О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                    № 696   София 19.11.2009 год.   Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 09.11.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА      ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                          КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА        изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ ч. т. дело №  676/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК. “Общинска з. компания” АД гр. С., ул. “. № 7, ет. 5, е подала частна касационна жалба против определение № 234/29.05.2009 год. по в. ч. т. д. № 257/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което се отменява определение № 757/15.04.2009 год. по т. дело № 23/2009 год. на Окръжен съд гр. В., с което последният е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на правилата на местната подсъдност. Неправилно било прието, че спорът следва да се разглежда от Варненския окръжен съд, тъй като това противоречи на правилото на чл. 108 ал. І ГПК. Независимо от това, че договорът е сключен в офиса на застрахователното дружество в град В., офисът не е поделение, или клон на ответника, и спорът по правилата на местната подсъдност следва да се разгледа от Софийския градски съд. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на това твърдение към изложението са приложени решение № 664/11.04.2002 год. по гр. д. № 1437/2001 год. на ВКС V гр. о., решение № 425/05.08.2003 год. по гр. д. № 1364/2002 год. на ВКС ІV гр. о., определение № 27/15.04.2009 год. по ч. т. дело № 387/2008 год. на ВКС І т. о., и определение № 159/14.03.2009 год. по ч. т. дело № 20/2009 год. на ВКС ІІ т. о., Ответникът “Е” О. гр. В., бул. “. № 31, е подал отговор по реда на чл. 276 ал. І ГПК, с който заявява становище, че определението на въззивния съд е законосъобразно, а в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 274 ал. ІІІ ГПК, тъй като с въззивното определение не се преграждало по-нататъшното развитие на делото, а само се посочвало от кой съд да се гледа делото. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК. ВКС ІІ т. о. в настоящия състав приема, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, тъй като въззивното определение е постановено в противоречие с представените от частния жалбоподател съдебни актове на ВКС, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че от разпространената от ответника общодостъпна информация на интернет сайта му /www.ozk.bg/, се установявало че той имал изградена регионална структура чрез регионална представителства, включително и във Варна. Последните не били клонове по смисъла на чл. 17 ТЗ, но съставлявали поделения, офиси на юридическото лице, които са управлявани от негови служители, изрично, трайно овластени от застрахователя да действуват от негово име. Договорът е сключен в град В., там е договорено и мястото за уведомяване при евентуална щета, а и печатът е с надпис град В., а това налагало извод, че е налице предпоставката на чл. 108 ал. І изр. 2-ро ГПК, регламентиращо алтернативна местна подсъдност. Определението е неправилно. Ответникът е юридическо лице и по правилата на местната подсъдност /чл. 108 ал. І ГПК/ искът следва да се предяви в град С., където е седалището му, което е видно от удостоверение изх. № 20090313134915/13.03.2009 год. на Агенция по вписванията. По спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение, но и тогава поделенията или клоновете няма да станат страна по делото – страна ще бъде юридическото лице, тъй като поделенията и клоновете не са правосубектни. В процесния случай, обаче, няма никакви данни ответникът да има изградено поделение или клон в град В., за да се приложи правилото на чл. 108 ал. І изр. 2-ро ГПК, а приетото от Варненския апелативен съд в обратен смисъл е неправилно. Предвид изложеното въззивното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което делото се изпрати за разглеждане по правилата на местната подсъдност на Софийския градски съд. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 234/29.05.2009 год. по в. ч. т. д. № 257/2009 год. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 234/29.05.2009 год. по в. ч. т. д. № 257/2009 год. на Варненския апелативен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДЕЛОТО да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :