Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 07 юни 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 410 по описа за 2016 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия Б. Ж. Б. срещу решение на Военно-апелативния съд № 7 от 7.03.2016 г, по ВНОХД № 11/16, с което е потвърдена присъда на Сливенски военен съд № 1 от 5.01.2016 г, по НОХД № 175/15, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че от 28.08.2013 г до 15.10.2013 г, в [населено място], в качеството си на длъжностно лице: „Началник склад ГСМ” / гориво-смазочни материали / във в. ф. 32 140, [населено място], не е положил достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество и от това е последвало разпиляване на имуществото, а именно: липса на 3 405 л бензин А-95 Н, на стойност 8 750, 85 лв, собственост на военното поделение, с оглед на което и на основание чл. 219, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба, в размер на 1 000 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: че осъждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка, че приетите факти не почиват на надежден доказателствен анализ, че са игнорирани доказателствата за техническа неизправност на цистерната, от която е липсвало гориво, че е оставено без уважение искането на защитата за изслушване на Допълнителна Съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: какво количество бензин е прието от подсъдимия и в каква мерна единица е водено на отчет, дали липсата може да дължи на погрешно изчисление, каква е причината за липсата, че не е съобразено количеството военновременни запаси / ВВЗ /, че неправилно е преценено длъжностното качество на жалбоподателя, че не е налице хипотезата на „фактически отчетник”, че не е взето предвид откога е заемал длъжността „Началник склад ГСМ”, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно, подсъдимият да бъде оправдан от настоящата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираните касационни основания не са налице. Неоснователно се сочи, че релевантните факти / тези от кръга по чл. 102 НПК / са останали неизяснени. Установено е авторството на деянието, механизма на извършването му, причините, способствали за разпиляване на инкриминираното имущество, обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. При анализа на доказателствата не е допуснато процесуално нарушение, тъй като са изпълнени изискванията по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Правилно е отказано изслушването на допълнителна експертиза, тъй като такава не е била необходима / по въпросите, формулирани в искането, са събрани доказателствата, имащи значение за разкриване на обективната истина /. Чрез писмени и гласни доказателства е изяснено приетото от подсъдимия количество ГСМ и съответната мерна единица. Установена е методиката на преизчисляване на обема от кг в референтни литри, която е включвала и приспадане на естествените фири. Що се отнася до причината за разпиляване на повереното имущество, този въпрос не може да бъде предмет на експертиза, тъй като е правен въпрос. На следващо място, извън предмета на доказване е установяване на количеството ВВЗ, тъй като липсва такова обвинение. Вярно са интерпретирани доказателствата, касаещи методиката за изчисление на обема на горивото. Първоначално наличното количество е водено на отчет в килограми. По разпореждане на Министерството на отбраната е последвало преизчисление на обема от кг в референтни литри, като е използвана компютърна програма, даваща отговора автоматично. Неоснователно се възразява срещу правилността на изводите, касаещи длъжностното качество на подсъдимия. Жалбоподателят е станал „фактически отчетник” от момента, в който му е предаден поста „Началник склад ГСМ”, от страна на св. Р., въз основа на Заповед № ЕЖ 23 от 3.12.2012 г, когато му е предадено и наличното в склада имущество. Хипотезата на „фактически отчетник” възниква от момента, в който на дееца се поверява имущество, което да пази и управлява. В случая, това е станало, въз основа на заповедта от 3.12.2012 г. Що се отнася до приложимостта на „Функционалните задължения” към дейността на подсъдимия, следва да се отбележи, че те са го обвързвали персонално, въз основа на Заповед на Командира на поделението от 7.12.2012 г, с която са утвърдени „Функционални задължения” на гл. старшина Б. Ж. Б.. Вярно е, че подсъдимият е назначен на длъжността „Началник склад ГСМ”, със Заповед от 9.05.2013 г, но инкриминираният период / от 28.09.2013 г до 15.10.2013 г / е последващ на назначението / в този смисъл, времето, през което се явява „фактически отчетник”, е без правно значение /. На следващо място, обсъдена е възможността липсата на гориво да се дължи на обективна причина. Към момента на предаване и приемане на ГСМ / 3.12.2012 г /, комисия е направила замерване на наличното гориво, съставила е инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси и е изготвила сметка № 3020 № 79 от 19.12.2012 г, подписана от предаващия, приемащия и членовете на комисията. Подсъдимият е приел имуществото без възражения. През месец август 2013 г е проведена инвентаризация, отново с участието на подсъдимия. Тогава е сторено необходимото за преизчисляване на наличното количество от кг в референтни литри, за което е използвана компютърна програма. Приспаднато е количеството, явяващо се резултат на естествените фири. По това време са отстранени и счетоводните несъответствия във връзка с ползването на различни методики за изчисление на обема на горивото. Установено е, че причината за липсата не се дължи на обективна причина, а на поведението на подсъдимия. В тази насока е съобразено, че жалбоподателят е допуснал нарушение на служебните си задължения, като не е водил отчетност, не е правил периодично и ежедневно замерване, не е водил Книгата за измерване на горивото, не е проверявал състоянието на резервоарите и изправността на съдовата вместимост. Освен това, не се е съобразил и с устните разпореждания на прекия си началник / св. К. / да води точна отчетност. Неоснователно се твърди, че жалбоподателят не е разполагал с Книгата за измерване на горивото, за да вписва данни в нея. От гласните доказателства е установено, че още при предаване на поста, през месец декември 2012 г, св. Р. му е предоставил Книгата, която е престояла в каса, до която подсъдимият е имал достъп. От друга страна, жалбоподателят не е проявил активност да извършва периодична справка в счетоводството какво количество гориво се води на отчет. Освен това, макар и да е разбрал за възникналата техническа неизправност на резервоар № 37, където е съхранявано липсващото гориво, не е уведомил ръководството и не е предприел действия по отстраняване на повредата. Що се отнася до възможността липсата да се дължи на техническа грешка, тя / възможността / е проверена, като са съобразени резултатите от последователно извършени проверки, а именно: На 15.10.2014 г, по повод заявка за гориво, подадена от друго поделение, подсъдимият констатирал липса, за която докладвал на прекия си началник / св. К. / и заедно извършили проверка, но резултатът бил същият. Последвало прехвърляне на горивото в друг резервоар / използвана е т. нар. „тарирана” цистерна /, но това не променило положението. По разпореждане на Командира на поделението е сформирана комисия, която също установила липса. Назначена е комисия и от Командването на военноморските сили и от Министерството на отбраната, но фактическите им констатации не се различавали от тези на предходните комисии. На следващо място, вярно са анализирани обясненията на подсъдимия, който е отрекъл да е допуснал нарушения на служебните си задължения. Неговите твърдения са обсъдени в контекста на останалите доказателствени източници и правилно е прието, че се явяват защитна теза. Жалбоподателят е заявил, че е водил отчетност в Работни тефтери, но при справка с тяхното съдържание е установено, че и те не са водени коректно. Вписано е 2.09.2013 г, без данни за замерване на горивото. Отбелязан е 20.09.2013 г като дата, без други данни. Вписано е, също така, замерване на масла, без уточнение на дата и количество, а до 21.11.2013 г, други вписвания няма. На следващо място, проверено е твърдението на подсъдимия за нерегламентиран достъп до цистерна № 37 и правилно същото е отхвърлено като недостоверно. В тази насока е взето предвид, че резервоарът е висок 2,50 м и се намира на място, изключващо свободен достъп на външни лица. Оборено е и твърдението на подсъдимия, че е правил редовно замерване на горивото. Извън данните от Работните тефтери и Книгата, св. Р., химикът, работил в същия склад, е категоричен, че в инкриминирания период замервания на гориво не са правени. Не е извършвана и проверка в счетоводството, в какъвто смисъл са показанията на св. И., че подсъдимият не е проявил заинтересованост към количеството на воденото на отчет гориво. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода, че е допуснато съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че е неоснователно искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно изяснените релевантни факти сочат на престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 3 НК и такава е приетата правна квалификация. Липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Военно-апелативния съд № 7 от 7.03.2016 г, по ВНОХД № 11/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: