О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр.София, 05.07. 2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ПЕТРОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1683 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение № 163/22.03.2021 г. по в.т.д. № 2497/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1796/26.09.2017г. по т.д. № 5058/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Банка Пиреос България“АД срещу „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД иск с правно осн. чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 540 000 евро, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по рамкова полица № Д0М041100575/06.04.2011г., изменена с допълнително споразумение № 1/26.04.2011г. и в частта на разноските.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството е по иск с правно осн. чл.208, ал.1 КЗ /отм./, развиващо се след отменително решение на ВКС. Установил е, че между страните по делото е бил сключен договор за застраховане на кредити и финансирания със застрахователно покритие за периода от 00:00 часа на 01.04.2011 г. до 24:00 часа на 30.03.2012 г., удължено с допълнително споразумение от 26.04.2011 г. до 24:00 часа на 30.04.2012 г. По отношение на покрития риск е приел, че съгласно чл.5 от ОУ това са: по т.1 – забавяне на плащането и по т.2 – неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договор за кредит № 124/2010г., който е сключен на 02.06.2010г. между банката като кредитор и кредитополучателя „Е. И.“ЕООД /с настояща фирма „Мюлер България Експорт“ЕООД/. САС е констатирал, че на 13.03.2012г. в периода на застрахователното покритие е влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност на кредитополучателя и обявяване на дружеството в несъстоятелност, постановено на 02.03.2012 г. С писмо от 26.03.2012г. банката е отправила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към застрахователя, като е посочила, че клаузата на чл.5, ал.2 от ОУ предвижда, че възникването на вземането при това застрахователно събитие е под отлагателно условие - включването на застрахованото вземане в списъка на приетите вземания. Съдът е констатирал, че списъкът с приети вземания е бил обявен в търговския регистър на 14.05.2012 г. и в него ищецът фигурира като кредитор с вземане в размер общо на 2 770 956, 20 лв., а на 18.07.2012 г. е влязло в сила определение на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания. По спорния въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането по застрахователния договор е изложил аргументи, че специалната норма на чл.197, ал.1 КЗ /отм./ предвижда това да е датата на настъпване на застрахователното събитие. Доколкото в процесния случай страните съгласно клаузите на договора са обвързали изискуемостта на вземането за застрахователно обезщетение с настъпване на отлагателно условие без уговорен краен срок, е приел, че давността тече от сбъдването му. Поради което е направил извод, че застрахователното събитие е настъпило на 18.07.2012 г. – влизането в сила на определението по чл.692 ТЗ, т.е. извън крайния срок на покритие на застрахователната полица – 30.04.2012 г. Посочил е също така, че дори да се приеме, че застрахователното събитие е настъпило на твърдяната по исковата молба дата – 13.03.2012 г., свързваща се с влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на длъжника, то кратката тригодишна давност по чл.197 КЗ /отм./ е изтекла към датата на подаване на исковата молба – 20.07.2015г. С оглед на изложеното първоинстанционното решение за отвърляне на иска на касатора срещу застрахователя е било потвърдено.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли да се считат за част от застрахователното събитие обстоятелства, на които страните са отдали значение за възникване на вземането за застрахователно обезщетение, но нямат връзка с покрития риск?; 2/ При уговорено отлагателно условие, вкл. и по застрахователен договор, давностният срок започва ли да тече преди сбъдване на условието?; 3/ Може ли вземането за застрахователно обезщетение да бъде обусловено освен от застрахователното събитие, което по своята природа попада в категорията на отлагателно условие, още и от друго отлагателно условие, без същото да е част от застрахователното събитие? По първите два въпроса навежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - по първи въпрос посочва противоречие с определение е по т.д. № 1641/2016 г. на ВКС, II т.о. и решение по т.д.№ 656/2019г. на ВКС, I т.о., а по втория въпрос – с ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС и решение по гр.д. № 61210/2016г. на ВКС, IV г.о. По трети въпрос счита, че е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навежда и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК налагат правният въпрос да е обуславящ произнасянето на решаващия състав, т. е. да е включен в предмета на обсъждане от въззивния съд, само в който случай изводите му се явяват обуславящи крайното правно разрешение по спора. Първи и трети въпрос са зададени в контекста на довод на касатора, че съдът е включил в застрахователното събитие обстоятелство, което има значение за изискуемостта на вземането за застрахователно обезщетение. При новото разглеждане на спора САС, в съответствие с указанията по отменителното решение № 121/27.10.2020 г. по т.д. № 1886/2019г. на ВКС, II т.о., се е произнесъл по твърдението в исковата молба, че застрахователното събитие е настъпило на 13.03.2012 г. и то е влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Мюлер България Експорт” ЕООД и обявяването му в несъстоятелност, като е приел, след тълкуване на клаузите на ОУ, че именно това е договореното от страните застрахователно събитие. Уговорката за включване на застрахованото вземане в списъка на приетите вземания изрично е била разгледана само в качеството й на определено по волята на страните отлагателно условие, както за настъпване на застрахователното събитие, така и за изискуемостта на вземането за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и като елемент от фактическия състав на същото събитие. Следователно първи и трети въпрос не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
По втория правен въпрос тезата на касатора е, че при уговорено отлагателно условие, давностният срок не започва да тече преди сбъдване на условието. Същата е поддържана и от въззивния съд, който като е приел, че застрахователното събитие е проявило действието си на 18.07.2012 г. и от този момент е приложил и началото на давностния срок за вземането за застрахователно обезщетение, но е отхвърлил иска на друго основание – поради проявата на коментираното действие извън периода на застрахователно покритие /последното отново в съответствие с извода и указанията на предходния състав на ВКС по т.д. № 1886/2019г./. Обсъждането на датата 13.03.2012г. е само в допълнение и то поради посочването й от самия касатор в исковата му молба като дата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно същото не се явява единствен решаващ мотив, поради което е прието, че искът е неоснователен.
Не е осъществена и хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Какво решаващият състав е приел за покрит застрахователен риск и това ли следва от уговорките между страните, не може да бъде установено единствено и само от външна страна въз основа на мотивите на обжалваното въззивно решение. Проверката предполага преценка на доказателства и тълкуване на клаузи, което не е в правомощията на ВКС във фазата по чл.288 ГПК.
Поради изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В полза на ответника по касацията се дължат сторените от него разноски за настоящата инстанция, които следва на основание чл. 9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се определят в размер на 19 881 лв. Видно от договора за правна защита и съдействие общото възнаграждение от 26 508 лв. е било определено както за подаване на писмен отговор, така и за извършване на процесуално представителство и защита въобще в производството по делото.
Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163/22.03.2021 г. по в.т.д. № 2497/2020 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД да заплати на „Българска агенция за експертно застраховане“ЕАД сумата от 19 881 лв., представляваща сторените от последното разноски за настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |