Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Договор за заем * договор за заем * свидетелски показания * доказателствена тежест * обезщетение за неизпълнение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 546

София, 23.07.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 856 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1* от 19.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 30 от 25.02.2009 година по гр.д. № 2/2009 година на Варненски апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Ц. Ц. от гр. С. против Д. П. Т. от гр. В. за връщане на заем в размер на 25966 лева и заплащане на обезщетение за забава при изпълнението на това парично задължение в размер на законната лихва от 2000 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 20 ЗЗД и в частност по въпроса: следва ли съдържанието на договора да бъде тълкувано за изясняване на действителната обща воля на страните. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по отношение на процесуалните въпроси: допустими ли са свидетелски показания за изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договор за заем, както и както и кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производство по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД.

В обжалваното въззивно решение е прието, че страните по делото са сключили договор от 28.05.2006 г., с който са постигнали съгласие, че ответницата дължи на ищцата сумата 25966 лева, която ще бъде изплатена до 30.09.2006 година. Прието е, че страните са обвързани от съглашение за изплащане на процесната сума, без обаче да е установено, че средствата са дадени на ответницата по договор за заем; че се касае за парично задължение с неуточнено основание, поради което предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е неоснователен.

В противоречие с това становище в решение № 31 от 12.02.2008 г. по гр.д. № 4/2008 г. на Апелативен съд гр. В. решение № 373 от 12.01.2007 г. по гр.д. № 354/2006 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 28 от 16.04.2004 г. на Бургаски окръжен съд, решение от 23.03.2004 г. по гр.д. № 1939/2003 г. на Софийски градски съд; решение № 1* от 05.11.2008 г. по гр.д. № 39/2008 г. на Трето отделение на Върховния касационен съд; решение № 161 от 10.03.2006 г. по гр.д. № 47/2005 г. на Второ отделение на Върховния касационен съд; решение № 788 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 513/2004 г. на Второ отделение на Върховния касационен съд е прието, че съдът определя правната характеристика на облигационната връзка при тълкуване на договора и с оглед доказателствата за изявленията и поведението на страните при сключване му.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира за правилно второто становище.

При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.

Ограничението по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК (чл. 133, б. “в” ГПК отм.), изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.

В производството по иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска.

В обжалваното въззивно решение на Варненски апелативен съд е прието, че страните по делото са сключили договор от 28.05.2006 г., с който са постигнали съгласие, че ответницата дължи на ищцата сумата 25966 лева, която ще бъде изплатена до 30.09.2006 година. Прието е, че страните са обвързани от съглашение за изплащане на процесната сума, без обаче да е установено, че средствата са дадени на ответницата по договор за заем; че се касае за парично задължение с неуточнено основание, което не може да бъде предмет на съдебно производство, поради което предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е неоснователен, съответно – неоснователна е и претенцията за обезщетение в размер на законната лихва. Въведеното от ищцата искане за допускане на свидетели относно обстоятелствата, при които средствата са предоставени на ответницата е оставено без уважение с оглед недопустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 1000 лева.

В касационната жалба против решението на Варненски апелативен съд, постъпила от Ц. Ц. със съдебен адрес в гр. С., се поддържа, че в нарушение на чл. 20 ЗЗД съдът не е тълкувал действителната воля на страните; приложил е неправилно чл. 240 ЗЗД, тъй като и при буквално тълкуване текста на договора следва извод за заемно правоотношение; в нарушение на чл. 133 ГПК (отм.) не е допуснал свидетелски показания за изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договора и е разпределил неправилно доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти.

Ответницата по касационната жалба Д. П. Т. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни.

В нарушение на чл. 20 ЗЗД съдът не е тълкувал действителната воля на страните по представения по делото договор от 28.05.2006 година. В подписаното от страните споразумение е постигнато съгласие, че ответницата дължи на ищцата сумата 25966 лева, както и че сумата ще бъде върната до 30.09.2006 година. От съдържанието на тези клаузи следва по безсъмнен начин, че договорът е за новация на старо задължение, преоформено като заем с разсрочване на задължението за плащането му – ответницата признава едно съществуващо парично задължение и се задължава занапред да го върне на две вноски, последната от които дължима до 30.09.2006 година.

В нарушение на съдопроизводствените правила е и отказът на съда (определение от 05.02.2009 г.) да допусне свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при които е подписано споразумението от 28.05.2006 година. Ищцата е поискала допускането на свидетелски показания относно факти, касаещи съществуващите отношения между страните преди подписване на договора; причините довели до сключване на споразумението и обстоятелствата, наложили подписването му, т.е. свидетелските показания са поискани за установяване на обстоятелства извън кръга на визираните в чл. 133, ал.1, б. “в” ГПК (отм.), поради което отказът на въззивния съд да допусне исканото доказателство е в нарушение на закона.

Основателно е и касационното оплакване за неправилно приложение последиците на доказателствената тежест. Ответницата не оспорва възникване на задължението и получаване на процесната сума. Оспорва основанието, на което е получена сумата, поради което в нейна тежест е да докаже, че паричните средства са получени на друго основание.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно по предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД. С оглед характера на допуснатите процесуални нарушения, които не налагат извършването на нови съдопроизводствени действия – получаването на сумата не е оспорено от ответницата, а от съдържанието на споразумението следва правната характеристика на договора, след отмяна на въззивното решение по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по същественото на гражданскоправния спор при условията на чл. 293, ал.2 ГПК, с което предявения иск за връщане на сумата 25966 лева на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД се уважи като основателен.

Като основателна следва да бъде уважена и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД. Действително страните не са уговорили заплащането на лихва, но предмет на исковата претенция не е договорена лихва, а обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата, която се дължи по силата на чл. 86 ЗЗД. За периода от изпадане на длъжника в забава – 30.09.2006 г. до завеждане на иска на 11.01.2007 година, законната лихва върху сумата 25966 лева възлиза на 968,54 лева (заключение на счетоводна експертиза от 15.05.2008 г.), която сума следва да бъде присъдена на основание чл. 86 ЗЗД, като до предявения размер от 2000 лева искът се явява неоснователен, поради което в тази му отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. ГПК, на касатора Ц. Ц. следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски. От извършените общо съдебни разноски в размер на 4266,68 лева, в т.ч. 2266,68 лева внесени държавни такси и 2000 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ по пълномощно от 28.12.2006 година с адвокат С от Софийска адвокатска колегия, съобразно уважената част от иска следва да бъдат присъдени 4102, 76 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 30 от 25.02.2009 година по гр.д. № 2/2009 година на Варненски апелативен съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Ц. Ц. от гр. С. против Д. П. Т. от гр. В. за връщане на заем в размер на 25966 лева и заплащане на обезщетение за забава при изпълнението на това парично задължение в размер на законната лихва от 968,54 лева.

ОСЪЖДА Д. П. Т. от гр. В., ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. , гр. С., ЕГН ********** сумата 25966 (двадесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и шест) лева на основание чл. 240 ЗЗД ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 111.01.2007 г. до окончателното и изплащане; сумата 968,54 (деветстотин шестдесет и осем лева и 54 ст.) лева на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4102,76 (четири хиляди сто и два лева и 76 ст.) лева разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 25.02.2009 година по гр.д. № 2/2009 година на Варненски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Ц. Ц. от гр. С. против Д. П. Т. от гр. В. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 968,54 лева и 2000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: