Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.София, 22 май 2020 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Калин Софиянски
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1176 по описа за 2019 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. В. К. срещу решение на Варненски апелативен съд № 112 от 1.08.2019 г, по ВНОХД № 120/18, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Добрич, № 24 от 1.07.2016, по НОХД № 385/14, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието е преквалифицирано по чл. 343 а, ал. 1, б. „г“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на три години и шест месеца, за изтърпяването на което е определен „общ“ режим, присъдата е отменена в частта, с която е предвиден първоначалния тип затворническо заведение, отстранена е допусната техническа грешка при посочване на единния граждански номер на пострадалия Д. Г. Г., а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият К. В. К. е признат за виновен в това, че на 22.08.2012, на Главен път Е-87, преди кръстовището на кариера „М.“, посока [населено място], при управление на моторно превозно средство: лек автомобил „Фолксваген Туарег“, е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на П. Б. Р. и Д. Г. Г., както и средна телесна повреда на В. Н. Г., изразяваща се в счупване на лъчевата кост и лакътната кост на лявата предмишница, обусловили затруднение на горния ляв крайник, за срок от три-четири месеца, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4 и 5, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от шест години.
С жалбите се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Не са изпълнени в цялост указанията на ВКС, дадени в отменителното решение. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата. Доказателствените изводи са изведени чрез кредитиране на Комплексната / Арбитражна / експертиза, без да са изложени убедителни съображения относно нейната обоснованост и правилност. Не е констатирана проявената от вещите лица пристрастност, не е изпълнена поставената им задача, тъй като заключението е изготвено само в един вариант вместо в три такива. Арбитражната експертиза влиза в противоречие с Петорната АТЕ, че е възможен друг механизъм на произшествието, при който ударът е настъпил в лентата за движение на подсъдимия. Не е изяснен същественият въпрос дали автомобилът на пострадалите се е движил с включени светлини. Липсва надлежен анализ на кредитирания протокол за оглед от 22.08.2012 г, въз основа на който са изведени доказателствените изводи. При анализа на доказателствата са игнорирани материалите, представени от защитата, което е повлияло негативно на изводите по релевантните факти. Въззивният акт съдържа вътрешно противоречие, което препятства възможността да се разбере действителната воля на съда. Невярно са интерпретирани показанията на св. М. Ш., св. Р. П., св. К. Г., както и обясненията на подсъдимия. Неправилен е изводът, че представените от защитата фотоснимки са неавтентични и не следва да се ползват при решаване на делото. Игнориран е протоколът за повторен оглед от 17.04.2013 г. Неправилно е решен въпросът: кои обективни находки от местопроизшествието следва да залегнат в основата на експертните заключения. Неправилно са определени мястото на удара и механизма на произшествието. Не е обсъдена АТЕ с участието на проф. К. относно възможността ударът да е настъпил в платното за движение на подсъдимия. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като жалбоподателят не е нарушил чл. 16, ал. 1 ЗДП, поради което не следва да отговаря за транспортно престъпление. Допусната е явна несправедливост на наложеното наказание. Неправилно е оценено като отегчаващо обстоятелството, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалите Р. и Г.. Налице е съпричиняване на резултата, което не е отчетено като смекчаващо обстоятелство. Не е отдадена дължимото значение на смекчаващите обстоятелства: продължителния срок на воденото наказателно производство, добрите характеристични данни на жалбоподателя, семейното му положение и семейни задължения, доказаната обществена активност, липсата на предходно неправомерно поведение. Неправилен е изводът, че целите на наказанието биха се постигнали с изолиране на осъдения от обществото чрез ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“. Налице са условия за намаляване на санкцията „лишаване от свобода“ и приложение на института на условното осъждане.
С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, или за смекчаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано по размер и да бъде приложен чл. 66 НК.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят моли жалбата да бъде уважена.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е частично основателна. Намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде смекчено и бъде отложено, по реда на чл. 66 НК.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Настоящето производство е второ по ред касационно такова.
С решение на ВКС № 227 от 10.04.2018 г, по н. д. № 985/17, е отменено първото въззивно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.
Предходният състав на ВКС е посочил, че липсва яснота кои обективни находки са ползвани, за да бъдат изведени изводите по фактите и по правото, както и липсва категоричност в становището на съда относно механизма на произшествието. В отменителното решение е отбелязано, че не е направено надлежно изследване за автентичност на представените от защитата доказателствени материали: скица, легенда, албум със снимки, флаш памет, приети като веществени доказателства, а такова изследване е задължително преди да се пристъпи към оценка на тяхната достоверност. Посочено е, че липсва становище относно протокола за допълнителен оглед на местопроизшествието от 17.04.2013 г. Указано е назначаването на разширена комплексна / арбитражна / експертиза, която да преодолее различието между експертните становища и да даде заключение за мястото на удара и механизма на произшествието.
При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка.
Настоящият състав на ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.
Въззивният съд е изпълнил в цялост указанията на ВКС, залегнали в отменителното решение, поради което възражението в тази насока не може да бъде споделено. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция е изслушана Видео-техническа експертиза относно автентичността на доказателствените материали, представени от защитата. Предмет на експертно изследване са били фото-снимки и изображения / снимков материал /, съдържащи се на електронния носител / флаш памет /. Назначена е и е изслушана разширена Комплексна / Арбитражна / експертиза, изготвена от девет вещи лица, специалисти в различни области на науката и техниката, достигнали до единно становище за механизма на произшествието и мястото на удара. По този начин е изпълнено водещото указание, залегнало в отменителното касационно решение: да бъде изяснен, по надлежния ред, основният въпрос, от чието разрешаване зависи изходът на делото: за мястото на удара и механизма на произшествието. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са спазени и останалите указания, тъй като становището на съда по механизма на произшествието е категорично, посочено е кои обективни находки са ползвани при формиране на доказателствените изводи, изразено е становище по доказателствената стойност на протокола за допълнителен оглед от 17.04.2013 г.
При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е изготвено обжалваното решение, което отговаря напълно на изискванията по чл. 339 НПК. Направен е обстоен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, прецизно е изследвана тяхната процесуална годност, а след изключване на негодните доказателствени източници, респективно, следващите от тях факти, е извършена оценка на годните доказателствени средства, която е съобразена с изискванията на чл. 14 НПК. Съдът е обвързан от процесуалните норми, визиращи аналитичната дейност по оценка на доказателствата и доказателствените средства. Процесуалният закон е предвидил императивно, че при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, съдът е задължен да ползва само доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и при условията на НПК. По настоящето дело са приобщени и представените от защитата доказателствени материали, които не са събрани по реда и със средствата на НПК. Същите са приобщени като веществени доказателства и като такива принципно подлежат на преценка, наред с другите доказателства по делото, но при спазване на общите правила за оценка на доказателствата: да се прецени тяхната допустимост и достоверност. За да бъдат допустими, тези материали следва да бъдат събрани по реда и със средствата на процесуалния закон. В случая, те не са събрани по този ред, поради което се явяват недопустими. При изследването на тяхната автентичност е изяснено чрез заключението на Видео-техническа експертиза, че голямата част от тези доказателствени материали са неавтентични. Предмет на изследването са били фотоснимките на електронен носител / флаш памет /, снимките на хартиен носител, скицата на местопроизшествието и легенда към нея, изготвени от св. К. Г. и св. Л. С.. Вещите лица са посочили, че от изследваните 16 броя изображения, записани на електронния носител, автентични са само десет от тях, а останалите шест носят следи от външна намеса. Липсва автентичност и на 32 броя снимки на хартиен носител, към всяка от които преднамерено е добавена датата 24.08.2012 г. Същото становище за липса на автентичност е изразено и по отношение на останалите снимки на хартиен носител, върху които има следи от външна намеса. Експертите са разяснили, че не могат да се ангажират с извод за автентичността на приложените снимки на хартиен носител, на които автоматично не е отбелязана дата на заснемане, доколкото липсва цифрова информация за техния източник, дата и час на заснемане. По отношение на приобщените по делото скица на местопроизшествието и легенда към нея е посочено, че становище за автентичност не може да бъде дадено, тъй като това е извън компетентността на вещите лица.
Въззивният съд правилно е приел, че представените от защитата доказателствени материали са процесуално негодни, което е пречка да бъдат ползвани при формиране на изводите по релевантните факти. Извън това, след като е установил чрез експертно изследване, че същите са неавтентични, законосъобразно е посочил, че и въпросът за тяхната достоверност следва да бъде решен в отрицателен смисъл.
На следващо място, съдът е достигнал до верния извод за това: кои обективни находки от местопроизшествието могат да послужат при извеждане на експертните изводи, ползвани при формиране на доказателствените изводи. При изясняване на обстоятелствата, при които е извършено транспортно престъпление, от първостепенна важност е да бъдат открити и иззети, по съответния ред, т. нар. „обективни следи“ от престъплението. Касае се за специфична за конкретния случай съвкупност от находки, каквито могат да бъдат отломки от превозните средства, задирания по пътното платно, спирачни следи, петна от разлив на течности, мястото на установяване на автомобилите след сблъсъка, получените от тях деформации. Такива следи се събират непосредствено след инцидента, при оглед на местопроизшествието, при който се изготвя протокол за оглед, скица, албум с фотоснимки. Процесуалният закон е предвидил императивно, че доказателствените изводи на решаващия орган могат да бъдат извеждани само въз основа на доказателствени източници, събрани по реда и със средствата на НПК. Недопустимо е частни лица да „встъпват“ в ролята на разследващ орган, да провеждат „оглед“ на местопроизшествието и да съставят документи / скици, легенди /, в които да отразяват собствените си констатации за „следите“ от местопроизшествието. По настоящето дело такъв „оглед“ е проведен от св. К. Г. и св. Л. С., а съставените от тях материали са представени от защитата и приобщени като веществени доказателства. Извън процесуалната недопустимост на така съставените доказателствени материали, те не са издържали и проверката за автентичност. Що се отнася до свидетелските показания на лицата, провели „огледа“, те също не са издържали проверката за правдивост. Заявеното от свидетелите, че са били на мястото на инцидента и са направили снимките на 23/24.08.2012 г, като съзнателно са ползвали един технически източник с автоматично посочване на датата, за да е видно кога са направени, е опровергано от заключението на Видео-техническата експертиза, че снимките са създадени на други дати и с различни технически средства. Ето защо, правилно въззивният съд е отбелязал, че показанията на св. С. и Г. са недостоверни и затова не могат да бъдат кредитирани.
На следващо място, за да бъде спазен принципът за разкриване на обективната истина, местопроизшествието следва да бъде огледано в неговия автентичен вид. При повторен оглед, под влияние на външни фактори, картината на местопроизшествието е променена, който факт следва да бъде съобразен при доказателствения анализ. Затова, данните от протокола за оглед, проведен непосредствено след деянието, имат решаващо значение за изхода на делото. Такова правилно становище е изразил и въззивният съд, като е кредитирал протокола за оглед от 22.08.2012 г, а е отказал да кредитира протокола за повторен оглед от 17.04.2013 г, за което е изложил верни съображения, а именно: Съдът е констатирал, че освен липсата на гаранции за достоверност на фактическото положение, закрепено в протокола, поради провеждане на процесуалното действие осем месеца след деянието, отразените при огледа находки не отговарят, нито на тези от първоначалния оглед, нито на тези, съдържащи се в снимковия материал, предаден от защитата. По експертен път е изяснено, че спирачните следи, отразени в протокола за повторен оглед, не са оставени от нито един от двата автомобила, участвали в произшествието, предмет на настоящето дело. В тази насока е заключението на Петорната АТЕ с участието на проф. К.. По експертен път е изяснено, че следите от простъргване на пътното платно са оставени от автомобила на подсъдимия при репатрирането му. Посоченият извод кореспондира на заявеното от св. М., възприел начина, по който следата от простъргване е оставена на пътното платно, което се е случило при репатриране на автомобила „Фолскваген Туарег“ след приключване на огледа от 22.08.2012 г.
На следващо място, неоснователно е възражението на защитата, че протоколът за оглед от 22.08.2012 г е следвало да бъде изключен от годната доказателствена съвкупност. Съдът подробно се е спрял на въпроса за процесуалната валидност на протокола, като е приел, че е годно доказателствено средство, независимо от наличието на някои пропуски при неговото съставяне, които могат да бъдат запълнени от данни, съдържащи се в други доказателствени материали. В протокола от 22.08.2012 г е пропуснато да бъдат описани следи, видими от скицата и албума с фотоснимки, неразделна част от протокола. Пропускът е попълнен, като са взети предвид всички обективни находки, намерили отражение в протокола за оглед, скицата и албума с фотоснимки на местопроизшествието. При изготвяне на комплексните експертизи са съобразени обективните находки, намерени при огледа, проведен на 22.08.2012 г, в техния пълен обем. Ето защо, въззивният съд правилно е приел, че пропускът в протокола за оглед от 22.08.2012 не води до отпадане на процесуалната му валидност и затова може да бъде ползван при формиране на доказателствените изводи. Друго би било положението, ако пропускът е свързан с нарушаване на императивно изискване на НПК, например, липса на компетентност на органа, който е провел следственото действие, липса на поемни лица. В тези случаи, порокът на съставения протокол води до отпадане на процесуалната му валидност. На следващо място, правилно е становището на въззивния съд, че обективните находки, намерени на местопроизшествието при огледа от 22.08.2012 г, са единствените годни изходни данни при изработване на комплексните експертизи. Независимо от процесуалната забрана при изготвяне на експертиза да бъдат ползвани данни, изводими от доказателствени материали, които не са събрани по реда и със средствата на НПК, по настоящето дело е изработена Петорна АТЕ, с участието на вещото лице К., със задача да бъде изследван механизма на произшествието, като бъдат ползвани данните от протокола за оглед от 22.08.2012 г и данните от доказателствените материали, представени от защитата. При ползване на допустимите изходни данни е даден отговор, че ударът е настъпил в пътното платно на автомобила „Опел Вектра“, а при ползване на алтернативните данни, че ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия. Уредбата на НПК за това кои доказателствени източници могат да послужат при формиране на фактическите и правни изводи е императивна, поради което и разрешението, съобразено със закона, може да бъде само едно: в основата на доказателствените изводи могат да залегнат само доказателства, събрани по реда и със средствата на НПК. Ето защо, не може да бъде споделено становището на защитата, че е следвало въззивната инстанция да се позове на експертните изводи, базирани на недопустимите доказателствени материали, очертаващи механизъм на произшествието, благоприятен за подсъдимия. Правилно е прието, че доверие заслужава разширената Комплексна / Арбитражна / експертиза, при която девет вещи лица са достигнали до единно становище. Вярно е, че съдът им е възложил да отговорят на поставените въпроси в три варианта, но причината това да не бъде изпълнено е от обективен характер и не сочи на пристрастност на вещите лица, а обратното, на тяхната добросъвестност и компетентност. Причината да бъде изготвен само един вариант на заключението се дължи на общото становище на вещите лица, че посоченият механизъм на произшествието е единствено възможен. Заключението на Арбитражната експертиза почива на обективните находки от местопроизшествието в неговия автентичен вид / тези, залегнали в протокола за оглед от 22.08.2012 г /, тоест, на процесуално годни изходни данни. Според заключението, автомобилът на подсъдимия е навлязъл в насрещното движение, където е настъпил ударът с автомобила, в който са пътували пострадалите Р. и Г.. Този експертен извод е базиран на обективните находки от местопроизшествието като разлив на течност, задиряния върху пътното платно, спецификата на траекториите на движение на автомобилите след удара, особеностите на намерените на местопроизшествието трасологични следи, естеството и вида на отломките от превозните средства, деформациите по автомобилите след удара. В съдебното заседание на въззивната инстанция вещите лица категорично са отстоявали позицията си, че друг механизъм на произшествието, извън дадения в заключението, е невъзможен. Прави впечатление, че разпитът на вещите лица е подробен и пространен, а дадените от тях отговори изясняват поставените им въпроси с необходимата детайлност и задълбоченост. Изводът на вещите лица е еднозначен и категоричен, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ е могъл да избегне удара с автомобила „Опел Вектра“, ако не е навлязъл в неговата пътна лента.
На следващо място, въззивният съд е положил процесуални усилия да изясни с какви светлини се е движел автомобилът на пострадалите. Обсъдено е експертното становище, че към момента на удара, задните светлини са работили, а при техническа изправност на автомобила, светещите задни светлини са индикация за светещи предни габаритни светлини. Коментирани са показанията на св. Г., че автомобилът на пострадалите се е движил без светлини, както и обясненията на подсъдимия, в същия смисъл, но съдът е констатирал, че не може да ги кредитира, тъй като влизат в противоречие с показанията на св. Б. И. и св. Ж. Р., заявили, че автомобилът е бил технически изправен. Съдът е възложил допълнителна задача на разширената Комплексна / Арбитражна / експертиза да отговори на въпроса дали автомобилът на пострадалите се е движил с включени светлини, но вещите лица са посочили, че на този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор. Въззивният съд е посочил, че дали насрещно движещият се автомобил е бил с включени светлини, не може да бъде установено несъмнено и категорично, но това не влияе на изхода на делото. Изразеното становище е правилно и се споделя от настоящата инстанция, тъй като независимо от осветеността на автомобила, движел се в насрещното движение, удар не би настъпил, ако автомобилът на подсъдимия не би навлязъл в неговата пътна лента. На следващо място, неоснователно се възразява срещу оценката на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Ш. и св. П.. Техните твърдения са обсъдени в контекста на останалата доказателствена съвкупност и вярно са интерпретирани, като са кредитирани само частично. Кредитирани са за това, че след пътния инцидент, свидетелите са били повикани и са се отзовали на местопроизшествието. Не са кредитирани в частта на показанията им, че местопроизшествието не е било достатъчно добре осветено, а разследващия екип формално е изпълнил задълженията си по време на огледа. Верен е изводът на въззивния съд, че в посочената част / която е отхвърлена /, показанията на свидетелите са опровергани от възприятията на св. М., св. К., св. И., св. Г., че местопроизшествието е било осветено от мощни фенери и светлините на служебните автомобили, а работата на разследващия екип по време на огледа е протекла с нужното внимание и усърдие.
По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 343 а, ал. 1, б. „г“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“ и „в“ НК, каквато правна квалификация е възприета, тоест, материалният закон е приложен правилно. За да е налице нарушение по чл. 16, ал. 1 ЗДП, следва водачът на автомобил, движещ се праволинейно, да е навлязъл в насрещното движение, без да извършва разрешена маневра. В случая, такова нарушение е допуснато, тъй като водачът на автомобила „Фолксваген Туарег“ е навлязъл неправомерно в пътната лента на автомобила, управляван от пострадалия водач и неговия спътник. Верен е изводът на въззивната инстанция, че липсва съпричиняване на престъпния резултат поради следното: Хипотеза на съпричиняване на престъпните последици би имало, ако пострадалият е нарушил правилата за движение, което е в причинна връзка с престъпните последици. По настоящето дело, нарушенията на правилата за движение, които пострадалият водач е допуснал: евентуално движение нощно време без светлини и управление на автомобила без надлежна правоспособност, не са в причинна връзка с резултата. Ето защо, правилно въззивният съд е приел, че липсва съпричиняване, което да се вземе предвид при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, а възражението на защитата в тази насока не може да бъде споделено. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, даваща такава процесуална възможност.
ВКС намери, че жалбата е основателна относно довода за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Съображенията за това са следните:
Въззивният съд правилно е отчел като отегчаващи обстоятелства завишената степен на обществена опасност на деянието, причинените от деянието значителни имуществени вреди / по лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ / и леката телесна повреда, получена от Л. К.. Неправилно е прието като отегчаващо обстоятелство, че след деянието подсъдимият не е проявил загриженост към пътувалите в другия автомобил. В тази насока, от значение е следното: От една страна, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 343 а НК, е достатъчно деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на някои от пострадалите, ако те са повече от един, а, в случая, помощ е оказана на двама от пострадалите / на В. Г. и Л. К. /. Освен това, деецът се е обадил на телефон „112“, за да съобщи за пътния инцидент. От друга страна, не е изследвана причината за поведението на жалбоподателя след инцидента, при който е имало пострадали, негови близки, към които е насочил вниманието си, което обяснява липсата на активност по издирване на други пострадали и полагане на персонални усилия да им бъде оказана помощ. Ето защо, липсата на проявена от дееца загриженост към пострадалите от другия автомобил, не може да се цени в негова вреда, а посоченото отегчаващо обстоятелство следва да отпадне при индивидуализацията на наказателната му отговорност.
Настоящата инстанция намери, че не е отдадено дължимото значение на конкретната степен на обществена опасност на дееца, която е занижена, а именно: Подсъдимият е с положителни характеристични данни в сферата на личния си и семеен живот и в сферата на обществения живот. Той е известен като грижовен съпруг и баща на две малолетни деца, за чието отглеждане и издръжка е отговорен, и същото време, е професионално утвърден специалист с доказан принос в своята област. Има изграден положителен мироглед, поведението му е безукорно, не е криминално проявен и не е осъждан. Придобил е правоспособност да управлява моторно превозно средство през 1996 г и оттогава до момента на произшествието се е проявявал като дисциплиниран водач. На следващо място, воденото срещу него наказателно производство е с голяма продължителност: седем години и половина, с което е надхвърлен „разумния срок“ на наказателно преследване, а това обстоятелство самостоятелно обуславя като последица смекчаване на наказателната отговорност.
С оглед на изложеното, като бъдат съобразени съвкупно обстоятелствата по чл. 54 НК, справедливо, съобразно критерия по чл. 348, ал. 5 НПК, се явява наказанието три години „лишаване от свобода“, което да бъде отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт.
С оглед на изложеното, жалбата е частично основателна и следва да бъде частично уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение на Варненски апелативен съд № 112 от 1.08.2019 г, по ВНОХД № 120/18, както следва:
НАМАЛЯВА наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА“ на ТРИ ГОДИНИ и отменя определения първоначален „строг“ режим на изтърпяването му.
На основание чл. 66 НК, ОТЛАГА изтърпяването на наказанието ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА“, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |