Р Е Ш Е Н И Е
№435
гр. София, 23 ноември 2015 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1198 по описа за 2015г.
Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.Г. Т. Г. срещу въззивно решение № 91/17.07.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена осъдителна присъда № №6/11.02.2015г. по НОХД № 241/2014г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
В жалбата на подс.Г., подадена чрез защитник, се навеждат доводи за съществено процесуално нарушение и такова на материалния закон. Оспорва се възприемането на фактическата обстановка от въззивната инстанция, която се основава на възприетото и от съда от първата инстанция, тъй като тази обстановка се изграждала от „показания“, дадени от подсъдимия по време на досъдебното производство и които били изцяло оспорени от защитата.
Въззивната инстанция неправилно възприела, че е извършен надлежен отказ от пълномощията на договорния защитник. Такъв отказ не бил правен до момента, в който започнал разпита на подсъдимия на досъдебното производство в присъствието на служебно назначен защитник. Договорният защитник не бил уведомен предварително за провеждането на процесуално-следственото действие. Назначеният служебен защитник се явил в много кратко време и бил назначен, преди да бъде заявен от подсъдимия отказ от договорния защитник. Защитата се позовава на разпитите на св.Б. Т. Б. и св.Ж. Я. П., които установявали провеждането на множество „неофициални“ разпити или „беседи“ през деня на провеждане на разпита. Показанията на тези свидетели бели кредитирани от съдилищата, въпреки оспорването на защитата. Твърди се отправянето на заплаха при тези „беседи“ за осъждане на доживотен затвор при отказ да възпроизведе „полицейска версия“ за случилото се.
Отказ от пълномощие на договорния защитник липсвал, както и не било установено свързване по телефон или друг начин на подсъдимия с този защитник.
Защитата оспорва и доводите на въззивния състав, че служебният защитник е бил уведомен в 16.30ч. за неговия ангажимент, а разпита е започнал в 16.45., тъй като било пропуснато отбелязването на датата и часа в искането за назначаване на служебен защитник. В жалбата има твърдение и за оказан натиск чрез поставяне в условията на арест, принуда,целодневни разпити и подлагане на детектор, поради което подсъдимият не можел да вземе самостоятелно решение и сам обявил,че каквото се поиска от него, да бъде написано, под което той ще се подпише.
Възразява се срещу липсата на анализ на съществени разминавания между „показания“ на подсъдимия и събраните по делото доказателства, като сочи конкретен пример с показанията на св.П.. Защитата се позовава на твърде голям времеви диапазон на вероятното настъпване на смъртта според експертите по делото. Оспорват се доводи на въззивната инстанция, включващи изнасяне на пострадалия от подсъдимият от неговия дом, тъй като във възприетата фактическа обстановка и от двете инстанции нямало установени подобни факти. Въззивната инстанция отхвърляла възраженията на защитата относно съществуващо съмнение за причините за смъртта, без да направи анализ на възраженията във връзка с доказателствата по делото. Не бил даден отговор на съществени въпроси относно причината за смъртта на пострадалия и начина на причиняването на телесните повреди. Било възприето наличието на голяма концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия и състояние на невъзможност от негова страна да се движи и реагира. Алкохолната проба не била поставена в условия, в които да бъде гарантирано нейното съхраняване. Пострадалото лице не било изследвано за наличието на карбоксихемоглобин, макар да имало данни за изгаряне по тялото му, което съединение можело да способства за настъпването на смъртта. Защитата посочва като спорен въпрос и липсата на специфични травматични увреждания, дадените отговори от съдилищата били неясни, позовава се на отрицателни факти-липсата на кръв по обувките на подсъдимия, за да приеме, че той не е нанасял удари с крак по лицето и главата на пострадалия. Заключава, че липсва безспорно доказателство за причинната връзка за причинната връзка между нанесените травми и настъпилата смърт. Настоява за наличие на травматични увреждания, които отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие, каквото било това по дясната подбедрица, придружено със свличане на повърхностен слой на кожата, както и останалите наранявания по дясната страна на тялото, които било нелогично да се получат при нанасяне на хаотични, безразборни удари от страна на подс.Г.. Протриването на кожата на колената и на панталона в областта на дясното коляно можели да бъдат обяснени именно с претърпяно пътно-транспортно произшествие. Въззивната инстанция отхвърлила искането за повторна експертиза, без да обоснове във въззивното решение възприемането на експертното заключение за вярно за сметка на изложеното от защитата и на какво се държи разминаването им. Защитата заявява, позовавайки се на съдебномедицинска експертиза и разяснения на експертите в съдебно заседание от 15.12.2014г., че не било установено фактически кога точно била причинена смъртоносната черепно-мозъчна травма, а оттам и кой я бил причинил.
Необоснован бил извода на съда в присъдата и във въззивното решение, че след като не били установени следи от кръв по дрехите на подсъдимия, то той не е бил с тези дрехи в момента на извършване на деянието, което означавало съществена липса на доказателства, което пък доказвало, че съдебните актове почивали на предположение, в случая присъдата.
Защитата възразява и за това, че въззивната инстанция събрала пред себе си гласни доказателства, на които обаче не се позовава и не коментирала.
В заключение настоява за допуснати съществени нарушения на процесуални правила от въззивната инстанция, при което бил извършен непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателства.
Иска отмяна на решението и оправдаване на дееца, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП в съдебно заседание моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Твърди, че нямало нарушение на материалния закон. Налице били събрани достатъчно гласни и писмени доказателства за авторството на дееца, като от експертните заключения се установявало, че причина за смъртта са нанесени ритници в главата на пострадалия от подсъдимият с цел да причини смъртта. Причинноследствената връзка била налице и квалификацията по чл.115 от НК била законосъобразна. Авторството на деянието било установено от обективна страна, субективната страна също била налице, тъй като ударите били насочени в жизнено важни органи. Съдебният акт на въззивната инстанция бил правилен и законосъобразен, не били допуснати твърдените процесуални нарушения. Били изложени доводи в мотивите и доказателствата не били тълкувани превратно.
Подс.Г. се явява, представлява се от защитник, който поддържа подадената касационна жалба. Настоява, че е постановен неправилен съдебен акт,не били обсъдени напълно всички доказателства, съдът се основавал само на косвени такива и на предположения, които се правели и от двете съдебни инстанции.
Защитата моли да се отмени въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане, алтернативно иска при липса на такива нарушения, подсъдимият да бъдел признат за невинен. В лична защита подс.Г. заявява, че не иска да излежава тази присъда и моли да бъде намерен истинския извършител на престъплението. Заявява, че неговите твърдения били хвърлени в кошче, а дознатели му били предоставили възможност само да се подпише.
При последната си дума подс.Г. моли да бъде оправдан или да му бъде изменена мярката в по-лека.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
Старозагорски окръжен съд с присъда № 6/11.02.2015г. по НОХД № 241/2014г. е признал подс.Г. за виновен в това, че на 12 срещу 13.10.2013г. в [населено място], [община], умишлено е умъртвил Г. М. Т., като за извършено престъпление по чл.115 от НК му е наложил наказание от 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, приспаднал е предварителното задържане на дееца и е присъдил направените по делото разноски.
С решение № 91/17.04.2015г. по ВНОХД № 895/2015г. състав на Апелативен съд-Пловдив е потвърдил изцяло тази присъда, като е присъдил в тежест на осъденото лице и направените нови разноски пред въззивната инстанция.
Касационната инстанция в пределите на своите правомощия не намери допуснато нарушение на закона. Съобразно установените факти по делото, от които по начало тази инстанция е обвързана, е приложен съответстващия закон. В този аспект жалбата се явява неоснователна, а ако има основания за друго приложение на материалния закон, то определено това не би било в полза на касатора, което поради липсата на съответна процесуална инициатива и липса изначално на друго, по-тежко обвинение, касационната инстанция не счита за необходимо да обсъжда.
При внимателен преглед и анализ на многобройните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, такива касационната инстанция не съзря. Пропуск, който да ощети подсъдимия и неговото право на защита, не се открива. Производството пред двете инстанции е протекло при съблюдаване на правото на защита и съответно задължителното участие на лице, което има адвокатска професия. Необходимо е да се отбележи, че при провеждането на първоначалните следствени действия касатора е имал упълномощен, тоест договорен от него защитник. В оспорвания от защитата разпит от 12.11.2013г. е отразен отказ на тази договорна защита. Този разпит е проведен почти месец след първоначалното предявяване на обвинението и проведен разпит в присъствието на договорния защитник. Показанията на свидетелите, полицейски служители – Б. Банков и Ж. П., предшества разпита от 12.11.2013г., те са депозирани непосредствено след повдигане на обвинението- 16.10.2015г. Тези показания, потвърдени при процесуалната проверка на съдебното производство, са в основата на изграждането на обвинителната теза. Касационната инстанция не намери основания по смисъла на чл.118 ал.2 от НПК да приеме, че при възприемането и даването вяра на тези показания е допуснато процесуално нарушение.
Възраженията относно времето за ангажиране и определяне на служебен защитник не намират опора в доказателствата по делото. В досъдебното производство е приложено уведомително писмо – л.26, от Адвокатската колегия-Стара Загора за определянето на служебния защитник, в който е определен и часа за явяване – 16.30, в ПУ на [населено място], в края на работния ден. Очевидно това писмо е изпратено по факс, отразената на него дата обаче не е във връзка с текущата дата, тъй като техническото устройство е било настроено за 26 януари 01( jan.26.01). Часът , който е отбелязан, не помага за възприемане на основателност на възраженията – 11.06Р, като ако той предшества часа на разпита, дава достатъчна възможност за организиране на процесуалното действие разпит. Ако Р означава post meridiem, което е възприета абревиатура за 12-часовото отброяване на денонощието, то със сигурност и настройката на техническото устройство на часа няма връзка с действително отразеното време. При всички случаи възраженията са свързани с отбелязване на определеното начало на процесуалното действие (което се смесва с часа на отговор на АК-Стара Загора) и в този смисъл са неоснователни, но такъв подробен отговор е даден вече от въззивната инстанция.
Възраженията са свързани най-вече с оказан процесуален натиск и липсата на свободна воля при провеждането на разпита. Такива обстоятелства по делото не са установени. Независимо от това обаче, значението на този разпит не бива да се надценява, както това прави защитата в жалбата си. Този разпит повтаря в основни линии извънсъдебните обяснения на дееца, дадени при разговорите с двамата полицейски служители. Неговото поведение като цяло следва да се преценява от тези свидетелски показания, както и на останалите свидетели, разбира се – като например Г. А., св.С.. Оспорваните обяснения разкриват детайли, но цялостната картина на престъплението се установяват и от другите събрани по делото доказателства, тоест не е налице нарушение на забраната по чл.116 ал.1 от НПК.
Причината за настъпване на смъртта е установена по един категоричен начин. Двете инстанции по същество са имали на разположение достатъчно доказателства и съответни експертни изводи, които да помогнат за решаването на този въпрос. Експертите са дали отговор защо нараняванията не могат да бъдат причинени от пътнотранспортно произшествие, каквито възражения се правят от защитата, но каквито насоки на разследването се е опитал да даде и самия подсъдим в разговорите със своите съселяни. Нараняванията по тялото на Г. Т. са в различни повърхности, 4 на брой, което изключва еднократното въздействие на превозно средство, при него няма характерни счупвания в областта на опорно-двигателния апарат,охлузванията на двете колена изключват основателността на възраженията, че има наранявания само в дясната странична област- това е видимо от фотокопие 65 на л.31 от том.1-ви на досъдебното производство. Подобна причина и механизъм (на ПТП) за получаване на нараняванията в никакъв случай не може да бъде обяснена с липсата на следи от превозно средство по дрехите на пострадалия, нито пък може да обясни наличието на прорезни рани на дясна подбедрица.
На мястото е намерена следа от подметката на носените от дееца мъжки обувки, тип мокасини, марка „M.“ и е направено фотозаснемане – изземване под № 16 от протокола за оглед, фотокопие под № 34 и 35 от т.1-ви на досъдебното производство. Чрез съответната трасологическа експертиза на л.101 от т.2-ри на досъдебното производство тази следа идентифицирана по един несъмнен начин. Подс.Г. е бил на мястото на престъплението и неговата следа от гумена подметка е оставена там, а не от гуми на превозно средство. Необходимо да се отбележи, че оставянето на тази следа означава наличието на приложена значителна сила, което се обяснява със съобщеното на досъдебното производство от св.П. за разклащането на контейнера за отпадъци.
Времето на настъпване на смъртта е установено по възможния начин, в тази връзка възраженията защо не са били направени едни или други изследвани не могат да бъдат споделени. Основният въпрос на който е трябвало да се отговори от инстанциите по същество е, дали в установения от експертите времеви диапазон на настъпване на смъртта може да бъде установено или изключено участието на подс.Г. в причините за настъпване на смъртта. Даденият отговор е положителен и не буди съмнение.
Възражението относно позоваване на въззивната инстанция на факти, които не са били част от фактическата обстановка и в обвинителния акт, и във възприетата от двете инстанции по същество- за изнасяне на пострадалия от дома на подс.Г. от последния, следва да се отхвърли, тъй като това не отговаря на действителността. В обвинителния акт е посочено точно това обстоятелство-стр.4-та,изр.17 отгоре-надолу и е възприето по същия начин от двете инстанции.
По делото е установено по несъмнен начин, че деецът е бил агресивен, особено след употреба на алкохол, съдебното му минало включва и употреба на насилие. Това му поведение детерминира и вида на свидетелските показания по делото, включително и тези на св.П. П., както и неустойчивата процесуална позиция на този свидетел. Дадения отговор от въззивната инстанция по начало е достатъчен, но така или иначе озоваването на пострадалия в контейнера за отпадъци и на подс.Г. до него е материализирано от веществените доказателства по делото. В този смисъл няма и мълчаливо претендираното нарушение на чл.281, ал.8, вр.ал.4, вр.ал.1 от НПК. Въззивната инстанция е възприела показанията на свидетеля от досъдебното производство, независимо от лично проведения пред нея разпит и този избор не буди съмнение предвид горните обстоятелства.
Употребата на алкохол е установена по несъмнен начин, като количеството не е от най- съществено значение, макар че при постр.Т., въпреки възраженията на защитата, това е установено и чрез надлежно химическо изследване. По делото няма данни липсата на употреба на стабилизатор , каквото е установил и експерта Р. Д. да е променила естеството на изследването. Със сигурност обаче липсата на стабилизатор ( която липса може да е само с деструктивен характер, тоест не може да създаде по-високи стойности) не може да доведе до по-високо отчитане на стойностите на съдържание на алкохол в кръвта от действителното, а установената стойност е достатъчна, за да се направят изводите, с които са си послужили инстанциите по същество.
Възможността на пострадалия да извършва активни движения също не е от особено значение, тъй като разликата във физическите възможности и степента на агресивност е била единствено и само в полза на подс.Г., пострадалия е бил кротък и тих човек, незлоблив по характер, независимо от склонността си към употреба на алкохол. От експертите нееднократно е обяснено, че макар и да е получил повърхностни термични изгаряния по кожата на корема вдясно, дясната подбедрица и пръстите на лявата ръка, опърляне на космите, на двете предмишници и пръстите на лявата ръка, в генезата на смъртта не присъства изгарянето или задушаване от вдишани изгорели газове, поради което съдилищата не е било необходимо да се концентрират и да дават пространни разяснения относно липсата на карбоксихемоглобин в кръвта. Такива впрочем са били и резултатите от визуалния оглед на трупа по време на аутопсията- липсвали са типичните яркочервени послесмъртни петна и кръв, така експерта Д. на л.3 от съдебното заседание от 10.02.2015г. от съдебното заседание пред първоинстанционния съд.
Защитата настоява, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при обсъждането на вида и механизма на нараняванията на пострадалия, като всъщност въвежда наличието на необоснованост, което не съставлява касационно основание. Защитата се позовава на отрицателен факт в тази връзка, на липсата на счупени или избити зъби, което изключвало тезата за жестоки и нанесени с изключителна сила удари. Всъщност местоположението на нанасяните удари зависи от волята на дееца, както и тяхната концентрация, но въпреки това има констатирано счупване на десен ставен израстък на долната челюст под ставната повърхност, както и множество цепковидни рани по долната и горната устни. Брадичката на пострадалия също е била наранена, както и е получено многофрагментно счупване на костите на носа, горната челюст и двете скули ( в две различни повърхности ) като това са наранявания с положително твърде болезнен ефект. С основание експертите са изключили механизма на пътнотранспортно произшествие, тъй като множествеността на нараняванията и различната повърхност говори за нанасяне на удари с или върху твърди тъпи предмети. Вярно е, че по обувките на подсъдимия не са намерени биологични следи от пострадалия, но за това е получен адекватен отговор от експертите в съдебното заседание от 15.12.2014г., а смъртоносното нараняване съставлява закрита черепно-мозъчна травма, при която няма открито кръвотечение. Липсата на такива следи по обувки и по дрехи, както и на наранявания от нанесени с ръце удари не може да изключи участието на дееца, това не е порок на разследването или дейността на съдилищата по установяване на обективната истина по делото, а развитие на обстоятелствата и специфично, диференцирано поведение на подс.Г.. В атакуваният съдебен акт въззивната инстанция е възприела доводите на съда от първата инстанция относно показанията на св.Б. А. и Г. А. и убедително, в съответствие с формалната и житейската логика е възприел,че по същество дрехите на дееца, с които е бил по време на извършване на деянието, са неустановени по делото. В случая не е налице превратно тълкуване на доказателствата, от което да се извлече извод, че съдът е допуснал процесуално нарушение, с което е ограничил правото на защита на подс.Г.. Липсата на отделни веществени доказателства не е липса на факти, изводите на съдилищата не се основават на предположения, както възразява защитата, която извежда своите доводи само от отрицателния факт.
Във възраженията на защитата може да се отбележи повтарящо се обсъждане на отделни фрагменти от уврежданията, от изследванията на мъртвото тяло и посочване на възможни методи за установяване на часа на смъртта, като тези възражения разглеждат обстоятелствата поотделно и изолирано от цялостната обстановка, която се установява по обвинителната теза. За всяко едно отделно обстоятелство може да се разгледат различни хипотези, това е възможност за защитата, но не такава е задача на съдебните инстанции. Те са задължени да изследват както поотделно доказателствата по делото, така и в тяхната съвкупност, което са и сторили съвсем последователно. Фрагментарния анализ може да е полезен за отстояване на една от тезите, но в никакъв случай не е полезен за достигането на обективната истина по делото. Също така липсата на отговор на възражение, което не е основателно, не означава и липса на мотиви, а и не се ограничава правото на защита.
Не е възможно в това производство да се приеме увреждане, което отговаря и е възможно по принцип да бъде получено при пътнотранспортно произшествие, или пък при самонараняване, без да се обсъдят всички наранявания. Има получени травми на седалището и на подбедрица, от дясната страна, но има и на лявото коляно. Характеристиките на прорезните наранявания изключват възможността да са получени при твърдяното произшествие. В жалбата, абзац 3-ти, стр.8-ма, се твърди, че с претърпяно ПТП може да бъде обяснено и протриването на кожата на двете колена, както и протриването на панталона в областта на дясното коляно. Това твърдение, оформено очевидно като възражение, не може да бъде споделено, защитата очертава механизъм на ПТП с удар от дясната страна, който обаче изключва подобно увреждане едновременно на двете колена.
Нараняванията в областта на лицето са типична последици от целенасочено нанасяне на удари с твърди тъпи предмети, каквито са ръцете и краката, в тази област. Логиката не допуска да се приеме, че едни от нараняванията са получени при ПТП, или пък е резултат от самонараняване, а останалите в резултат на нанесени удари, тъй като такива факти по делото напълно отсъстват. Напротив, по делото има ясно установени доказателства за контакт на подс.Г. с пострадалия, съвместната им употреба на алкохол, установено е неговото агресивно поведение след употребата на алкохол. Поведението му след деянието е израз на стремеж да придаде определена насока на разсъждения у своите съселяни и полицейските служители за друга причина на смъртта, която изключва негово участие. Това поведение не може да се определи като случайно, то несъмнено е свързано с отношенията му с пострадалия Т. в деня и вечерта на инцидента. Самонараняването, ако и доколкото е възможно да съществува, не може да бъде също така изолирано действие, то следва да бъде разгледано в комплекс с всички останали наранявания.
Хипотетичната възможност за дълъг времеви период от получаване на смъртоносното нараняване до настъпване на смъртта в случая не съществува, тъй като нанасянето на побой е целенасочено и сравнително продължително,с множество удари, които да оставят нараняванията по тялото на дееца. Експертите в съдебното заседание пред въззивната инстанция – на 11.06.2015г. са изяснили , че извършителят не е нанесъл всички удари в дясната половина, но е бил от дясната страна на пострадалия. Смъртоносния удар, счупил черепния покрив, започва от дясната теменна кост, всички доказателства еднопосочно установяват местоположението на дееца спрямо пострадалия и може с положителност да се заключи че ударът е бил нанесен в това разположение на двамата- подсъдим и пострадал, нанесен е към момента на инцидента, той е очевидно следствие от нанасяния продължителен побой, който освен всичко останало, е довел до изпускане на фекална маса от пострадалия. В случая може без особени медицински познания да се заключи, че интензитета на този побой, въпреки липсата на избити зъби, е бил изключителен. Позоваването на защитата на теоретична монография пропуска изведената в целесъобразност необходимост от изследване на съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия и отделно в получен хематом и конкретните процесуални възможности. След като това не е сторено към момента на аутопсията, то повече не е възможно да се извърши, но така или иначе доказателствената съвкупност не страда от липсата на отговор на този въпрос.
По делото състоянието на пострадалия е установено с надлежни свидетелски показания дни преди инцидента. Получаването на такава травма, която е довела до смъртта му, би станала достояние на хората, контактуващи с него, тъй като тя се е изразила в счупване на черепната кутия и не е можела да остане незабелязана от пострадалия. Няма доказателства, които да сочат на възможно получаване на подобно увреждане преди срещата и съвместната употреба на алкохол с дееца, а експерта Б. е изяснил в отговора на 4-ти въпрос от СМЕ по писмени данни № 189-А-2015г., че срока за получаване на тези наранявания е с много кратък времеви интервал, потвърдил е това заключение в разясненията си по експертизата - стр.59 от въззивното производство. Най-важното е заключението на експертите – отговор 4-ти, че морфологичният им вид сочи, че са пресни, тоест са получени не много време преди смъртния изход, а това се отнася и за нараняването в дясната теменна област, довела до счупването на черепа.
Разбира се, обясненията на дееца, процесуалната годност на които се оспорват от защитата, но както се посочи, без основание, имат своето място при детайлизирането на поведението на дееца и разкриване на механизма на получаване на нараняванията на пострадалия. Те допълват установената с други доказателствени средства картина на случилото се, установяват мотива за извършване на престъплението, извън агресивността като характерова особеност след употреба на алкохол. Тези обяснения също така се припокриват с обективно установения механизъм, динамичен и статичен, на попадането на пръски кръв, изследвани в СМЕ № 387-А-2013г.,л.212-215 от дос.п-во, том ІІ-ри. Този механизъм изключва пътнотранспортно произшествие, изключва самонараняване, а потвърждава детайлите в обясненията на дееца. Няма друг начин на озоваване на тялото на пострадалия в контейнера, на картофи в неговите чорапи, освен по описания от самият деец.
На последно място инстанциите по същество са дали убедителен отговор на възможността на дееца да носи наказателна отговорност, за неговата вменяемост и състоянието му по време на извършване на деянието. Чрез съответната експертиза е установено наличието само на обикновено алкохолно опиване, което не е попречило в никакъв случай на дееца да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Обсъдено е и възможното приложение на чл.118 от НК, макар да не е правено такова възражение, но с оглед изискването за всестранност и пълнота въззивната инстанция убедително е отхвърлила подобна хипотеза, каквато и не се настоява да е налице в касационната жалба.
В показанията на св.П.П. от досъдебното производство се откроява определено възможността на дееца да извършва активни физически действия, поради което възражението в тази връзка и относно значителната употреба на алкохол, следва да се отхвърли като неоснователно.
Виновното поведение е преценено съобразно установената форма на вината- евентуален умисъл, и касационната инстанция няма какво повече да добави. Разбира се, има проявление на определено дисоциално поведение, на незачитане на правото на телесна неприкосновеност на пострадалия и проява на пълно неуважение към човешката личност, съчетана с ярост и ожесточеност и в тези обективирани личностни характеристики на дееца се крият подбудите за извършване на престъплението.
Материалния закон е приложен в съответствие с рамката на обвинението, наличието на съставомерни признаци от правна квалификация по по-тежко наказуемо деяние могат да бъдат отчетени само като отегчаващо вината обстоятелство. Инстанциите по същество са съобразили всички налични обстоятелства по делото и са наложили справедливо наказание към средния размер, при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Касационната инстанция намери, че деянието следва да се преценява и наказанието да се съобразява със значителни по относителна тежест отегчаващи вината обстоятелства, като в този аспект не е явно несправедливо като тежест, а в определена степен се явява и снизходително.
Допълнителни и основателни аргументи по предложеното оспорване на приложението на материалния закон, нито по отношение намаляване на размера наказанието, този касационен състав не откри.
Деецът е осъждан, проявил е настойчивост, упоритост, ярост и ожесточение по отношение на своя сътрапезник, във всички случаи получените наранявания в областта на лицето са били твърде болезнени, с видима, открито течаща кръв и това не е спряло подс.Г., той не е проявил съжаление, а се е очертал като един безмилостен човек. Освен нанасяния побой, има и запалване на контейнера, докато в него се намира безпомощния пострадал и в този смисъл безчовечността на дееца е ярко откроена. Поради това следва да се приеме, че наложеното наказание е снизходително определено, след като предишните наказания на дееца очевидно не са успели да го поправят и превъзпитат
Касационният съдебен състав прие, че липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което в цялост следва да бъде оставено в сила, включително и по отношение на присъдените разноски по време на тази инстанция.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 91/17.07.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|