Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 15.12.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….........Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети декември ................две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Рангелова..............…...……………..в присъствието на прокурора Кирил Софиянски.……..…...........……изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………………….........наказателно дело № 821 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Д. В. М. за възобновяване на НОХД № 458/2017 г. на районен съд - Карнобат и отмяна на постановената по него присъда № 9/16.06.2019 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и във връзка с чл. 54 от НК е бил осъден на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. В собственоръчно изготвеното искане (формулирано като молба), постъпило във ВКС на 16.09.2022 г., осъденият е заявил, че задочното му осъждане е било неправомерно и е поискал делото да бъде върнато за ново разглеждане. В т. 2 от допълнително изложение на защитниците му от 05.12.2022 г. е конкретизирано, че първоинстанционният съд не е положил достатъчно усилия за редовното призоваване на М., макар че още в ДП той е посочил телефон и адрес за призоваване. В с. з. пред ВКС искането се поддържа лично от осъдения и упълномощените му защитници, като се претендира възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, като изтъква, че осъденият е бил уведомен за ДП и обвинението му е било предявено лично, след което същият се е укрил. Въпреки щателното издирване и положените усилия в двете фази на процеса същият не е бил намерен, вкл. на посочения от него адрес и тел. в Германия. В последната си дума осъденият моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Основанието за образуване на производството пред ВКС е по чл. 423, ал. 1 от НПК и то се извежда от твърденията за неправомерно задочно осъждане, за което се съдържат кратки аргументи в т. 2 от допълнението към него, изготвено от защитниците на осъдения М.. Останалите доводи за процесуални нарушения при оценката на доказателствата и справедливостта на наказанието (по т. 1, 3 и 4 от допълнението) са извън обхвата на настоящото производство и ВКС няма правомощия да ги разглежда, като компетентността за това е възложена на съответния апелативен съд съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК. Искането на осъдения (ведно с допълнението по т. 2) е допустимо, тъй като е постъпило в предвидения по чл. 423, ал. 1 от НПК 6-месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда на Карнобатския РС (след потвърждаването й с въззивно решение № 125/10.10.2019 г. на Бургаския окръжен съд по ВНОХД № 676/2019 г.). Подсъдимият е узнал за присъдата на 12.08.2022 г., когато е започнало изпълнението на наложеното му наказание, като същият е подал искането за възобновяване на 15.09.2022 г., входирано във ВКС на следващия ден. При разглеждането му по същество ВКС намери искането за НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧОС, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК (ДВ, бр. 110/2020 г.), за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. От материалите по делото е видно, че М. е бил уведомен за ДП и същият е бил привлечен в качеството на обвиняем на 04.08.2017 г. в присъствие на упълномощен защитник. В последвалия разпит той изрично е заявил, че пребивава в Германия, където работи, като е представил и документ за адресна регистрация в [населено място]. Посочил е и мобилен телефон за връзка. На следващият ден – 05.08.2017 г. М. е напуснал пределите на страната пред ГКПП Дунав мост, като не са били установени данни да се е завръщал обратно до момента на задържането му за изпълнение на присъдата. Материалите по ДП са били предявени на неговия защитник, каквато воля обвиняемото лице е заявило при разпита си на 04.08.2017 г. На 24.11.2017 г. е бил внесен обвинителен акт срещу М. и по този повод в Карнобатският районен е било образувано НОХД № 458/2017 г. Прегледът на материалите по делото разкрива, че съдът е направил всички възможни усилия за призоваването на подсъдимия и осигуряване на личното му участие в съдебното производство, които са останали безуспешни. Той е бил търсен двукратно на посочения от него адрес в [населено място], както и няколко пъти по мобилния телефон, но не е бил намерен. Отделно от това същият е бил призоваван и на адреса му в България, като във всички призовки, получавани от роднини е отбелязвано, че живее в Германия и нямат връзка с него. В тази насока са били и изготвените докладни от органите на МВР, както по повод връчването на призовки, така и с оглед разпореденото от съда щателно издирване на М.. Надлежно е било проверено и че не се намира в затвора или следствените арести. Разглеждането на делото е било отлагано многократно, за да се осигури личното явяване на подсъдимия, като в един от случаите и по молба на адв. К., който е имал пълномощно само за ДП (вж. л. 48 от НОХД), посочвал, че М. му се е обадил и съобщил, че няма физическа възможност да се яви, искайки делото да се отложи след конкретна дата. След изчерпване на всички възможности за призоваването на подсъдимия първоинстанционният съд е дал ход на делото, разгледал е същото и е постановил присъдата си в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. Защитата му е била осигурена от служебно назначен защитник, който впоследствие е обжалвал съдебния акт на първата инстанция. Въззивното производство също е проведено без участие на подсъдимия, като присъдата е била потвърдена с решение на Бургаския окръжен съд по ВНОХД № 676/2019 г. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период след надлежно привличане като обвиняем в хода на образуваното досъдебно производство и стартиралото впоследствие първоинстанционно съдебно производство осъденият М. се е укрил. Същият не е бил намерен нито на изрично посочения от него адрес в Р Германия, нито на съобщения от него телефон. Издирването му на територията на страната също е останало без резултат. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното съдебно производство въпреки положените усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Доколкото в искането и допълнението към него са застъпени доводи за неправилно осъждане поради наличието на процесуални нарушения и за явна несправедливост на наказанието (съотносими към чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК), ВКС намира, че преценката както за допустимостта, така и относно наличието на тези основания за възобновяване, следва да бъде извършена от компетентния съгласно чл. 424, ал. 1 от НПК Бургаски апелативен съд, на който делото да бъзе изпратено. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Д. В. М. за възобновяване на НОХД № 458/2017 г. на Карнобатския районен съд. Изпраща делото на Бургаския апелативен съд за преценка на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.