4 Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр.София, 02.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 5 юни 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Е. Томов Д. Драгнев при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 7500 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Б. срещу решение от 18.06.2013 г., постановено по гр. д. № 12364 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 27.03.2012 г. по гр. д. № 56857 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 39 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Г. Б. срещу Н. Н. Пашова и М. И. П. иск за разваляне поради неизпълнение на договор, оформен с нотариален акт № 174, том ХХVІІ, дело № 4525/1987 г. от 19.10.1987 г. на І-ви нотариус при Коларовския районен съд, с който ищцата е прехвърлила на ответницата Ѕ идеална част от правото на собственост върху апартамент № 31, находящ се в [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.9, срещу гледане и издръжка, както и срещу определение от 10.10.2013 г. по същото дело, с което М. Б. е осъдена да заплати на Н. Н. Пашова 1000 лв. разноски. К. твърди, че решението и определението на Софийския градски съд са неправилни, необосновани и постановени при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да ги отмени и вместо тях да постанови друго решение за разваляне на договора за издръжка и гледане и за присъждане на всички разноски по делото. Ответниците по жалбата Н. и М. П. я оспорват и молят тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението и определението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на собствеността върху недвижим имот с данъчна оценка над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 499 от 2.04.2014 г. по настоящото дело по следния въпрос: Когато в договора за издръжка и гледане липсва детайлно уточнение на тази престация, какъв е обемът на задълженията за издръжка и за гледане? Отговорът на този въпрос се съдържа в решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д.№ 1313/2009 г. на ІV ГО на ВКС, според което съдържанието на насрещните престации се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда. При този отговор на поставения въпрос изводът на въззивния съд, че приобретателите са изпълнявали задълженията си по договора за издръжка и гледане е необоснован, тъй като този съд е счел, че наличието на финансови средства у прехвърлителя освобождава приобретателите от задълженията да предоставят издръжка, след като липсва уточнение на престацията в самия договор. Верният извод относно изпълнението на договора е противоположен на приетия от въззивния съд въз основа на изложените по-долу съображения. С нотариален акт от 19.10.1987 г. № 174, том ХХVІІ, дело № 4525/1987 г. на І-ви нотариус на Коларовския районен съд М. Б. е прехвърлила на Н. Пашова по време на брака и с М. П. Ѕ идеална част от правото на собственост върху апартамент № 31, находящ се в [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.9, срещу гледане и издръжка. П. е следвало да осигурят на прехвърлителката спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора. На 23.06.2010 г. М. Б. е завела искова молба за разваляне на договора, посочвайки, че още от момента на сключването му ответницата живее на друго място, не е полагала и не полага грижи за нея, включително и за периода през деветдесетте години, през който здравословното и състояние е било влошено и се наложило да постъпи в болница за оперативна намеса. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че са изпълнявали задълженията си по договора ежедневно, непосредствено и непрекъснато. Тези твърдения обаче не са били доказани, а са били опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Било е установено, че ищцата е имала нужда от грижи при влошаване на здравословното и състояние през деветдесетте години, но не ги е получила от ответниците. Изяснено е било, че тя се нуждае ежемесечно от допълнителни средства за закупуване на лекарства, но няма данни такива средства да са и предоставяни от ответниците. От 2000 г. отношенията между страните трайно са били влошени и оттогава приобретателите всъщност са престанали изобщо да полагат каквито и да е грижи, без дори да се опитат да трансформират натуралното си задължение в парично. Възражението на ответниците, че приобретателката имала нужните парични средства, тъй като играела хазартни игри и ходела на екскурзии в чужбина е недоказано, тъй като почива само на голословните твърдения на един свидетел. Напротив, от показанията на другите свидетели се разкрива нуждата на ищцата както от парични средства за лекарства, така и от грижи в натура, които не са предоставяни от ответниците. Налице е пълно неизпълнение на задълженията за минал период, което при този вид договори не може да бъде компенсирано и представлява основание за развалянето им. Възражението на ответниците за липсата на съдействие от страна на кредитора също е напълно недоказано, а и не може да ги освободи от отговорност, тъй като в този случай приобретателите са длъжни да изпълняват в пари, без да чакат решение за трансформация на задължението си/решение № 165 от 1.3.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Ответниците обаче нито са поискали от съда да трансформира натуралното задължение в парично, нито са започнали да плащат на прехвърлителката паричната равностойност на издръжката. С тези мотиви настоящата инстанция приема, че решението на Софийския градски съд, с което искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е отхвърлен, трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което този договор да бъде развален поради неизпълнение. В съответствие с изхода на спора определението на Софийския градски съд за присъждане на разноски на ответницата за въззивното производство трябва също да бъде отменено и на ищцата следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 4041,04 лв. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 18.06.2013 г., постановено по гр. д. № 12364 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, както и определение от 10.10.2013 г. по същото дело, И ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД по предявения от М. Г. Б. срещу Н. Н. Пашова и М. И. П. договор, оформен с нотариален акт № 174, том ХХVІІ, дело № 4525/1987 г. от 19.10.1987 г. на І-ви нотариус при Коларовския районен съд с който М. Г. Б. е прехвърлила на Н. Н. Пашова Ѕ идеална част от правото на собственост върху апартамент № 31, находящ се в [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.9, срещу гледане и издръжка. ОСЪЖДА Н. Н. Пашова, ЕГН-[ЕГН], и М. И. П., ЕГН-[ЕГН], да заплатят на М. Г. Б., ЕГН-[ЕГН], сумата 4 041,04/четири хиляди четиридесет и един лева и четири стотинки/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: