1 Р Е Ш Е Н И Е № 201 София, 02 декември 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 848 по описа за 2019 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. И. И. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД № 730/2019 г. на Русенския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане в стадия, в който е започнало задочното производство. Доводите, подкрепящи направеното искане са свързани с твърдения за нарушено право на защита, изведени от заявеното правомерно поведение на искателя: не се укривал, не му е взета мярка за неотклонение, работел в Германия и Франция за да издържа семейството си, а след предявяване на обвинението работел в различни градове в България по същите икономически причини, не е търсен лично и не му е връчван обвинителен акт. В съдебно заседание пред ВКС искането за възобновяване се поддържа лично от осъдения и от упълномощения му защитник – адвокат Н. И. от АК Р.. Защитата акцентира върху краткия срок от четири месеца и два дни, в рамките на който е било образувано досъдебното производство и постановена присъдата. Счита, че процедурно е невъзможно в този срок да се обезпечи правилното прилагане на закона, което е злепоставило правата на подсъдимия. Твърди, че осъденият е търсен само по посочения в личната му карта адрес и адреса на [улица], където живеели родителите на жена му, а е можело да бъде потърсен и на адреса на сестра му в [населено място]. В упражнено право на лична защита осъденият И. поддържа доводите, изложени от защитника му, а при последна дума моли делото да бъде възобновено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, аргументирайки становището си с установеното по делото, че осъденият е бил привлечен като обвиняем присъствено, след което е пребивавал на различни места в страната и след като не е намерен на посочените от него адреси, а не е посочил друг, на който да бъде призован, сам се е поставил в невъзможност да участва. Изведеният от краткия срок на производството довод намира за неоснователен, а действията на съда за законосъобразни и експедитивни. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, подържаните в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането е процесуално допустимо. Направено е от легитимна страна и има за предмет влязла в сила присъда, включена в обхвата на посочените в чл.419 ал.1 от НПК актове, подлежащи на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. В същото е посочено, че за постановената спрямо него присъда осъденият узнал при задържането му за изтърпяване на наложеното наказание – на 27.06.2019 г., съгласно уведомителното писмо от РП Р. и преценено към тази дата искането е направено в предвидения по чл.423,ал.1 от НПК шестмесечен срок. Разгледано по същество е неоснователно . С присъда № 90 от 04.06.2019 г. по НОХД № 730/ 2019 г. Русенският районен съд признал подсъдимия К. И. И., с ЕГН [ЕГН] за виновен в това да е извършил на 17.07.2018 г. в [населено място] престъпление по чл.354а,ал.3,т 1 от НК, поради което и във връзка с чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, при строг режим и глоба в размер на 2000лв. Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което е влязла в сила на 20.06.2019 г. Досъдебното производство е започнало на 17.07.2018 г. по реда на чл.212,ал.2 от НПК, тоест времевите рамки до постановяване на присъдата не са 4 месеца и 2 дни, както неоснователно счита защитата. С постановление от 04.02.2019 г. искателят е бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.07.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества - марихуана, с нетно тегло 736,20830 грама и съдържание на тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, на стойност 4416 лв. и марихуана с нетно тегло 0,2083 грама и съдържание на тетрахидроканабинол - 14 тегловни процента, на стойност 1.25 лв., всичко на обща стойност 4 417,25 лв., като случаят не е маловажен – престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК. Постановлението за привличане е предявено на осъдения И. на 19.02.2019 г. и е изпълнена процедурата по чл.219,ал.4 от НПК, като на същата дата е бил разпитан. Посочил е в разпита си, че не желае да бъде призоваван за предявяване на разследването, каквато възможност е регламентирана (по арг.от чл.227,ал.2 от НПК) и е изразил готовност да се явява „винаги щом е уведомен“ (вж. л.48, Д.П.), с оглед на което и не му е била взета мярка за неотклонение. След изчерпване действията по разследването, старши разследващият полицай с писмено мнение от 21.02.2019 г. изпратил досъдебното производство на районната прокуратура гр. Русе Въз основа на обвинителен акт от 08.04.2019 г. на РП гр. Русе било образувано съдебното производство по НОХД № 730/2019г. на РС Русе. Призован за лично участие в насроченото за 02.05.2019 г. съдебно заседание осъденият не е намерен на известните по делото адреси – постоянен и настоящ, посочени от самия него в саморъчно попълнените автобиография и декларация (вж л.49,л.50 от Д.П), удостоверени и с подписа му в протокола за разпит, от които, по-конкретно от адреса на [улица] бил редовно призован за извършване на процесуално - следствени действия (вж. л.40 от Д.П). От направеното по реда на чл.178,ал.8 от НПК отбелязване е видно, че искателят е търсен безрезултатно и на посочения от него телефон. Обявен е за местно издирване, а с Т - №13903/19 г. е обявен и за общодържавно издирване, което към датата на следващото съдебно заседание - 4.06.2019 г. не е дало резултат, съгласно официалната информация от МВР Русе. Чрез съответните запитвания е установено, че към 31.01.2019 г., по писмени данни от „Граничен контрол“ е установено влизане на осъдения в Република България и липсват данни за излизане. С оглед императивното изискване на чл.94,ал.1,т. 8 от НПК предвиждащо задължително участие на защитник в случаите, когато делото се разглежда в отсъствието на подсъдимото лице, съдът констатирайки предпоставките по чл.269,ал.3,т.1 и т.2 от НПК и при участието на определен от АК Р. адвокат, дал ход на делото на 4.06.2019 г. и го разгледал, като постановил атакуваната присъда. Така изложените обстоятелства не разкриват предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство. Съгласно чл.423,ал.1 от НПК направеното от задочно осъдено лице искане за възобновяване на производството се уважава, „освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена..“ Именно тези обективни отрицателни предпоставки се констатират в настоящия случай. Досъдебното производство е проведено изцяло присъствено за осъдения К.И.. В разпита си същият е заявил, че ще се явява при призоваване. Това обаче означава преди всичко осигуряване възможността на съответните органи да изпълнят това си задължение, за което искателят е следвало при отклонение от адреса си надлежно и своевременно да ги уведоми - което видно от делото, не е изпълнил. Точно обратното. Отклонил се е от адреса си (постоянен и настоящ), без да уведоми съответните органи, с което е възпрепятствал възможността за изпълнение на задължението им да го призоват. Не е отговорил и на многократните опити да бъде призован по телефона (вж. л.9 от НОХД № 730/19 г.) Посоченото обуславя извод за некоректно поведение от страна на искателя, което позволява да бъде оценено като укриване. Същевременно, при посочени от него адреси, на които да бъде призован и на които именно е бил многократно търсен (вж. л.11,л.22 от НОХД № 730/19 г.) твърденията, че съдът е следвало да прояви процесуална активност и да издири роднините му, в случая сестра му и да го „потърси“ там са лишени от законова опора и не мога да породят търсеният процесуален ефект, като оборващ установеното му укриване. Предвиденият в тези случаи ред е провеждане на щателно издирване, което съдът е изпълнил. Следователно, няма как искателят да претендира, че не е бил призован, респективно, че спрямо него не е изпълнена продецедурата по чл.247б ал.1 от НПК, след като с поведението си, сам е предпоставил невъзможността за нейното изпълнение. Без отношение е изтъкнатата причина, свързана с финансови затруднения за него и семейството му, поради която същият е напуснал обявените по делото адреси и е пребивавал в различни градове в България. Освен посоченото, от прегледа на делото е видно, че на 29.03.2019 г., искателят И. лично е получил връчено му постановление за частично прекратяване, в което изрично е посочено, че производството продължава по отношение извършеното от него държане на наркотичното вещество, на обща стойност 4 417,25 лв., а обвинителният акт е изготвен и внесен в съда десет дни по-късно, на 8.04.2019 г. При тези данни прокуратурата не може да бъде упрекната, че не е изпълнила процесуалните си функции в разумен срок, а твърденията за скъсяването им, основани на предположението, че времевите рамки на проведеното производство са създали предпоставки за процедурни нарушения, тъй като, според защитата „не е възможно да бъдат извършени всички задължителни действия“ е лишено от основание, защото не държи сметка за съдържанието на въпросната „процедура“. Последната е протекла по предвидените в закона ред и срокове (вж. чл.234, чл.242,ал.4, чл.247а, чл.271,ал.10 от НПК) и именно това е гаранция за нейното законосъобразно извършване. Очакванията на подсъдимия за по - продължително съдебно производство не намират нито фактическа, нито законова опора, а са и ирелевантни към обсъжданите по чл.423,ал.1 от НПК обстоятелства. Вярно е, че задочното разглеждане на наказателното производство е изключение от общото правило за лично участие на подсъдимия в съдебния процес и че с предвидената в чл.423 от НПК възможност е обезпечено реализиране правото на лично участие, но ВКС е постоянен в разбирането си, че това право не е безусловно( вж. Р № 522/ 30.11.2011 г. по н. д. № 2064/2011 г., II н. о, Р № 159/ 22.03.2013 г. по н. д. № 279/2013 г., I н.о.; Р № 314/ 16.01.2017 г. по н. д. № 1154/2017 г., II н.о.) То е предпоставка и обосновава възобновяване на производството само когато неучастието на осъденото лице е в резултат на причини, стоящи извън неговата воля и желание, а в настоящият случай това не е така. Подсъдимият е бил надлежно запознат с воденото срещу него наказателно производство, но въпреки това се е дезинтересирал и е демонстрирал по този начин липса на желание да участва в него. И след като сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебния процес, не би могъл да черпи права от поведението си. Ето защо ВКС прие, че не са налице законовите основания за възобновяване на приключилото пред РС Русе наказателно производство, а искането за възобновяване на осъдения К. И. И. като неоснователно следва да се остави без уважение. С оглед изложеното и на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. И. от [населено място] , в момента в затвора Белене за отмяна, на основание чл.423,ал.1 от НПК по реда за възобновяване на наказателни дела, на влязлата в сила присъда № 90 от 04.06.2019 г., постановена по НОХД № 730/2019 г. от Русенския районен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: