Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  336                  София,  12.05.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1133/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1* от 30.09.2009г., постановено по настоящото дело № 1133/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 671 от 17.04.2009г. по в.гр.д. № 3412 по описа за 2008г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос дали почивките за служителите в службите Пожарна и аварийна безопасност към М. следва да се приспаднат от отработеното време, с оглед точното прилагане на разпоредбите на чл. 212, ал. 3 ЗМ. /отм./ и на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. /отм./. Ответникът по касация от О. дирекция на М. гр. П. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Пловдивският окръжен съд е отхвърлил исковете на С. С. М. срещу О. дирекция на М. гр. П. за присъждане на сумата 1396,50 лв. обезщетение за неизползвани допълнителни почивки при освобождаване от служба и за законната лихва върху тази сума, по съображения, че на ищеца не се полага претендираната допълнителна почивка от 60 дни. Въз основа заключението на вещото лице К. съдът е приел, че след приспадане на почивките, съгласно седмичната програма за разпределение на времето, за процесния период действително отработеното работно време е в по-малко от норматива с 418 часа. Касаторът счита правните изводи на въззивния съд за неправилни. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. /отм./ е неприложима към настоящия казус, тъй като почивката се извършва на работното място и по време на почивката той също е бил на разположение на работодателя - например в случай на пожар. ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения. Действалата към процесния период 15.05.2001г. – 31.05.2003г. редакция на чл. 148, ал. 3 ППЗМ. /отм./, съответстваща на разпоредбите на чл. 151, ал. 1 и 2 КТ, е израз на общия принцип, че през работния ден задължително се предоставя една или няколко почивки и те не се включват в работното време. Съгласно чл. 151, ал. 1 КТ работодателят осигурява на работника ли служителя почивка за хранене, която не може да е по-малко от 30 минути, а съгласно ал. 2 почивката не се включва в работното време. Съгласно чл. 148, ал. 3 ППЗМ. /отм./ в редакцията му по ДВ бр. 133/98г. и по ДВ бр. 62/2000г., времето за почивки не се включва в продължителността на работното време. Редакцията на същия текст по ДВ бр. 39/2003г., действала през част от процесния период, изрично предвижда, че времето за почивка не се включва в продължителността на работното време и на работещите на смени, когато им е осигурена такава. Това нормативно разрешение е възпроизведено и в заповед І – 77/11.04.2003г. на М. , предвиждаща, че когато дейността на работната смяна се осъществява от повече от един служител, в графика за работните смени се определя и времето за една или повече почивки /т.4.1/, което време не се включва и не се отчита като работно време – т. 6. ВКС намира, че разпоредбата на 148, ал. 3 ППЗМ. /отм./, изключваща времето за почивки от продължителността на работното време, е приложима към настоящия случай, в който се претендира обезщетение за неизползвана допълнителна почивка за извънреден труд. Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за определяне на реда за обезщетение на служителите на М. , положили труд при превишаване продължителността на нормативно установеното работно време /отм./, няма отношение към поставения въпрос включват ли се почивките в работното време. Полагащите се на офицерите и сержантите, работещи на удължено работно време, на смени и дежурства, допълнителна почивка /до 9 работни дни по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата/ е за работа над нормативно установеното работно време. Както бе посочено по-горе времето за почивки не се включва в работното време, съответно не се компенсира с допълнителни почивки или с обезщетение при освобождаване от служба. От заключението на вещото лице К. , дадено във въззивното производство, е установено, че със седмичните графици за разпределение на работното време на служителите при втора РС „ПАБ” за периода 2001 – 2002г. общо почивката при 24 часово дежурство е 10 часа – 1 час обедна почивка и 9 часа нощна почивка. След приспадане на почивките съгласно седмичната програма за разпределение на времето, за целия исков период отработеното от ищеца време е с 418 часа под норматива. По изложените съображения решението на Пловдивския окръжен съд следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 671 от 17.04.2009г. по в.гр.д. № 3412/2008г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: