се развие наказателно производство по обвинителен акт, изготвен от прокурор при РП- гр. Велико Търново.
Защитата поддържа, че са налице и условията за възобновяване на производството по реда на чл.423 НПК, тъй като същото е водено и приключило при отсъствие на осъдения Ц..
Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да получи книжата и да участва в съдебното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането

От текста на депозираните касационна жалба и молба от осъдения Ц. може да бъде направен извод, че те съдържат искания за възобновяване на приключилото наказателно производство на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК- поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и на основание чл.423 НПК- за това, че воденото наказателно производство е проведено задочно.
Независимо, че оплакванията в двата документа са фрагментарни, доколкото същите са подадени в законоустановения срок може да се приеме, че отправеното искане допустимо и на това основание то трябва да бъде разгледано.

По основателността на искането

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

По искането за възобновяване на основание чл.423 НПК

Осъденият Ц. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 18.08.2009 г. като на същата дата му е било предявено постановлението за привличане като обвиняем и му е била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка”. Впоследствие на 07.12.2009 г. на Ц. е предявено постановление за привличане на обвиняем от 09.11.2009 г., като на същата дата той е бил разпитан в това му качество. На същата дата на обвиняемия е било предявено и разследването.
След изготвяне на обвинителния акт и внасяне на делото за разглеждане първоначално в РС- гр. Велико Търново, след това в РС- гр. Русе подсъдимият е бил многократно търсен на всички известни адреси и не е бил откриван. Всички съобщения са били връщани с отбелязване, че Ц. е напуснал страната, намира се в чужбина и адреса му е неизвестен. Подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване и въпреки положените усилия до приключване на наказателното производство не е бил открит.
Касационният съдебен състав прие, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Ц. е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и участвал на досъдебната му фаза. След това по своя инициатива е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. С това свое действие осъденият Ц. е поставил в невъзможност органите, осъществяващи ръководство и контрол (прокуратурата на досъдебното производство и съда на фазата на съдебното производство) да изпълнят задължението си да го уведомят за съдебното заседание и да му дадат възможност да участва в него. При тълкуването на нормата на чл.423 НПК (към редакцията на текста, действаща от момента на укриването на Ц. до приключване на воденото срещу него наказателно производство) може да бъде направен извод, че законодателят е предвидил две хипотези, при които провеждането на задочно производство е допустимо- тогава, когато привлеченото към наказателна отговорност лице след изпълнение на процедурата на чл.254, ал.4 НПК не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина или когато се е укрило. В това производство осъденият Ц. се е укрил от органите, осъществяващи ръководство и контрол като по този начин ги е поставил в невъзможност да го призоват и да му дадат възможност да участва в производството. С нарушаване на взетата му мярка за неотклонение и с напускането на известните по делото адреси осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, респективно не е могло да бъде осигурено участието му в съдебната фаза на процеса.
Касационната инстанция приема, че това поведение на Ц. е било причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и по тази причина не са налице предпоставките за възобновяването му.
Ето защо съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно.

По искането за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК

В молбите на осъдения Ц. са релевирани оплаквания за това, че в хода на воденото срещу него наказателно производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като обвинителния акт, разгледан от първостепенния съд в гр. Русе е бил изготвен от прокурор при Районна прокуратура гр. Велико Търново. Оспорва се местната компетентност на представителят на държавното обвинение и се твърди, че допуснатото нарушение е съществено и е основание за възобновяване на производството.
При прегледа на материалите по делото се установява, че наказателното производство е било образувано и водено в съдебния район на РП- гр. Велико Търново. Разследващите органи и наблюдаващият прокурор са били от този съдебен район. На това основание след приключване на разследването и обвинителния акт е бил изготвен от прокурор при РП- гр. Велико Търново. Впоследствие разглеждането на делото в съдебната му фаза е започнало в РС- гр. Велико Търново, като в хода на делото съдебното производство е било прекратено и делото е било изпратено на основание чл.42, ал.2 НПК на РС- гр. Русе. Там делото е било прието за разглеждане и е приключило с влязла в сила присъда.
Касационната инстанция приема, че когато производството се е развило в един съдебен район и от съответния прокурор в този район е бил изготвен обвинителния акт, при прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по подсъдност на равен по степен съд в друг съдебен район не се налага изготвяне на нов обвинителен акт от прокурор от същия район. В процесуалния закон не съществува забрана съд да се произнесе по обвинителен акт, изготвен от прокурор от друг съдебен район, тъй като именно в хипотезата на чл.42, ал.2 НПК се явява естествено произнасянето по такъв обвинителен акт, именно поради промяна на подсъдността на делото. В посочения законов текст законодателят не случайно е предвидил възможност след прекратяване на съдебното производство делото да се изпрати на съответния прокурор единствено в хипотезата когато е била нарушена родовата подсъдност, но не и когато е нарушена местната такава.
Ето защо касационният съд прецени, че в хода на воденото срещу осъдения Ц. наказателно производство не само не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, но не е допуснато никакво нарушение на тези правила, респективно не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Не може да бъде възприето и оплакването за налагане на явно несправедливо наказание на осъдения Ц.. Видно от материалите по делото И. Ц. е бил осъждан шестнадесет пъти, като повечето от предходните му осъждания са били за престъпления против собствеността. Той е бил освободен на 02.06.2009 г. от изтърпяване на последното наказани и след около два месеца е осъществил настоящото престъпление. Тези обстоятелства са индиция за висока степен на обществена опасност на осъдения и този извод, наред с обстоятелството, че определеното му наказание е към минималния размер, предвиден в санкцията на чл.346, ал.2 НПК дава основание да се прецени, че наложеното му наказание не е явно несправедливо. Същото отговаря напълно на данните, досежно личността на Ц. и обществената опасност на осъщественото от него престъпление.
Ето защо касационния съд прецени, че не са налице и предпоставките на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Й. Ц. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №784/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Русе.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.