1 Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София, 11.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4188 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба на К. Ц. Х., представлявана от адв.Д. К., срещу въззивно решение №133/21.03.2014 г., постановено по възз.гр.д. №1081/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, потвърждаваща решение №321/17.10.2013 г. по гр.д. № 1312/2012 г. на Районен съд – Велинград, с което е уважен предявеният от А. Г. У., Т. Г.У., Г. А. У. и М. Г. У. иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и е обявен за нищожен, като привиден, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***/25.05.201*г. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответниците по жалбата, представлявани от адв. И. В., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят въззивното решение да бъде потвърдено и да им се присъдят направените за тази инстанция разноски по делото. С определение №1177/22.10.2014г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за значението на писмен документ, издаден и подписан само от единия съпруг – страна по сключена през време на брака придобивна сделка, да послужи като доказателство в процеса за разкриване на симулативността й; и за действието, което такъв документ има спрямо другия съпруг, който не е участник в сделката, но придобива права от нея по силата на закона /чл.21 СК/. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, приема: С решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /реш.№ №464/16.06.2010 по гр.д. №1069/2009 г. I г.о., реш.№91/13.07.2011г. по гр.д.№2969/2008г. IV г.о., реш.№544/06.01.2011г. II г.о., реш.№775/ 22.11. 2010г. по гр.д.№ 929/2009г. I г.о. и др./, е възприето, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл.21 ал.1 СК /респ. чл. 19 ал. 1 СК-отм./ режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга - купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. Тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл.217 ГПК /респ. чл. 173 ГПК - отм./, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Това разбиране се споделя от настоящия състав на ВКС. Подчиненото материалноправно и процесуалноправно положение на неучастващия в сделката съпруг, спрямо съпруга-купувач, се извежда именно от факта, че макар да не е посочен като страна в договора, той придобива права от него по силата на закона. В този смисъл неучастващият съпруг следва правното положение /като права и задължения/ на съпруга – страна по сделката, без това да означава, че във всички случаи, когато има издаден обратен документ той разпростира действието си и по отношение на неучастващото в договора лице. Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни. Когато е установено, че единият съпруг, не е в кръга на „договарящите” и не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл.165 ал.2 ГПК/. По основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното: Видно от приложения нотариален акт №***/25.05.201*г., обективиращ договор за продажба на недвижим имот, купувач по сделката е само съпругът Л. У., а продавачи – А. У. и Т. У. /негови родители/, Г. А. У. /негов брат/ и М. Г. У. /негова леля/. В. съд е приел, че представеното по делото писмено доказателство, наименувано „обратно писмо”, издадено и подписано от Л. У., и съдържащо изявление за симулативния характер на явното съглашение, е противопоставимо на неучаствалата в сделката съпруга и я обвързва, защото по силата на закона /чл.21 СК/ тя придобива права, а не се намалява имуществото й. Направен е извод, че неучаствалата съпруга следва положението на своя съпруг – „материалноправно и процесуално – включително при доказването на симулацията“. Като следствие от това е посочено, че изявлението за привидност на явната сделка /прикриваща договор за дарение/, съдържащо се в изходящия от съпруга - купувач писмен документ, има характеристиките на пълно обратно писмо, което само по себе си е достатъчно доказателство за разкриване на симулацията. Предвид дадения отговор на правните въпроси, изводът на въззивния съд относно характера и значението на обратния документ, подписан само от съпруга-купувач, като пълно и обвързващо неучаствалата съпруга доказателство за симулативния характер на сделката, е неправилен. Ответницата К. Ц. Х. не е страна по придобивната сделка, но по силата на чл.21 СК, черпи права от нея, защото към този момент е била в брак с ответника Л. У.. Издаденото от последния обратно писмо, сочещо, че в действителност се сключва договор за дарение, че записаната в нотариалния акт продажна цена от 14 000 лв. за имота не е договаряна, не е плащана и не се дължи, е непротивопоставимо и не обвързва неучаствалата съпруга, но съставлява начало на писмено доказателство, създаващо вероятност за симулация. Подчинеността в правното положение /материалноправно и процесуалноправно/, на неучастващия съпруг, на правното положение на съпруга – страна по сделката, касае правата и задълженията, възникващи за него от договора по силата на закона. Тази подчиненост не може да се пренася, нито да следва закономерно, в процесуалното правоотношение на всеки един от съпрузите-необходими другари – със съда. При противоречие във фактическите им твърдения относно общите факти, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В случая, макар и неправилно да е характеризирал издаденото от съпруга – купувач обратно писмо, като „пълен обратен документ” и достатъчен за разкриване на симулацията, на практика въззивният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства – обяснения на страните, писмени доказателства и свидетелски показания. Отбелязан е фактът, че обратното писмо, издадено от съпруга Л.У. и декларацията, подписана от продавачите А. У., Т. У., Г. У. и М. У., съдържащи изявления за симулативност на явната сделка, нямат достоверна дата. Същевременно това обстоятелство е преценено и съпоставено с останалите доказателства, установяващи мотивите за сключване на сделката; със записаното в нотариалния акт предварително плащане на цена от 14 000лв. /по-ниска и от данъчната оценка на имота/, с последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите Д. П. и В. У., включително с обясненията на страните по договора за времето на съставяне на обратното писмо и декларацията. Твърдението на ответницата, че по договора за продажба, вписаната в нотариалния акт цена от 14 000 лв., е заплатена чрез стойността на извършено строителство и подобрения в имота след 2005г., правилно е прието за недоказано. В тази връзка са обсъдени и анализирани свидетелските показания, сочещи, че дядото и родителите на Л.У. са осъществили строителството на жилищната сграда, а през годините и подобренията в нея; както и че след 2005г. бившите съпрузи Л.У. и К. Х. не са извършвали строителство, или подобрения в имота. Тези факти са установени и с неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Верността на писмените изявления на страните по договора, че действителната им обща воля е била да бъде надарен Л. У., че продажна цена не е уговаряна, не е плащана и не се дължи и занапред от купувача по явната сделка, фактически се установява и от твърдението на ответницата, че сумата от 14 000 лв. е „платена предварително” и тя представлява „стойността на изразходваните средства за строителство в имота”. По същество това изявление, направено в писмения й отговор, категорично сочи, че за прехвърления имот не е плащана продажна цена. Липсата на съгласие между договарящите да бъдат обвързани с договор за продажба, се установява по категоричен начин и от дадените от тях обяснения за причините и обстоятелствата за сключване на сделката, които са логични и житейски оправдани - привидността е създадена, за да се преодолеят възникналите към този момент неразбирателства в семейството на Л. и К. У. и в отговор на настояването на последната наследствения имот да се прехвърли „чрез продажба”. Въпреки оформянето на сделката като продажба, договарящите от самото начало са били с ясното съзнание, че не желаят правните й последици, а действителните им отношения се уреждат от договор за дарение. С оглед на всичко изложено, при преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, въззивният съд е формирал обоснован и законосъобразен краен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, обявявайки за нищожен като привиден договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***/25.05.201*г. При този изход на делото, съгласно правилото на чл.78 ал.3 ГПК, на ответниците по жалбата се дължат разноски за настоящата инстанция. Същите обаче, представлявани от адв.В., в о.с.з. от 22.01.2015г. са представили списък на разноски по чл.80 ГПК, за сумите 1 060лв. – разноски пред РС – Велинград и 500 лв. – разноски за въззивното производство. Тези разноски са присъдени на страните с постановените съдебни решения на районния и окръжния съд. Те не могат да се присъждат повторно. Доказателства за направени разноски за касационното производство не са представени нито с отговора на касационната жалба, нито в съдебното заседание от 22.01.2015г., поради което такива не могат да бъдат присъдени. Мотивиран така и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №133 от 21.03.2014 г., постановено по възз.гр.д. №1081/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик, в обжалваната му част, с която е потвърдено решение №321/ 17.10.2013г. по гр.д. № 1312/2012 г. на Районен съд – Велинград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.