3 Р Е Ш Е Н И Е 51 гр.София, 13.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 26 февруари 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3930 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], срещу решение от 24.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 698 по описа за 2013 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 726 от 26.09.2013 г. по гр. д. № 802 по описа за 2013 г. на Шуменския районен съд и производството по делото е прекратено. Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия. Ответниците по жалбата И. М. и [фирма] не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на жалбоподателя по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Шуменския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за вземане от 100 000 лв. по акт за начет. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1102 от 27.10.2014 г. по настоящото дело по въпроса дали организациите и лицата по чл.4, т.1-3 от ЗДФИ са длъжни да инициират заповедни производства по реда на чл.417 и сл. от ГПК, или това е само тяхно право. Отговор на този въпрос се съдържа в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 52 от 29.04.2011 г. на І ТО на ТК на ВКС по т. д. № 512 по описа за 2010 г. Според това решение заповедното производство не е задължително, а има факултативен характер. С нормите на чл.410, ал.1 и чл.417 от ГПК това производство е предвидено като възможност за кредитора, който може, но не е задължен, да иска издаването на заповед за изпълнение. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес е право на кредитора да избере пътя на защита-чрез заповедното производство или чрез предявяване на осъдителен иск. Когато длъжникът оспорва вземането, ще се достигне до исков процес, независимо дали предявеният иск е осъдителен или установителен по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК. Следователно съществува правен интерес от водене на осъдителен иск, независимо че ищецът разполага за същото вземане с изпълнително основание по чл.417, т.8 от ГПК. От този отговор на поставения въпрос следва, че обжалваното решение противоречи на процесуалния закон. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството, въззивният съд е приел, че правото на иск за вземане по акт за начет е обусловено от образуване на заповедно производство. Разпоредбите на чл.27, ал.4 и ал.6 от ЗДФИ и на заповедното производство мълчаливо изключвали възможността за предявяване на вземания по акт за начет по общия исков ред. Въвеждането на процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск обаче не може да стане мълчаливо, а само с изрична правна норма. В случая такива разпоредби, които предвиждат образуването на заповедно производство като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иск за вземане по акт за начет, липсват. Единствено в чл.27, ал.5 от ЗДФИ е използвана формулировката, че организациите по чл.4, т.1-3 от ЗДФИ са длъжни да поискат от съда да постанови незабавно изпълнение на вземането по акта за начет и да издаде изпълнителен лист. Като санкция за неизпълнението на това задължение обаче не е предвидена недопустимост на осъдителния иск за вземането, ако преди това не е образувано заповедно производство. Задължението по чл.27, ал.5 от ЗДФИ е въведено с цел да се осигури бързина на изпълнение, а не да създаде допълнителни пречки пред развитието на исковия процес. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане на спора по същество. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 24.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 698 по описа за 2013 г. на Шуменския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: