Р Е Ш Е Н И Е № 481/12 гр.София, 23.04.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 99 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (Комисията) срещу решение № 276/21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 83/2011 г. от Великотърновския апелативен съд Касационното обжалване е допуснато с определение № 869/18.07.2012 г. за тълкуване на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД – как се определя дали имуществото е на „значителна стойност” и какво е значението на стойността на имуществото с оглед отнемането му по чл. 28 ЗОПДИППД. По въпроса има формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав /Решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на Върховен касационен съд, ІV ГО, Решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО / Както е изяснено в двете решения, стойността на имуществото, за което е направено искане по чл. 28 ЗОПДИППД е от значение едновременно за преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 от ЗОПДИППД и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията на чл. 4, ал. 1 от същия закон. На отнемане подлежи имущество със значителна стойност, придобивната стойност има значение при изследването на начина на придобиване на имуществото. Имуществото е на „значителна стойност”, когато общо оценката му надвишава 60 000 лв - пар. 1, т. 2 от ЗОПДИППД. Само при това положение то ще подлежи на отнемане от държавата след установяване на предпоставките по специалния закон, В този случай се има предвид сборната цена на цялото имущество, за което е отправено мотивирано искане от Комисията и тя е действителната оценка, която се определя по пазарни цени към датата на проверката от съда. Имуществото се оценява в състоянието му към датата на оценката, което обхваща и евентуалните му подобрения. При другата преценка - дали имуществото, чието отнемане се иска е придобито от законен източник, важни са действително вложените средства в придобиването и е възможно това да са посочените в съответния придобивен акт, но е възможно действително вложените средства да са по-високи или по-ниски от посочените. За третите лица по сделките, каквато се явява и Комисията, отразеното в нотариалния акт или частния договор няма обвързваща сила – това важи, както за посочената цена, така и за вида придобиване – например посочена е замяна, а в действителност се прикрива продажба или съставен е констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за придобит имот по давност, но в действителност придобитото е по сделка и т.н. В тази връзка трябва да има яснота за страните какъв е предметът на спора, в каква насока ще се изследват действителните правоотношения, как да се организира защитата на ответниците, какви факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за установяването им между страните. Придобивната стойност се преценява поотделно за всяко конкретно имущество и оценката е към момента на придобиването му и в състоянието му по същото време, а не по-късно, когато същата вещ може да е подобрена или износена и повредена. За последващите подобрения се установяват действително направените за тях разходи, защото те са от значение за преценката какъв е източникът на изразходваните в придобиването им средства, съответно те как се отразяват върху разполагаемите и изразходвани в ежедневието от ответниците средства. При оценката на обичайните за домакинството на проверявания разходи, трябва да се анализира действителният начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на Националния статистически институт. Така унифициран подходът прави невъзможно установяването на конкретния размер на разходите на всяко лице. Данните на статистиката са базови и служат като ориентир за персоналната преценка с оглед времето и личността на проверяваните. В страната е извършена и деноминация. Без отчитане на тези различия, които са съществени, няма как да се установят релевантните за спора обстоятелства. По касационните оплаквания: К. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност излага съображения за недопустимост на въззивното решение поради постановяване по нередовна искова молба, а също така и за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците по касация П. Д. Ч., включително в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „П. Ч.”, както и [фирма], Велико Т. не са изразили становище с отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното дирене. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е предявило иск против П. Д.Ч. за отнемане на недвижимо имущество, притежавано лично от нея и като едноличен търговец, както и за паричната равностойност на отчуждено от нея през проверявания период от време имущество, както и иск против [фирма], Велико Т. за отнемане на паричната сума по посочена в искането банкова сметка. С въззивното решение исковете са отхвърлени. За да постанови този резултат съдът установил, че П. Д. Ч. е призната за виновна с влязла сила присъда за това, че от началото на 2001 г. до месец май 2003 г. в [населено място] е склонявала с користна цел към проституция три лица от женски пол – престъпление по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК. Съдът приел, че не е установено наличие на пряка или косвена връзка между извършеното престъпление през посочения в присъдата период (началото на 2001 г. – месец май 2003 г.) и придобиването на част от имущество й. Въззивният съд се е аргументирал още и с това, че преди постановяване на присъдата ответницата е била с чисто съдебно минало и липсват данни тя да е имала общественоопасни прояви; че за периода преди началото на 2001 г. по делото не се установява, а и не са наведени обстоятелства, които да сочат тя да е извличала облаги или да е придобила имущество вследствие престъплението, за което е осъдена, и на което е основано мотивираното искане на касатора; предположение за това не може да се направи единствено въз основа съпоставка на доходите и разходите на ответницата през проверявания период; разпоредбата на чл. 11 от ЗОПДИППД, установяваща срока за упражняване правата на държавата по този закон, не е основание да се приеме, че цялото имущество, придобито от ответницата през проверявания период, е следствие от нейната престъпна дейност, след като не е установен законен източник; неустановяването на такъв законен източник не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност. Съдът, също така приел, че не е налице и условието по § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД. За да стигне до това заключение е взета стойността на имуществото към датата на придобиването му, съобразно посочените в документите суми. Оплакването на касатора за недопустимост на съдебния акт е неоснователно. Както е изяснено и с решение № 160/01.06.2012 г. по гр. дело № 787/2011 г. на ІІІ ГО ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, непосочването на връзка между престъпната дейност на проверяваното лице, за която той е осъден, и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, не представлява нередовност на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. Комисията, както всеки един ищец в общия граждански процес сама определя как ще реализира правото си на иск. Непосочването на предполагаема връзка – било пряка или косвена между престъплението и придобиването на имуществото чрез излагане на факти и обстоятелства, които според Комисията да водят до логическо заключение за наличие на подобна зависимост, значи, че съдът само на базата на данните по делото и уточненията на страните, доколкото такива са направени, ще следва да извърши преценка за предполагаемата връзка. Принципно правилно е и разбирането на въззивния съд, че е неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Предположението по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД изисква обосноваване на такава причинна връзка /в този смисъл и Решение № 806/2011 на ІV ГО по гр.д. № 1335/2009 г., Решение № 607/2010 на ІV ГО по гр.д. № 1116/2009 г., Решене № 834/2010 на ІV ГО по гр.д. № 1417/2009 г., Решение № 160/2012 на ІІІ ГО по гр.д. № 787/2011 г. Решение № 17/2011 на ІІІ ГО по гр.д. № 462/2009 г., Решение № 388/2012 на ІІІ ГО по гр.д. № 248/2011 г., Решение № 750/2010 на ІV ГО по гр.д. № 952/2009 г. и Решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на ІV ГО/ Законът не е изобщо за отнемане на незаконно имущество или в частност на такова с неустановен произход, а именно на имущество, придобито от престъпна дейност – арг. чл. 1, ал. 2, заглавие глава втора. В чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД изрично е записано изискването придобитото да е свързано с престъпната дейност на лицата, т.е., тази, посочена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Въпросното имущество се определя от закона като вид облага във връзка именно от престъпната дейност и една от целите му е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й /чл. 2 ЗОПДИПД/. Аргумент е още и чл. 31 от ЗОПДИППД – когато производството завърши без решение за отнемане на имущество, комисията може да сезира изпълнителния директор на НАП, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност. Следователно, дори при данни за данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която при наличните условия на чл. 3 от Закона е започнало производство от Комисията, имуществото не може да се отнема по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. В този смисъл е и Рамково решение 2005/212/П. на Съвета на Европейския съюз, чл. 3, т. 4 и т. 2, б. „в”, в което е възприето, че държавите-членки могат да прилагат процедури, които са различни от наказателното производство, за да се отнеме на извършителя имущество, стойността на което е непропорционална на правомерните доходи на осъденото лице, но за целта националният съд, на основание на конкретни факти, следва да е стигнал до пълното убеждение, че съответното имущество е придобито чрез престъпната дейност на осъдения. Неправилно, обаче въззивният съд е изключил възможната връзка между престъпната дейност на Ч. и придобиването на имущество от нея, както и от контролираното от нея търговско дружество за периода, предхождащ този, за който е установено с присъдата, че е склонявала с користна цел към проституция три лица от женски пол. Няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпната дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства, като съдът следва да изхожда от установената престъпна дейност, възможната й връзка с друга легална дейност, включително търговска, трудова и пр. на осъденото лице или на контролирани от него юридически лица. Тази връзка може да не е само пряка, но и косвена /чл. 1 и пар. 3 от закона/. Възможно е и хипотеза на по-рано придобити имущества, заплатени с кредити и заеми, които фактически са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. По делото няма сериозен анализ и на данните за отпуснати кредити след инкриминирания период, за придобитото по същото време имущество и разполагаемите средства, с които се погасяват кредитните задължения. Неправилно също така, въззивният съд, преценявайки наличието на връзка между престъплението, за което е осъдена Ч. и придобитото от нея имущество извън инкриминирания период е изходил от липсата на данни за общественоопасни прояви и за извличане на облаги от престъплението. Отнемането по чл. 28 ЗОПДИППД не е с оглед друга престъпна дейност, а именно за тази, за която лицето е осъдено и е сезиран съда от Комисията. Както стана ясно, законодателят цели отнемане на имущество, което не само пряко, но и косвено е придобито във връзка с установената по надлежен ред престъпна дейност. „Във връзка” с престъпната дейност не значи винаги да е вложена облага, извлечена от престъплението, нито придобитото имущество да се явява резултат от престъплението. Фактическите и правни заключения на съда са направени само на базата на принципни постановки, без да е извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото, на престъпната и легалната дейност на Ч. и на търговското дружество-ответник, на начина, по който е придобита всяка една от вещите по искането на Комисията и възможностите към него момент на приобретателя;, съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение. Въззивният съд, също така е дал тълкуване на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД в противоречие с дадения по настоящото дело отговор и установената съдебна практика, което сочи на нарушение на материалния закон. Съдът е трябвало да постави на допуснатата съдебна експертиза задача за пазарната цена на цялото имущество, оценявано в състоянието му и към датата на огледа от вещото лице. Въз основа на заключението ще може да се направи извод дали имуществото е на значителна стойност и ако е над 60 000 лв. то може да бъде отнето, включително и замесващата облага по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД, ако дадена вещ е била прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, доколкото са налице и останалите условия на ЗОПДИППД. Допуснато е нарушение на материалния закон – пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, както и нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 195 ГПК, което е съществено, защото се е отразило и върху правилността на решението. В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав – допуснати са процесуални нарушения, свързани с необходимостта от събиране на доказателства /чл. 293, ал. 3 ГПК/. Относно тежестта за съдебните разноски, включително и тези за водене на делото във Върховен касационен съд следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно резултата по материалноправния спор, на осн. чл. 294, ал. 2 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 276/21.10.2011 г., постановено по гр. дело № 83/2011 г. на Великотърновския апелативен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: