Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 30 март 012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП – ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №184/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. Д. Б. за възобновяване на ВНОХД № 227/2011 г. на Ямболския окръжен съд, по което с решение №112/01.07.11 год. е изменена присъда № 85/10.11.2010 год. по НОХД № 145/2010 г. на Районен съд гр. Елхово само относно разпореждането с веществените доказателства и e потвърдена изцяло в останалата й част. С тази присъда подсъдимият Г. Д. Б. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 3, предл.1, вр. с чл. 194, ал. 1 и вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, за деяние извършено на 07.05.08 г. с предмет – пари в размер на 1800 лв., собственост на А. П. С. от гр.Елхово, както и за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 и вр. с чл. 54 НК е осъден на глоба в размер на 800 лева за това , че на 09.08.08 г. в апартамент в гр.Елхово е държал високорисково наркотично вещество – марихуана общо 0,550 гр. на обща стойност 3,30 лева, без надлежно разрешение за това, като случаят е маловажен. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата и съгл. чл. 23, ал. 2 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 800 лева. Съдът се е произнесъл относно предмета на престъплението по 354а, ал.5,вр. с ал.3 НК, на осн. чл. 354а, ал. 6 НК, както и относно веществените доказателства, на осн. чл. 53, ал. 1 б.”а” НК. В искането, поддържано от осъденият Б. в съдебното заседание пред ВКС, се сочи превратна оценка на доказателствата, в резултат на която е ограничено правото му на защита и нарушение на закона с оспорване като неправилни изводите за авторството на инкриминираните деяния. Осъденият моли за възобновяване на делото, отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият моли да се вземе предвид, че не е извършил престъпленията, за които е осъден. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в изискуемия се по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Искането за възобновяване е декларативно и немотивирано. Оплакванията за съществени процесуални нарушения са неоснователни. Не са налице данни за превратна оценка на доказателствените източници нито за неправилно приложение на закона. Въззивната инстанция е извършила цялостен анализ на доказателствените източници , съгласно чл.313 и чл.314 НПК и е стигнала до констатациите, направени от първостепенния съд, относно правнорелевантните данни от предмета на доказване. Авторството на деянията е установено по несъмнен начин от гласните доказателствени средства, а именно , показанията на свидетелите С., Г., Т., Д., Б. , А. П. , С. П., Т. и К., които са съпоставени, както помежду им, така и с данните от протоколите за извършени следствени действия: претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествие, със заключенията на дактилоскопната, физико-химичната, фармакологично –оценъчна експертизи. Въззивната инстанция е отговорила на възраженията на защитата по оспорване валидността на извършените процесуални действия като мотивирано ги е оставила без уважение. В протокола за претърсване и изземване Б. саморъчно е потвърдил, че иззетите вещи от детска спалня в жилището, обитавано от Б. са негови лични вещи. Това обстоятелство сочи не само че е присъствал на това процесуално действие , потвърдено и от свидетелите Б. и Д., но и че намереното наркотично вещество- марихуана, укрито в детската играчка е държано лично от него. Намерените дактилоскопни следи върху входната врата на жилището на пострадалия, които съгласно заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза принадлежат на Б., обсъдени наред с останалите гласни доказателствени средства, са обосновали констатациите и правните изводи за авторството на осъдения в извършената кражба от дома на свид.А. С.. Неоснователно се твърди нарушение на материалния закон. Фактическите обстоятелства за деянието и авторството са намерили законосъобразни изводи в квалифицирането им под признаците на престъпления по чл. 195, ал. 1,т. 3, предл.1, вр. с чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК, съгласно повдигнатото обвинение срещу осъдения. Проверката на данните по делото налага извода , че не са допуснати основания за възобновяване на делото, съгласно регламентираните по чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК, поради което ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения Г. Д. Б. за възобновяване на ВНОХД № 227/2011 г. на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :