Р Е Ш Е Н И Е № 698 С. 12.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 14 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. А. от гр.Кюстендил,чрез процесуалния представител - адвокат Й. против въззивно решение от 26.11.2009г. по в.гр.д. № 403 по описа за 2008г.на Окръжен съд К.,с което е отменено решение от 19.05.2008г. по гр.д. № 97 по описа за 2008г. на Районен съд К. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. А. срещу З. Е. П. иск с правно основание чл.31 ал.2,във вр.с ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между В. Г. П. като продавач и З. Е. П. като купувач,с н.а.№45 т.V н.д.749/07г.относно апартамент № 14,находящ на ет.6 в жилищна сграда-блок № ЕП-103 вх. А”,построен върху държавна земя,комплекс”Бузлуджа”гр.Кюстендил, състоящ се от две стаи и кухня,със застроена площ от 65.10 кв.м.и избено помещение № 10 с площ от 4.73кв.м.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска.Претендира направените по делото разноски С определение № 242 от 12.03.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос- при преценката дали дееспособното лице,сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си,която е определяща за основателността за предявен иск по чл.31 ал.2 от ЗЗД, съдът е длъжен изцяло да се довери на заключението на експертите /т.е. определящи са медицинските критерии/ или съдът следва да направи преценката си,съобразявайки освен медицинските още и житейските и юридическите критерии,разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент. В съдебно заседание касаторът се явява лично. И двете страни по делото се представляват от процесуалните си представители,който съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба.Допълнително касаторъат представя писмени бележки. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Относно поставените въпрос,по който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира следното: Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние.Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално-дали това състояние е било такова,че да позволи на сключилия сделката- да действа съзнателно и разумно,така че да може свободно,без външна намеса за формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й – тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка-възраст,здравословно състояние, начин на живот,различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова- при преценката си - съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/,съобразно изискванията на чл.235 и сл.от ГПК,без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните/особено ако са противоречиви/-не могат да бъдат определящи. Тяхната тежест / преценена съобразно правилата на чл.195 и сл.от ГПК/-е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт - те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства,които имат значение за решаване на спора. По основателността на касационната жалба: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗЗД – за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 19.07.2007г. с н.а.№45 т.V н.д.749/07г.,който иск е предявен от един от наследниците след смъртта на прехвърлителката,чиято смърт е настъпила на 3.12.2007г.–в хода на образуваното производство за поставянето й под запрещение. За да счете за неоснователен предявения иск и да приеме,че към момента на извършване на сделката П. е могла да разбира и да ръководи постъпките си,въззивният съд е приел за определящи заключението на приетата по делото тройна медицинска експертиза и показанията на свидетелите Алексов,Михайлова и Панайотова/които са нотариуса пред когото е осъществена процесната сделка и лицата, извър-шили т.нар.”съдебно-нотариален преглед”за да бъде осъществена сделката/ Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд по спорния по делото въпрос за възможността на прехвърлителката П. да разбира и да ръководи действията си-към момента на процесната сделка/19.07.2007г./ поради следните установени по делото факти: Не е спорно,че прехвърлителката П. –към процесния период е била на 84 години и е страдала от болест на Паркинсон-треморно регидно брадикинетична форма, тежка степен, на двете ръце и главата.Била е в състояние след исхемичен мозъчен инсулт в басейна на БДСМА/от 2006г./ без остатъчен неврологичен дефицит.Била е с невропатия на слуховите нерви с ФД до степен на практическа глухота и възможност за слухопротезиране. Това е диагнозата й,отразена в приложеното- Експертно решение № 1036 от 4.06.2007г.,с което й е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. В същото решение /в което е отразено,че лицето е прегледано в дома му на 1.06.2007г./ е посочено,че „от около една година състоянието й прогресивно се е влошило до степен на невъзможно самостоятелно предвижване.Не може да се облича и съблича самостоятелно,както и да се храни”.Като доказателство е прието предходно Експертно решение № 1794 от 13.12.2006г.,според което към посочената дата оценка на работоспособността е 92% без чужда помощ. Според проведения в деня /и за/ сделката съдебно-нотариален преглед -лицето е „психически годно да разбира и да ръководи действията си и да се грижи за съдебно-правните си интереси.Изследването е било извършено с„невербални методики”„поради намалено слухово възприятие”.В изложението –изготвилите го специалисти /психиатър и клиничен психолог/ са посочили,че лицето ”няма данни за психоорганични изменения ,но работното темпо е забавено, пропуска периферни фигури, стеснява възприятието”,както и че „социалните му комуникации са ограничени поради двигателни проблеми, общува с най-близкото семейно обкръжение”. Установено е,че на 1.10.2007г. В. П. не е могла да се яви в съдебната зала,във връзка с образуваното производство за поставянето й под запрещение/гр.д.№ 577 по описа за 2007г. на КОС/,а е била изслушана извън съдебната зала-пред сградата на съда,поради „обективната й невъзможност да се придвижи”.Видно от отразеното в съдебния протокол към тази дата – тя не е могла да отговори на поставените въпроси за това какви деца има,как се казват,имат ли те деца и дали познава парите. Единствено е заявила,че е дошла сама /което е невъзможно пред вид състоянието й/ и че за нея се грижи снаха й.По същото дело е прието заключение,изготвено от психиатър-невролог,въз основа на документи и на извършен личен преглед – съгласно което – към 11.2007г. „е налице промяна на личността с паметови нарушения или когнитивен дефицит”, като „лицето е с намалена психична годност да разбира и ръководи действията си”. По делото е прието като доказателство споразумение,постигнато между двамата синове на П./ищеца и бащата на ответницата/ с нотариална заверка от 4.07.2007г.,от което се установява,че към посочената датата- прехвърлителката вече се е нуждаела от постоянни и непрекъснати грижи,поради което братята са се уговорили- да се редуват в гледането на болната им майка,като считано от юли 2007т. тя следва да живее при всеки един от тях по един месец/първо при ищеца А./. Пред въззивната инстанция са разпитани общо четирима свидетели – нотариуса,изповядал сделката/св.Алексов/,специалистите,осъществили гореописания съдебно-нотариален преглед/св.Михайлова и Панайотова/ и бившата съпруга/до 2000г./ на ищеца А.-св.Кьосева.Пред вид на обстоятелството,че първите трима са имали само еднократен,при това професионален контакт с прехвърлителката и лично са се ангажирали с процесната сделка, показанията им следва да бъдат преценяни съобразно условията на чл.172 от ГПК.Незаинтересовани са единствено показанията на свидетелката Кьосева,поради което и съдът изцяло им се доверява. Съгласно тях- още към периода април-май 2007г. П. не е била добре, не е могла да говори,да чува,да се движи и да се храни сама,а на моменти не е разпознавала заобикалящите я. Свидетелката е ходила да чисти апартамента,в който е била гледана възрастната жена за последно през юни или юли месец 2007г.,след което ответната страна е ограничила достъпа, сменяйки бравата на апартамента и непозволявайки никакви контакти с други лица/включително и с ищеца А.- син на прехвърлителката/. Пред въззивния съд са приети две заключения- на единична и на тройна експертиза,които са били изготвени въз основа на наличните по делото документи.Те са противоречиви.Според заключението на единичната съдебно –психиатрична експертиза- „по време на извършване на сделката на 19.07.2007г. П. е била недееспособна”.При изготвянето му са съобразени-„когнитивния и интелектуално-мнестичен упадък,предопределящ невъзможност за правилна оценка на действител-ността и прогнозиране на събитията,социалната изолация и дезаптация, безпомощното състояние и високата степен на зависимост от близките, което е фактор за лесна манипулируемост от трети лица”. Съгласно заключението на тройната съдебно –психиатрична и психологична експертиза - по време на извършване на сделката на 19.07.2007г. П. „е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи”. Мотивите се свеждат до това,че „установяването на тежък когнитивен упадък през 10.2007г.не предполага автоматично,че и през 07.2007г. психичните нарушения са били в същата степен”,когато според вещите лица- е било налице „начална промяна на личността с единични паметови смущения в рамките на начален когнитивен дифицит”. Независимо от така даденото заключение-въз основа на гореизложеното,имайки пред вид,възрастта на прехвърлителката /84 години/, влошеното й здравословно състояние,установено с Експертно решение № 1036 от 4.06.2007г. /страдала е от тежка степен на болест на Паркинсон,след прекаран през 2006г.исхемичен мозъчен инсулт,с невропатия на слуховите нерви до степен на практическа глухота/, в резултат на което тя не е могла да говори,да чува,да се движи и да се храни сама,а на моменти контакта с нея е бил затруднен/вж.показанията на свидетелката Кьосева/, дадената прогноза за непрекъсната прогресивност за влошаване на състоянието й / съгласно заключението на единичната експертиза/, с оглед начина й на живот към момента на извършване на сделката, свързан с пълна зависимост от заобикалящите я по отношение на задоволяването на всякакви елементарните житейски потребности, свързани с обслужване, хранене,придвижване, почистване, както и с оглед изключително ограничените й социални контакти, които умишлено и целенасочено са били сведени единствено до такива с ответницата и нейния баща,настоящият съдебен състав приема,че към 19.07.2007г. П. не е била в състояние, което обективно да й позволява-тя разумно, съзнателно,свободно,без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежавания от нея недвижими имот. Не може да се направи категоричен извод,че тя е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по смисъла на закона, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода от спора,направено искане и на основание чл.78 от ГПК- в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски,които възлизат общо на 900лв./200лв.-за адвокатско възнаграж-дение и 50лв.-за експертиза пред въззивната инстанция и 600лв.- за адвокатско възнаграждение и 150лв-за държавни такси пред касационната инстанция/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 26.11.2009г. по в.гр.д. № 403 по описа за 2008г.на Окръжен съд К. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: УНИЩОЖАВА сключения между В. Г. П. като продавач и З. Е. П. като купувач на 19.07.2007г. договор за покупко-продажба,с н.а.№45 т.V н.д.749/07г. на апартамент № 14,находящ на ет.6 в жилищна сграда-блок № ЕП-103 вх. А”,построен върху държавна земя,комплекс”Бузлуджа”гр.Кюстендил, състоящ се от две стаи и кухня,със застроена площ от 65.10 кв.м.и избено помещение № 10 с площ от 4.73кв.м.договор. ОСЪЖДА З. Е. П. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. К. кв.”Запад”бл.89 вх.”Б”ет.3 ап.24 да заплати на К. Г. А. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.К. ул.”Цар Освободител”№ 294 бл.114 вх.”Б”ет.5 ап.37 сумата от 900лв./деветстотин лева/,представляваща направените от него разноски по делото,както и по сметка на В. сумата от 30лв.-за държавна такса пред първата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.