Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр.София , 17 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1731/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана лично от подсъдимия Г. И. К. срещу решение №133 от 26.09.2014 г., постановено по внохд №176/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава с твърдение за наличие на неизяснени противоречия между отделните свидетелските показания /в тази връзка жалбоподателят е направил собствен анализ на показанията на част от свидетелите, досежно факта по чие указание е била изградена процесната тухлена стена, съответно изправен и подпрян на нея падналия панел, относно лицето, отговорно за извършване на инструктаж на работниците и прочие обстоятелства, подробно посочени в жалбата /;с наличието на противоречия между свидетелските показания и данните, съдържащи се в писмени документи; с неправилно заличаване в качеството на свидетел на ръководителя на [фирма]- К. К.; с некоректно изработена експертиза ; с отказа на съда от изискване и прилагане по делото на писмени документи; с игнориране на съдържанието на писмени документи; с превратно тълкуване на задълженията от длъжностната характеристика на подсъдимия. Досежно оплакването за нарушение на материалния закон ,в жалбата се твърди ,че подсъдимият не е адресат на инкриминираното му задължение по чл.7 ал.3 т.1 от ЗЗБУТ,че той не е имал задължения по контролирането на работата и работния процес на работниците на подизпълнителите и ,че не следва да се търси отговорност от едно лице за неизпълнение на законовите задължения на друго лице.Моли се да бъде отменено въззивното решение,с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и жалбоподател Г. К. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.Акцентира на това ,че в показанията на нито един свидетел не се съдържа твърдение , че именно той е построил процесната тухлена стена.Посочва ,че експертизата е изработена некоректно, тъй като има несъотвествие между използваните снимки. Заявява ,че неоснователно е било отказано от съда изискването на отчетите за извършената работа от [фирма].Моли да бъде отменено решението на апелативния съд и да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и моли решението на АС-Варна да бъде оставено в сила . В последната си дума подсъдимият Г. И. К. заявява,че е невинен и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №84 от 11.09.2013 г.,постановена по нохд №360/2012 г. , Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.123 ал.1 във вр.с чл.2 ал.2 и чл.54 от НК,за което му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. На основание чл.68 ал.2 от НК е постановил отложеното наказание по нохд №474/2005 г.на ОС-Пазарджик да не бъде изтърпявано изцяло. Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия С. Д. А. в извършване на престъпление по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.2 ал.2 от НК и чл.54 от НК ,за което му е било наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност две пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С присъдата подсъдимите К. и А. са били оправдани за това да са извършили деянието при независимо съпричинителство. В тежест на подсъдимите са били възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия К., пред АС-Варна е било образувано внохд №296/2013 г.,по което е било постановено решение №173/13.12.2013 г.,с което първоинстанционната присъда е била отменена в частта относно признаването за виновен и осъждането на Г. И. К. и относно присъдените разноски за този подсъдим,като делото е било върнато в тази част за ново разглеждане,а по отношение на подсъдимия С. А.- първоинстанционната присъда е била потвърдена. След връщане на делото за ново разглеждане, с присъда №33 от 15.04.2014 г.,постановена по нохд №1495/2013 г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен в това ,че на 26.02.2008 г.в [населено място],обл./област/,в качеството си на ръководител Суровинни мелници и индустриално почистване към [фирма],поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност ,нарушил разпоредбите на чл.71 ал.1 ,чл.165 ал.1 и чл.168 ал.1 от Наредба №7 /1999 г./редакция към 08.10.2004 г./ за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл.7 ал.3 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд ,по непредпазливост причинил смъртта на Х. В. Х.,поради което и на основание чл.123 ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б. „б”пр.1 от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимия Г. К. пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №176/2014 г.,приключило с решение №133 от 26.09.2014 г.,с което първоинстанционната присъда по нохд №1495/2013 г. е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи ,че касационната инстанция не може да установява нови фактически положения ,поради което всички доводи на жалбоподателя, свързани с необоснованост на въззивното решение, не подлежат на обсъждане. На проверка от ВКС подлежи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Независимо, че ВКС се произнася в рамките на установените от въззивния съд факти, няма пречка неотносимите към предмета на доказване обстоятелства, макар и отразени във въззивното решение, да не бъдат взети предвид /да бъдат изключени/ при преценка правилността на изводите по правото и приложението на материалния закон. В конкретният случай въпросите за това по чие нареждане,кога и откого източната стена на цех „Суровинен”,намиращ се на територията на завод „име” е била иззидана с тухли на мястото на падналия панел , както и за това по чие нареждане коментирания панел е бил подпрян на процесната стена, са ирелевантни с оглед повдигнатото обвинение на подсъдимия К. и конкретно инкриминираните му нарушения от Наредба №:7/1999 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване ,съответно от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Видно от обвинителния акт ,подсъдимият К. е бил обвинен за това , „че в качеството си на ръководител „Суровинни мелници” и индустриално почистване към [фирма] не е спазил задълженията си по организиране и контролиране на работния процес по начин ,недопускащ увреждане на работниците, не е организирал правилно работните места, не е създал съответна с правилата за безопасност организация на работното място на открито, вследствие на което е допуснал обв.А. да извършва своята дейност /товаро –разстоварна/, което е довело до това работника Х. да бъде затиснат и наранен от неукрепения и паднал панел”. Ето защо ,всички отразени в решението на апелативния съд фактически обстоятелства за това ,че именно по указания на подсъдимия К. е била изградена стената от тухли, както и че по негово нареждане св.А. с фадромата е вдигнал падналия панел и го е подпрял на новоизградената стена от тухли, касационната инстанция няма да взема предвид.Все в тази връзка са лишени от основание и всички възражения на подсъдимия за това ,че при установяването на посочените по-горе факти не са били преодолени противоречията между свидетелските показания и не са били взети предвид писмени документи ,които съдът е отказал да изиска. За правилното решаване на делото,с оглед инкриминираното на подсъдимия К. обвинение, от значение е било изясняването на следните обстоятелства- към инкриминираната дата 26.02.2008 г. каква длъжност е изпълнявал той и какви са били неговите задължения; с оглед на тези задължения подсъдимият ли е лицето допуснало на процесната работна площадка фадромата, управлявана от св.А. и работниците Х. и В.; каква е била причината за падането на панела, довело до притискането на работника и причиняването му на увреждания , резултирали в смъртта му ; ако падането на панела е обусловено не само от механичното въздействие на греблото на фадромата върху него ,но и от други фактори, знаел ли е подсъдимия за тяхното наличие, както и за това , че те представляват опасност за здравето и живота на работещите в близост до панела лица. Макар и не в посочената по-горе логическа последователност, отговор на тези въпроси се съдържа във въззивното решение и този отговор е съобразен със събраните доказателствени материали, независимо от пестеливостта на тяхното обсъждане. Изхождайки от писмените документи, събрани по делото /допълнително споразумение №533/31.03.2006 г. към трудов договор и длъжностна характеристика,подписана лично от подсъдимия / АС-Варна е установил ,че към датата на инцидента подсъдимия К. е заемал длъжността „Ръководител отдел Суровинни мелници и Шлам/Отговорник почистване ”,като основните му задължения са били свързани с организиране и контролиране дейността по индустриално почистване на завода, разпределяне на задачите на работниците от външни фирми. От длъжностната характеристика е видно, че той е бил подчинен на ръководител „Производство”, „ръководител „Поддръжка” и Директор завод и в този смисъл възражението на подсъдимия ,че не е установена йерархичната структура,съществувала в завода, е неоснователно. От гласните доказателствени средства, посочени от АС-Варна, безспорно е установено , че почистването на „производствената каша” - резултат от производството на суровините, се осъществявало по няколко начина: на ръка-с лопати, с фадрома-при по-голямо количество производствена каша и с бабкат- малка товаръчна машина; че в деня преди инцидента подсъдимият заедно със св.К.И. /хигиенист-бригадир от [фирма]/ са обходили маршрута, който следвало да се почисти; че на следващият ден-26.02.2008 г. на оперативка , Г. К. е разпределил задачите за почистване на външните фирми, сред които задачи се е включвало и почистване на боклука,намиращ се от източната страна на цех „Суровинен- там ,където на стената на цеха бил подпрян панела; че от своя страна св.К.И. разпределила работниците по обекти,като св.Д. В. и пострадалия Х. Х. трябвало да работят съвместно със св. А. ,управлявал фадрома в района на цех „Суровинен”, събирайки отпадъци ,струпани пред подпрения на тухлената стена бетонен панел. От изложените дотук фактически данни следва извода,че именно подсъдимият К. е бил отговорен за индустриалното почистване на завод „име”, че именно той е организирал, контролирал и разпределял задачите на външните фирми, осъществяващи почистването и чиито работници са били както фадромиста С. А.,така и общите работници –В. и пострадалия Х.,че използването на фадроми ,извършващи товаро-разтоварна дейност /представляваща източник на повишена опасност/ е бил един от начините за осъществяване на почистването, както и ,че на инкриминираната дата тримата /А.,В. и Х./ не са отишли самоволно на процесния обект, а са били изпратени там, доколкото това място е било определено от К. за почистване. На следващо място,причината за падането на бетонния панел и настъпването на травматичните увреждания на пострадалия,довели до смъртта му,видно от съдебно-техническата експертиза, се дължи не само на машинното въздействие на греблото на фадромата върху панела,а и на технически неизправната с наличие на разрушителни повреди и външен наклон тухлена стена и поставената допълнителна опора на стената от тип стоманобетонен панел в неустойчиво равновесие. Експертизата е категорична ,че преди въздействието на греблото върху панела, в механичната система стена/панел са създадени условия за падане и разрушаване.Подсъдимият оспорва тази експертиза,като счита ,че същата е ползвала снимков материал ,които не е бил събран по реда на НПК. В писменото си заключение експерта е посочил използваните от него материали ,като по отношение на фотодокументалистиката е отразил ,че на първо място това са снимките ,направени на мястото на произшествието, непосредствено след злополуката на 26.02.2008 г.; снимки ,направени при огледа на местопроизшествието, три дни по-късно-на 29.02.2008 г. и снимки на местопроизшествието два месеца по-късно-на 28.05.2008 г. , направени за нуждите на експертизата. В Постановлението за назначаване на експертиза, водещият разследването е отразил ,че предоставя на вещото лице материалите по ДП №БВЛ20800079ГУЮ по описа на РПУ Д., сред които материали се намира писмо №512/17.06.2008 г.,подписано от Изпълнителния Директор на [фирма], с което на разследващите органи са предоставени 16 броя снимки, изготвени от служители на отдел „Охрана на труда” на мястото на възникналата трудова злополука на 26.02.2008 г. /л.2-16 от т.3 от досъд.пр./. Подсъдимият оспорва и начинът на попадане в обсега на експертизата и на снимка /фигура/ №7,като твърди, че не е ясно по какъв начин тя е приобщена. В т.1 на л.21 от досъдебното производство се намира протокол за доброволно предаване ,от който е видно ,че лицето Д. И. К. е предал на дознателя документи във връзка с трудовата злополука на 26.02.2008 г. на територията на [фирма], сред които се съдържа писмено саморъчно обяснения от Г. К., към което е приложена коментираната снимка, и за която в обяснението е отразено ,че се прилага към него. При това положение претенцията,че вещото лице е използвало снимков материал, събран не по установения за това ред ,е неоснователна.По същият начин стоят нещата и по отношение на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена в хода на съдебното производство.Същата е използвала фотодокументалистични резултати от разпечатка на предоставения от [фирма] дигитален фактически материал, изпратен на съда с писмо №451/08.06.2012 г.,подписано от Изпълнителния директор /л.299 от т.1 от съдебното дело/,фотодокументалистика,представена от длъжностно лице в [фирма] /л.2-16 от т.3 от досъд.пр./ и такава,направена три дни след инцидента при огледа на местопроизшествие от компетентните органи.При приемането на заключението,вещото лице е посочило , че няма противоречие в снимковия материал ,като от материала, заснет от органите на досъдебното производство ,сравнен с материала от диска, предоставен от [фирма], е видно ,че няма никакви съществени противоречия, „освен резолюцията и изменението на височината на кофата-като последният признак е обективен и е свързан с времето”.Същият категорично е потвърдил,че след сравнителен анализ на снимките се е установило ,че тези, направени на 29.02.2008 г.не се различават от снимките,направени на 26.02.2008 г. Твърдението на подсъдимия,че падането на панела е в резултат на въздействието на работещия в цеха бобкат, не може да бъде споделено,тъй като не намира опора в доказателствата по делото.В тази насока от съществено значение са данните, съдържащи се в техническата експертиза,която обсъждайки комплексно материалите по делото и преценявайки ги в контекста на научните знания и методи, категорично е отхвърлила тезата, че причина за падането на панела е натиск-ударен върху стената от греблото на малката фадрома-бобкат. Във връзка със заключението на техническата експертиза /възприета от въззивния съд/, че преди въздействието на греблото върху панела, в механичната система стена/панел са създадени условия за падане и разрушаване, на изследване е подлежало, дали подсъдимият е имал знанието за наличието на тази неустойчива система и опасността, която тя е криела. Подсъдимият е бил ръководител на „Суровинни мелници и шлам”и същият е имал задължение,съгласно длъжностната му характеристика да организира, разпределя и контролира изпълнението на задачите на работниците в цех „Суровинни мелници”, което е налагало неговото присъствие в цеха и доброто познаване на работното място. От друга страна, подсъдимият отново съгласно длъжностната си характеристика е отговарял за индустриалното почистване на завода ,което също е предполагало много добро познаване на работните места-там където ще се извършва почистването. Според приетите по делото факти , именно източната стена на цех „Суровинен” е била изградена с тухли, а падналия бетонен панел, подпрян върху нея. Видимо е било, че панелът по никакъв начин не е бил прикачен към стената и не е бил укрепен, а само подпрян на нея по дължина на горния ръб. Независимо ,че той е закривал наличието на вертикална пукнатина/разлом и наличието на външен наклон на стената спрямо равнината на фундамента и терена, този недостатък на тухлената стена е могъл да бъде констатиран от вътрешната страна на цеха, за който е отговарял подсъдимия, още повече ,че К. много добре е знаел ,че влажно-мократа производствена каша неминуемо оказва въздействие върху стената. За това ,че подсъдимият е знаел за наличието на нестабилната конструкция стена/панел и е осъзнавал рисковете за безопасността на работещите в близост, апелативният съд правилно е посочил информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите В. В. и Д. К., които са били предупреждавани от К. да не се работи с бобкат близо до стената. С оглед на всичко изложено се налага извода,че подсъдимият като лице ,което организира и контролира дейността по индустриалното почистване на завода в това число и на конкретния обект, където е станала злополуката ,който обект по смисъла на Наредба №7/99 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, представлява „работно място”, е бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата .Съгласно чл.7 ал.3 от ЗЗБУТ, на работните места се създават условия за опазване здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност ,като работното място се поддържа в техническа изправност,а всички неизправности,които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите се отстраняват във възможно най-кратък срок.Подсъдимият знаейки за недостатъка в конструкцията стена /панел, не е предупредил фирмите-подизпълнители, чиито работници са били А. и пострадалия Х. за тази техническа неизправност ,нито пък е предприел действия за нейното отстраняване в най-кратък срок. Подсъдимият К. твърди ,че не е адресат на предписанието по чл.7 ал.3 т.1 от ЗББУТ,като се позовава на Инструкция за безопасна работа при извършване на строително-монтажни и ремонтни работи, поддръжка, почистване,товаро-разтоварни и транспортни дейности,подписана на основание чл.16 т.8 и чл.18 от ЗЗБУТ от представител на [фирма] и от И. К. ,собственик на ЕТ „фирма”и на Договор №2 от 14.01.2008 г. между [фирма] в качеството на възложител и ЕТ „фирма”в качеството на изпълнител . Действително, от тази инструкция е видно, че „ръководителите на изпълнителя са отговорни за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на своя персонал”, а от договора- „че изпълнителят е длъжен да вземе всички мерки, предвидени в законодателството за опазване здравето на Персонала, за безопасността на труда и ПАБ....Изпълнителят носи административна, наказателна и гражданска отговорност, породена от неспазване на разпоредбите, свързани с професионални заболявания или за вреди ,породени от немарливост, невнимание...”.На първо място следва да се отбележи, че лицата,които са задължени ,съответно носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както на работещи,така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, са посочени в Закона за здравословните и безопасни условия на труд.Съгласно чл.14 ал.2 от ЗЗБУТ, изчерпателно посочени в ал.1 лица /към тях следва да се причисли и възложителя- [фирма]/ носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. При това положение следва извод ,че независимо ,че дейността по почистването се е извършвала от фирми-изпълнители, отговорността на възложителят за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не се изключва. Нито клаузи на договора ,нито цитираната инструкция могат да игнорират законовия регламент и да доведат до различно по отношение на отговорността разрешение от това , дадено в закона. Нещо повече, цитираната инструкция, доколкото е създадена въз основа на чл.16 т.8 и чл.18 от ЗЗБУТ е следвало да уреди единствено конкретните мерки, които ще се вземат от възложителя и изпълнителя ,за да се координират техните действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , когато на един обект или една работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели, както и начина,по който те ще се информират взаимно за рисковете при работа и ще координират дейността си за предпазване на работещите от тези рискове, но не и да предписва чия е отговорността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С оглед на изложеното се налага извода, че подсъдимият Г. К. е субект на престъплението по чл.123 ал.1 от НК,тъй като е имал ръководни и организационни функции по осъществяването на индустриалното почистване в завод „име”, което се е осъществявало и чрез използване на техника , извършваща товаро-разтоварна дейност, представляваща правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Съгласно трайната съдебна практика „правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност , може да обхваща действия както на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер”/в този смисъл Р №1138/70 г.на ІІІ н.о. на ВС/. Действително,основателно е твърдението на подсъдимия ,че не е нарушил разпоредбата на чл.71 т.1 и чл.168 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване.И това е така ,тъй като падналия върху пострадалия панел не може да се отъждестви с „падащи предмети”, при наличието на които работните места на открито трябва да бъдат организирани така, че работниците да бъдат предпазени. В случая вредоносният резултат не е причинен и от опасност, произтичаща от работното оборудване ,поради което не е налице и нарушението по чл.168 ал.1 от Наредба №7/99 г. Ето защо, подсъдимият К. следва да бъде оправдан за това да е нарушил чл.71 т.1 и чл.168 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Обстоятелството,че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.7 ал.1 т.3 от ЗЗБУТ и чл.165 ал.1 от Наредба №7/99 г.е достатъчно за да се запълни диспозицията на нормата на чл.123 ал.1 от НК. Въззивната инстанция е изложила съображения досежно обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл.123 от НК-относно изпълнителното деяние „немарливо изпълнение” на правно регламентирана дейност; защо приема ,че инкриминираната дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, относно причинната връзка между допуснатите нарушения и настъпилия вредоносен резултат, които съображения се възприемат от настоящия съд , с изключение на доводите за нарушение на чл. чл.71 т.1 и чл.168 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. И на последно място следва да се отбележи,че останалите възражение на жалбоподателя,свързани с отказ от събирането на писмени документи; с неизясняване на лицата, които са били задължени да провеждат инструктаж; с игнориране на данни, съдържащи се в писмени документи /конкретно посочени/ и с противоречия между съдържанието на документи, нямат отношение към предмета на доказване по настоящето дело, поради което се явяват неоснователни. По отношение на св.К. К., въззивната инстанция е направила усилия за неговото издирване, с цел провеждане на разпит в съдебно заседание и след като тези усилия са останали без резултат, /писмо №30/15.01.2014 г. ,издадено от „име"/, го е заличила от списъка на лицата за призоваване. В заключение , не се констатират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия Г. К. следва да се остави без уважение. С оглед изложените по- горе съображения и на основание чл.354 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 т.3 и чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №133 от 26.09.2014 г., постановено по внохд №176/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО, с което е потвърдена изцяло присъда №33 от 15.04.2014 г. по нохд №1495/2013 г.на ОС-Варна, като ОПРАВДАВА подсъдимия Г. И. К., с ЕГН: [ЕГН] по обвинението му за извършени нарушения на чл.71 т.1 и чл.168 ал.1 от Наредба №7/1999 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/