Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 276   София, 10 юли   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева     Елена Авдева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора А.Гебрев ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 222 /2009 г. Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по протест на Б. Великова – прокурор при Апелативна прокуратура – София, и по касационни жалби на подсъдимите К. М. С. и В. Б. Т. против решение № 606/08 от 06.02.2009 г. по внохд № 1156/2008 г. на Софийския апелативен съд. В протеста се сочи, че наложеното на подсъдимите наказание е явно несправедливо, тъй като е надценено значението на смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно е прието, че не са настъпили вредни последици. С тези аргументи се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата на подсъдимия К. М. С. се твърди, че съдът е ограничил правото му на защита, като е отказал назначаването на нова автотехническа експертиза и не е “поставил под съмнение” достоверността на косвените доказателства. Поддържа се и оплакване за липса на доказателствена подкрепа на фактическите изводи на предходната инстанция. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия; В жалбата на подсъдимия В. Б. Т. се изтъква, че съдът е допуснал нарушение на чл.301, ал.1 от НПК като го признал за виновен, вместо да го оправдае. Подчертава се, че няма данни, подкрепящи осъществяването на субективната с. на престъплението. Обосновава се също така нарушение на чл.246 от НПК поради противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт относно умисъла на престъплението. Позовавайки се на нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК при изследване на обстоятелствата по делото подсъдимият претендира отмяна на решението и оправдаване по повдигнатите обвинения. Прокурорът пледира в подкрепа на протеста и за отхвърляне на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателна колегия, ІІІ състав, с присъда от 07.10.2008 г. по нохд № 932/2006 г. признал 1.      Подсъдимия К. М. С. за виновен в това, че за времето от 22.07.1997 г. до 24.07.1997 г. в гр. С., при условията на продължавана престъпна дейност, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 23 000 000 неденоминирани лева / лек мобил марка”Мерцедес 250 ТД” и лек автомобил марка “БМВ 318 И”/, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и е извършена повторно, поради което и на основание чл.196 а във връзка с чл.195, ал.1, т.3 пр.1 и т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия с присъда по нохд № 410/92 г. на СРС наказание две години лишаване от свобода.   2.      Подсъдимия В. Б. Т. за виновен в това, че на 24.07.1997 г. в гр. С. с цел да набави за себе си и за К. С. имотна облага укрил чужда вещ – лек автомобил марка “Мерцедес 250 ТД”, за която предполагал, че е придобита чрез престъпление, като укривателството е в големи размери, поради което и на основание чл.215, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.55, ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което групирал с наказанието по нохд № 96/96 на РС- Перник до размер на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване   Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав, с решение № 606 /08 от 06.02.2009 г. по внохд № 1156/2008 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на К. С. наказание на две години, а наложеното на В. Т. наказание – на шест месеца / групирано при условията на чл.25 ал.1 от НК с наказанието от една година лишаване от свобода по нохд № 96/96 на Плевенския районен съд/, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. В останалата част присъдата била потвърдена.   Жалбите и протестът срещу така постановения въззивен акт са неоснователни по следните съображения:   По жалбата на К. М. С. Част от оплакванията на жалбоподателя представляват повторение на изложените пред въззивния съд твърдения за необоснованост на първоинстанционната присъда, които принципно са недопустими пред касационната инстанция /арг. от чл.348 , ал.1 от НПК/. Те са получили подробен и процесуално прецизен отговор в атакувания съдебен акт. Втората инстанция е проверила изцяло доказателствената дейност на първостепенния съд, обсъдила е всички възражения на защитата на подсъдимия относно авторството на деянието и не е намерила логични и доказателствено защитени основания да промени установената с присъдата фактическа обстановка. Обжалваното решение изцяло съответства на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК и настоящият съдебен състав не разполага с процесуална възможност да предизвика неговата ревизия поради фактическа необоснованост, дължаща се на процесуални нарушения при въззивната проверка.   Касационната жалба акцентира върху съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия С, обективирано в отказа на съда да назначи нова автотехническа експертиза, която да определи пазарната стойност на откраднатите автомобили. Спорът за цената на предмета на престъплението е стоял на вниманието и на двете предходни инстанции. Първостепенният съд назначил допълнителна експертиза за изясняването му. Експертът инж. В изследвал всички данни за конкретните коли, включително пробега им към момента на кражбата, сравнил ги със средните цени за автомобили от тази марка и със същите екстри според каталог на страната - на тази база изчислил пазарната им цена. Съдът не е имал основание да удовлетвори искането за тройна експретиза, тъй като заключението на вещото лице не е породило никакви съмнения за неправилност и необоснованост. Възззивният съд правилно отхвърлил исканията на защитата на подсъдимия за необходимост от съобразяване с други методики за оценка, позовавайки се на липсата на обективност и конкретност на предложения сравнителен материал- автомобилни списания и ценоразписи на български автокъщи от 1997 г. В отговор на заключителната част от касационната жалба и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не е пренебрегнал принципите на чл.13 и чл.14 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Косвените доказателства по категоричен начин водят до единствено възможния извод за авторството на престъплението, направен от предходните съдебни състави. Подсъдимият С. бил заловен да управлява едната кола часове след кражбата й. В него при личния обиск били намерени технически средства за отключване на леки автомобили и привеждането им в движение. Другият автомобил той укрил в гаража на подсъдимия Т. Версията на касатора, че трети лица му предали автомобилите, не се подкрепя от каквато и да било информация за тяхната идентификация /като имена, телефони или адреси/, поради което логично е отхвърлена. Обобщено, въззивният съд не е допуснал нарушения на закона или процесуалните правила, които да обуславят касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което искането на жалбоподателя за отмяна на решението и оправдаване следва да се отхвърли.   По жалбата на подсъдимия В. Б. Т.   Касаторът атакува законосъобразността на въззивния акт, като оспорва правните изводи на предходния състав за реализиране на субективната с. на вещното укривателство. Според защитата на подсъдимия Т той не е знаел или предполагал, че укритият лек автомобил “Мерцедес 250 ТД “ с немска регистрация е отнет противозаконно. На това възражение въззивният съд е противопоставил поредица от факти, които разкриват съдържанието на умисъла на подсъдимия. Колата била намерена в гаража на тъщата на подсъдимия Т няколко дни след кражбата и по нея имало следи от взломяване / вж. показанията на собственика й, свидетеля Р/. Обясненията на подсъдимия Т, че приел колата в изпълнение на намерение да печели от наем на гаража, логично се опровергават от обстоятелствата на т.нар”наемане” – без договор, без заплащане, без информация кои са наемателите. На следващо място не е налице съществено нарушение на процесуалните правила поради вътрешно противоречие в обвинителния акт относно формата на вина. На стр.6 от решението въззивната инстанция е отбелязала ,че съдържанието на обвинителния акт /като единство от обстоятелствената част и диспозитив/ не поражда двусмислие относно субективната с. на престъплението, в което е обвинен подсъдимия Т. В отговор на касационната жалба се налага да се припомни , че вещното укривателство е престъпление, което може да се осъществи само с пряк умисъл. Предполагането ,че укритата вещ е била предмет на престъпление или общественоопасно деяние, не оказва влияние върху формата на вината на престъплението по чл.215 от НК , тъй като законодателят е счел, че съзнанието за него /предполагането/ е достатъчно за субективна съставомерност на деянието. На последно място в касационната жалба се излагат възражения относно начина на определяне на пазарната цена на укритата кола, които съвпадат с тези, посочени от касатора К. С. и на които вече бе отговорено по-горе. В заключение настоящият състав отхвърля изцяло аргументите на касатора за неправилно приложение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила при разглеждане на делото. По протеста на прокурора   Настоящият състав не намира подкрепа в доказателствата и закона на твърдението за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода на двамата подсъдими след извършеното от въззивната инстанция намаляване на размерите им. Въззивната инстация се е солидаризирала с необходимостта обемът наказателна принуда по отношение на Т. и С. да бъде определен при условията на чл.55, ал.1 от НК предвид изключително дългия период от време от извършването на престъпленията до наказването им. Допълнително основание за намаляване на продължителността на наказанията апелативният съд е съзрял в бързото намиране на откраднатите автомобили и тяхното връщане на собствениците. Протестиращият прокурор е разтълкувал неправилно мотивите на съда в тази част, като е счел, че те незаконосъобразно отричат вредните последици от деянията. Напротив, съдът не е имал колебания относно общественоопасния характер на извършените деяния като елемент от тяхната престъпна характеристика. В решението си той е акцентирал върху липсата на трайни реални щети за собствениците на откраднатите коли , тъй като те са били намерени и върнати на собствениците в много кратки срокове. Несъмнено това обстоятелство е оказало влияние върху степента на засягане на обществените отношения, защитавани от чл.196 а и чл.215,ал.2 от НК, определяйки по-малкия й обхват, обуславил и предприетото от втората инстанция смекчаване на наказателните санкции. Редуцираните размери на наказанията са адекватни на целите на чл.36 от НК и не налагат ревизия на обжалваното решение в посочената от прокурора насока. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/08 от 06.02.2009 г. по внохд № 1156/2008 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.