Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 91   София 15.07.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   при участието на секретаря Наталия Такева и след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№ 19/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. “Е” А. , гр. С. в несъстоятелност, срещу решение №471 от 24.06.2008г., постановено по в.гр.дело №1573/2006г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV-В състав, с което е отменено частично решението от 22.03.2006г., постановено по гр.дело №1559/2005г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което са отхвърлени исковете на ищеца по чл.407, ал.1 ТЗ отм. и по чл.86 ЗЗД и вместо това е постановено решение, което е уважен искът по чл.407 ТЗ/отм/ за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.03.2005г., както и искът за мораторни лихви в размер на 448.15 лв. В останалата част решението на СРС е оставено в сила. Касаторът иска обезсилване на решението като недопустимо на основание по чл.281, т.2 ГПК. Според касатора производството по делото трябва да бъде прекратено, защото ищецът не е направил възражение в срока по чл.690 ТЗ, след като не е прието вземането му от синдика, което преклудира възможността по исков ред да установи материалното си право. Ответникът по касация Б. Б. Л. от гр. В., чрез адв. И в писмен договор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Разглеждането на касационната жалба по същество е допуснато с определение №221 от 6.04.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с мотиви за процесуалните предпоставки за възобновяване на исковото производство по чл.637, ал.1 ТЗ по предявен осъдителен иск, когато вземането на кредитора не е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите от синдика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с интерес над 1000 лв. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивният съд е уважил обективно съединени искове по чл.407 ТЗ/отм/ и чл.86 ЗЗД срещу ответника М. “Е” А. в несъстоятелност, обявена с решение от 23.11.2006г., по т.дело №1340/2006г. на СГС. Ищецът е предявил исковете си на 1.03.2005г. и преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С определение на СГС от 14.02.2007г. въззивното производство е спряно на основание чл. 637, ал.1 ТЗ. Същото е възобновено с определение от 21.05.2007г. по искане на ищеца, поради това, че вземането му не е било прието от синдика. Не се спори, че ищецът не е подал възражение по чл.690 ТЗ срещу включване на вземането му в списъка на неприетите вземания на кредитори. Независимо, че въззивният съд не е изложил мотиви за възобновяване на производството по делото, спряно на основание чл. чл.637, ал.1 ТЗ, по същество решението е допустимо и правилно, и ще следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 637, ал.1 ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Спряното производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл. 637, ал. 3, т.1 или 2 ТЗ в зависимост от това дали вземането, предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респ. са подадени възражения срещу приетото вземане по реда на чл. 692, ал.3 ТЗ. С. проверка за наличието на обстоятелствата по т.2 и т.3 ТЗ, съдът разглежда имуществения спор, с който е бил сезиран с исковата молба преди откриване на производството по несъстоятелност или прекратява производството по делото. В разпоредбата на чл.637, ал.3, т.1 ТЗ са определени субектите и предпоставките, при наличието на които се възобновява спряното исково производство. Това са синдика и кредитора, който е предявил вземането си срещу длъжника в производството по несъстоятелност. Предпоставките за възобновяване на исковото производство са: предявеното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ, която последна хипотеза ще е налице, когато срещу прието и включено в списъка на синдика вземане бъде подадено възражение по реда на чл.690 ТЗ и с определението на съда е изключено от списъка на приетите вземания. Буквалното тълкуване на т.1 и във връзка с т.2, дава основание на настоящият състав да приеме, че законодателят не поставя като процесуална предпоставка за възобновяване на спряното производство подаване на възражение от кредитора с неприето вземане по чл.690, ал.1 ТЗ. Достатъчно е да не е включено вземането на кредитора в списъка на приетите вземания за да отпадне основанието за спиране на исковото производство. От процесуална икономия законодателят спестява на кредитора развиването на производството по предявяване на вземането чрез подаване на възражение и разглеждането му от съда по реда на чл.692, ал.3 ТЗ. Този извод следва от чл.637, ал.3, т.2 ТЗ. Разпоредбата разширява кръга на лицата, които задължително участвуват в исковото производство с лицето, което е възразило срещу прието и включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредитори, т.е. от кредитор с прието вземане, който е оспорил приемането на вземане на друг кредитор на длъжника. В тази хипотеза, предпоставки за възобновяване на исковото производство са : на първо място - включването в списъка на приетите вземания вземането на ищеца и на второ място - срещу приетото вземане да е направено възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ от друг кредитор на длъжника с прието вземане. Ако не е упражнено правото на възражение, ще се преклудира възможността вземането на ищеца/кредитор/ да бъде оспорено, то се превръща в безспорно вземане за участниците в производството по несъстоятелност и исковото производството ще бъде прекратено по чл. 637, ал.2 ТЗ. В разглеждания случай е установено с представеното по делото удостоверение на СГС, че вземането на ищеца по делото е включено в списъка на неприетите вземания, достатъчно основание за възобновяване на исковото производство по чл.637, ал.3, т.1 ТЗ. С предявяване на вземането си пред синдика, ищецът е упражнил правото си на вземане срещу несъстоятелния длъжник, материалното му право не е погасено, поради непредявяването му по предвидения в ТЗ специален ред и остава да бъде установено по основание и размер в исковото производство, което е направено от СГС с обжалвания съдебен акт. В този смисъл, обжалваното е решение е допустимо, съдът се е произнесъл по допустим иск и не е имал основание да прекрати производството по делото. Оплаквания по правилността на решението не са изложени от касатора, поради което такива не се обсъждат в настоящото решение. С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №471 от 24.06.2008г., постановено по в.гр.дело № 1573/2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV В състав в осъдителната му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: