Р Е Ш Е Н И Е № 157/2019 г. гр. София, 05.06.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 748 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 417 от 04.10.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 449 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 446/2018 г. на ОС – Хасково, с което (в резултат от потвърждаването на решение № 259 от 08.05.2018 г. по гр.д.№ 649/2017 г. по описа на РС – Хасково), по предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН от К. А. М. и от В. А. М. против С. Т. М., е постановено намаляване на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя А. К. М., б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том 5, peг.№ 7928, д.№ 480/2016 г. на нотариус № *, с което А. К. М. е надарил ответницата С. Т. М., негова майка, с недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], ж.р. „К.”, ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и Б) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда; като дарението е намалено с две суми от по 14 195,69 лева и запазените части на К. М. и на В. М. от наследството на техния баща са възстановени с идеални части от описания имот в размер на по 14 195,69/43 747 ид.ч. за всеки един от двамата; както и са отхвърлени исковете за намаляване и на други две дарствени разпореждания, извършени от същия наследодател в полза на ответницата - по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том V, peг.№ 3801, д.№ 567 от 26.10.2001 г. на нотариус № * (само относно гаража и складовите помещения към него) и по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том 2, peг.№ 3011, д.№ 184 от 14.04.2015 г. на нотариус № * – на подробно описаните в тях недвижими имоти, като и по тях да се възстановят на ищците запазените части от наследството на баща им. Касаторите К. А. М. и В. А. М., представлявани от адвокат М. Г. от АК - Х., поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Молят да бъде постановено друго по съществото на спора, с което на първо място да се приеме, че запазената част от наследството, оставено от баща им е накърнена със сума в размер на по 26 032,50 лв. за всеки поотделно. Последната представлява разлика между установения от съдилищата размер на запазената част на всеки ищец (14 195,69 лв.) и наследствения дял на всеки от тях (минус 11 836,82 лв.), като математическото правило за изваждане на отрицателно число от положително число налага, при отваряне на скобата, знакът минус пред нея да стане плюс. Това, обаче, не съставлява събиране на стойностите на запазената част и „свободното имущество“, както неправилно въззивният съд е възприел оплакванията на касаторите, направени в качеството им на въззивници. Молят да се постанови намаляване и на трите процесни дарения, като при условията на чл. 36, ал. 1 ЗН и трите дарени имота да бъдат върнати изцяло в наследството. Претендират разноски за трите инстанции. Ответницата по касация С. Т. М. оспорва жалбата чрез пълномощника си адвокат М. Р. от АК - Х.. Моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че наследодателят А. К. М. (починал на 10.01.2017 г.) е баща на ищците (негови деца от първи брак) и син на ответницата. Негови наследници по закон, освен ищците, са преживяла съпруга и двете деца от брака с нея. В качеството си на низходящи, по силата на чл. 29, ал. 1 ЗН, ищците имат право на запазена част от наследството, която е в размер на по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях. Такъв е размера и на разполагаемата част. Ищците са приели наследството по опис по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН. Оценени в хода на процеса, активът на наследството възлиза общо на 51 160,49 лв., а пасива – на 110 344,55 лв., с оглед което „свободното имущество” се явява отрицателна величина – „минус 59 184,06 лв.”. Приживе А. К. М. е направил три дарения в полза на майка си, а именно: през 2001 г. (н.а. № 160) й е дарил 1/6 ид.ч. от гараж в сградата на ЖСК „Б.” и 2 складови помещения, понастоящем - самостоятелен обект в сграда с идентификатор с № *****, която 1/6 ид.ч. е оценена на 7 302,17 лв.; през 2015 г. (н.а. № 178) е дарен апартамент в [населено място], оценен на 93 309 лв., а през 2016 г. (н.а. № 147) - вилен имот в ж.р. „К.”, оценен на 43 747 лв. Общата стойност на подарените имоти възлиза на 144 358,17 лв. Прибавяйки стойността на подареното към отрицателната стойност на т.нар. „свободно имущество“, въззивният съд е приел, че стойността на масата по чл. 31 ЗН възлиза на сумата 85 174,11 лв. Въз основа на последната е определена стойността на разполагаемата и запазената части. Съответно – формиран е извод, че както разполагаемата, така и запазената части са в размер на по 14 195,69 лв. (85 174,11 : 6), или общо за двамата ищци запазената част възлиза на 28 391,38 лв. След като стойността на останалото в наследството имущество (извън процесните три дарения) е минус 59 184,06 лв., всеки от ищците е получил имущество на стойност от по „минус 11 836,81 лв.”. С последното е обоснован извод, че исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН са основателни и следва да бъде извършено възстановяване на запазената част на всеки от ищците. Ответницата С. М. е упражнила право на избор по чл. 34 ЗН, като е заявила, че желае намалението да започне с вилния имот, след това – гаража и накрая - жилището. Първоинстанционният съд е приел, че накърняването на запазените части на ищците е равно на стойността на запазените им части, поради което е пристъпил към намаляване на дарението на вилния имот – съобразно заявената от ответницата поредност. Това дарение е на стойност 43 747 лв., която е по-голяма от стойността на запазените части на двамата ищци (28 391,38 лв.), поради което не е извършено намаляване на останалите две дарения. Въззивният съд е обсъдил изложените във въззивната жалба възражения срещу изводите на районния съд, които е групирал в две основни категории. Първата от тях касае стойността, с която е накърнена запазената част от наследството на всеки един от ищците и начина, по който следва да се определи това накърняване, а втората категория касае едновременното приложение на чл. 34 и чл. 36 ЗН. И двете групи възражения са намерени за неоснователни. Прието е, че въззивната жалба съдържа оплакване в смисъл, че към размера на запазената част следва да се прибави и размера на наследствения дял на всеки от ищците, а такъв механизъм не е предвиден в Закона за наследството. Възстановяване на запазена част се извършва само за сметка на завещанията и даренията, но не и за сметка на дяловете на наследниците по закон, и намира приложение, когато делът от свободното наследство, полагащ се на наследника със запазена част, е на стойност, по-ниска от запазената част. Като се посочва „по-ниска” не се има предвид наследствения дял да се прибави (сумира) със запазената част. Ето защо, след като определи какъв е размера на запазената част по чл. 29 ЗН, съдът извършва намаляване на направените дарения и завещания, което се извършва със запазената част, а не с наследствения дял. На следващо място е прието, че чл. 36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания в полза на едно и също лице с повече от един недвижим имот. В такива случаи, ако от имотите могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Макар и споделяно от окръжния съд, това принципно положение (разяснено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 104 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5871/2014 г., I г.о.) не е намерило приложение в случая поради възприетото като отправната точка в разсъжденията на въззивната инстанция, че необходимите за допълване на запазените части на ищците суми възлизат на по 14 195,69 лв., респ. общо на 28 391,38 лв., която сума е по-ниска от стойността на вилния имот (43 747 лв.), респ. преценено е, че намаляването на неговото дарение е достатъчно за допълване на запазените им части. Касационното обжалване е допуснато в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правния проблем относно механизма за определяне на размерите на разполагаемата част, запазената част и накърняването на запазената част в случаи, при които останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, а масата по чл. 31 ЗН е положителна стойност, и допустимо ли е в такива хипотези намаляването на направените дарения да се извършва с размера на запазената част по чл. 29 ЗН – отчасти поради констатирано противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 30, ал. 1 ЗН (постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 781 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1627/2009 г., I г.о.; Решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3542/2013 г., I г.о.; Решение № 72 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1934/2017 г., IV г.о. и Решение № 224 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 662/2008 г., IV г.о.), както и с оглед спецификите на казуса, изискващи да се разясни как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които наследственият дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност. По основанието за допускане на обжалването съдът намира следното: Като правен институт запазената част е регламентирана с цел да защити най-близките на наследодателя негови наследници по закон срещу безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. Самата запазена част (а така също и разполагаемата част) съставлява не дял в натура от наследството, а цифрова величина, дроб от една стойност. За да се определи размерът на тази величина, с чл. 31 ЗН е предвиден алгоритъм – поредица от регламентирани действия, отклонение от който не е допустимо предвид императивния характер на установеното с тази разпоредба правило. Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се извършва от размера на масата по чл. 31 ЗН. Последният се получава, след като се остойностят всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството и от така получената величина се извадят задълженията му (включително увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН). В резултат от това действие се определя чистият актив (чистата стойност на наследството, свободното от безвъзмездни разпореждания имущество). Разбира се, такъв е налице в случаите, когато стойността на активите надвишава стойността на задълженията. Възможно е тези две стойности да са равни по размер. Тогава размерът на т.нар. „чист актив“ ще бъде равен на нула. Съблюдаването на правилото на чл. 31, изр. 2 ЗН изисква към така получената нула да се прибави стойността на даренията (с изключение на обичайните). В тази хипотеза като краен резултат масата по чл. 31 ЗН се явява равна по стойност на стойността на безвъзмездните разпореждания. Умножавайки така получената величина по дробите, произтичащи за всеки отделен случай от правилата по чл. 29 ЗН, ще се получат стойностите на запазената и на разполагаемата части в хипотеза, когато стойността на активите е равна на стойността на задълженията. Възможно е, обаче, стойността на активите да е по-ниска от стойността на задълженията. Тогава резултатът от математическото действие, предписано с чл. 31, изр. 1 ЗН е отрицателно число. Този отрицателен резултат не се взема предвид при извършване на следващото действие – това по чл. 31, изр. 2 ЗН (прибавяне на даренията). В този смисъл са становищата в правната доктрина: „Запазената част в наследството”, проф. Петко Венедиков, изд. „Сиби“, 1994 г., § 17, стр. 38, както и „Коментаръ върху Закона за наследството. Томъ Трети“, Д. С. Тончев, изд. „Печатница на Т. Т. Драгиев и С-ие“, 1926 г., стр. 47 (последното е по повод тълкуването и прилагането на чл. 107 от Закона за наследството от 1889 г. /отм./, който е със сходно съдържание като действащия понастоящем чл. 31 от Закона за наследството от 1949 г.). Обяснението за този подход на първо място се основава на задължението стриктно да се спазва поредността на алгоритъма, установен с чл. 31 ЗН. Разпоредбата е императивна и не допуска отклонения. Ако не се игнорира коментираният отрицателен резултат, а вместо това към него се прибави стойността на даренията, ще се достигне до положение, идентично на това при променена поредност на действията, а именно – все едно, че стойността на даренията е прибавена към стойността на актива и от тях е извадена стойността на задълженията. На следващо място - тъй като е призвана да гарантира правото на наследника да получи част от актив, запазената част може да е положителна стойност или нула, но не може да бъде отрицателна величина. Ако, обаче, отрицателният резултат от действието по чл. 31, изр. 1 ЗН бъде взет предвид при извършването на действието по чл. 31, изр. 2 ЗН, това би създало възможност да се постигне отрицателна стойност на самата запазена част (в случаите, при които стойността на подареното имущество не е достатъчна, за да „компенсира“ отрицателния баланс между стойностите на актива и пасива на останалото в наследство имущество). Такъв резултат е несъвместим със същността на института на запазената част, тъй като поставя неразрешимите по правилата на глава ІІІ, раздел ІV от ЗН въпроси налице ли е накърняване на запазената част, с каква стойност и как следва да бъде постановено допълването й. При зачитане на отрицателния резултат по чл. 31, изр. 1 ЗН би се постигнал и неприемливият резултат да се създаде възможност за наследодателя да злепостави не само наследниците със запазена част, но и кредиторите си (които, за да се защитят срещу неплатежоспособността на наследника, съгласно чл. 134 ЗЗД разполагат с правото да искат възстановяване на запазената част), като с поемането на прекомерни по размер задължения едновременно както обременява наследството, така и препятства възможността задълженията да бъдат изпълнени за сметка на частта от подареното имущество, съответна на запазената част. Наред с това, зачитането на отрицателния резултат по чл. 31, изр. 1 ЗН би създало поле за разсъждения не се ли стига до привличане на надарения към отговорност за задълженията, оставени в наследството, каквато цел институтът на запазената част не преследва (съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН за задълженията на наследството отговарят наследниците, които са го приели, не и трети лица). Изложеното обосновава извод, че, когато за нуждите на определянето на размерите на разполагаемата и запазената част е необходимо да се формира маса по чл. 31 ЗН, винаги стриктно се следва алгоритъмът по чл. 31, изр. 1 и 2 ЗН. В хипотеза, когато задълженията на наследството превишават размера на останалите в наследство оценими в пари права, т.е. останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, последната не се взема предвид. В този, както и в случая, когато размерите на задълженията и на останалите в наследство права са равни, стойността на безвъзмездните разпореждания се прибавя към стойност „нула“. От този резултат се изчисляват размерите на запазената и на разполагаемата части, съобразно приложимото за случая правило, предвидено с чл. 29 ЗН. С оглед изложеното, произнасяйки се по основателността на касационната жалба, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Проверявайки правилността му при условията на чл. 290, ал. 2 ГПК, касационната инстанция намира следното: С оглед безспорно установените обстоятелства, че наследодателят на ищците е оставил в наследство права на стойност 51 160,49 лв. и задължения на стойност 110 344,55 лв. (т.е. е налице превишение на пасива над актива с 59 184,06 лв.), правилно е формиран извод, че с извършените дарения на обща стойност 144 358,17 лв. е накърнена запазената част на ищците от наследството на баща им. С оглед броя им, както и характера на връзката между наследниците с право на запазена част и наследодателя, правилно е приложена и разпоредбата на чл. 29, ал. 3, предл. последно ЗН при определяне на дробта, съобразно която следва да се изчислят размерите на запазената и разполагаемата части, всяка от които в случая възлиза на по 1/6. В нарушение на чл. 31 ЗН, обаче, е прието, че размерът на запазената част на всеки от ищците поотделно възлиза на сумата 14 195,69 лв. Последната е получена от прибавянето на стойността на даренията към отрицателната стойност на резултата от действията по чл. 31, изр. 1 ЗН, вместо към нулева стойност. Точното приложение на чл. 31 ЗН в смисъла на изложените по-горе общи мотиви налага извод, че в случая масата по чл. 31 ЗН е равна на стойността на даренията, т.е. възлиза на 144 358,17 лв. Това означава, че размерът както на запазената част на всеки един от ищците, така и на разполагаемата част в случая са на стойност от по 24 059,70 лв. Не се твърди и не се установява наследодателят да е направил в полза на който и да е от ищците завети и дарения (извън такива с обичаен характер), поради което не е налице основание за извършването на прихващане по чл. 30, ал. 1 ЗН. По тази причина в случая сумата, необходима за възстановяването на запазената част, възлиза на по 24 059,70 лв. за всеки един от ищците поотделно. Относно способа за възстановяване на запазената част в конкретния случай на първо място приложение следва да намери разпоредбата на чл. 34, изр. 1 ЗН, съгласно която, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Упражнявайки така предоставеното й от Закона право, ответницата е избрала намалението на дарствените разпореждания да започне с вилния имот, след това – гаража и накрая – жилището. Сборът от стойностите на запазените части на двамата ищци възлиза на сумата 48 119,40 лв. Стойността на посочения като първи имот е 43 747 лв., която не надхвърля общия размер на запазените части на двамата ищци, поради което това дарение следва да бъде отменено изцяло. За възстановяване на запазената част на всеки един от ищците поотделно ще послужи по 1/2 част от вилния имот, с което запазената част на всеки от тях ще бъде попълнена с вещно право на стойност от по 21 873,50 лв. Разликата над тази сума до пълните размери на запазените части на всеки от ищците възлиза на по 2 186,20 лв., поради което за допълване ще следва да послужи и втория имот – гаража. Във връзка с това дарение следва да се съобрази формираната и споделяна от настоящия състав практика на ВКС - постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 104 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5871/2014 г., I г.о., съгласно което разпоредбата на чл. 36 ЗН намира съответно приложение и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот в полза на едно лице. След упражнен от облагодетелстваното лице избор по реда на чл. 34 ЗН, ако се налага частично намаление на някое от безвъзмездните разпореждания, то не се извършва в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно. Целта е да се избегне извършване на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота. Вземайки за отправна точка тези постановки, настоящият състав констатира, че подарената на ищцата 1/6 ид.ч. от гаража е на стойност 7 302,17 лв. Тази сума не надхвърля стойността на разполагаемата част (24 059,70 лв.), поради което ответницата има право да задържи дарението, а за възстановяване на запазените части следва да заплати на всеки от ищците по 2 186,20 лв. С оглед стойностите на запазените части, претенциите за възстановяването им посредством намаляване и на дарението на жилището се явяват неоснователни и правилно е постановено отхвърлянето им. В тази част въззивният акт следва да бъде потвърден. В останалата част въззивното решение се явява постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като вместо това се постанови ново по съществото на спора, с което претенциите да бъдат уважени съобразно изложените от ВКС мотиви. За изхода на спора са ирелевантни обстоятелствата, на които ответницата се позовава в постъпилото пред ВКС лично изготвено становище с вх.№ 10098 от 26.11.2019 г., а именно, че подарените й имоти изначално са представлявали нейна и на починалия й съпруг собственост. От гледна точка приложението на чл. 30, ал. 1 ЗН е без значение по какъв способ лицето, праводател на наследодателя, е придобило имуществото, което впоследствие самият наследодател е подарил, засягайки с това разпореждане запазената част на наследника, упражняващ своето право на възстановяването й. Ирелевантни са и личните отношения между надареното лице – от една страна, и наследниците с право на запазена част (както упражнилите правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, така и все още неупражнилите същото) – от друга. С оглед изхода на спора ответницата по касация следва да понесе отговорността за разноските, направени от ищците за защитата им пред трите инстанции. Съгласно представения списък (л. 78) и доказателствата за извършени плащания, разноските по делото възлизат на сумата 5 333,86 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 449 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 446/2018 г. на ОС – Хасково в частта, с която е потвърдено решение № 259 от 08.05.2018 г., постановено по гр.д. № 649/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която са отхвърлени предявените от К. А. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 и от В. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Доц. д-р Д. К.“ № 1, ет. 1, ап. 1, против С. Т. М., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178 от 14.04.2015 г., том 02, peг.№ 3011, д.№ 184 от 14.04.2015 г. на нотариус № *, с което А. К. М. е надарил ответницата С. Т. М., негова майка, с недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], [улица], ет. І, представляващ жилище – апартамент № 2, със застроена прощ 115 кв.м., разположен в сграда с идентификатор № ****, построена в ПИ с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на СГКК: на същия етаж - № *****, под обекта - ***** и *****, над обекта - *****, ведно с 1/2 ид.ч. от принадлежащото му мазе № 3, с южно изложение, при съседи: изток – мазе № 4 на П. К. и П. Д., юг – [улица], запад – мазе № 7 на Г. И. и север – коридор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, представляващ държавен парцел *, кв. 537 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 90 от 1971 г. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 449 от 14.11.2018 г. по в.гр.д.№ 446/2018 г. на ОС – Хасково в останалата част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: По предявения от К. А. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, против С. Т. М., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, ОТМЕНЯВА дарението, извършено от А. К. М. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., с нотариален акт № 147 от 09.09.2016 г., том 05, peг.№ 7928, д.№ 480/2016 г. на нотариус № *, с което А. К. М. е надарил ответницата С. Т. М., негова майка, с недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], ж.р. „К.”, с площ 2 950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт № 120, том XII, вх.peг.№ 6153, д.№ 2928/2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково – с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план - имот с № *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и Б) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, до размер на 21873,50 / 43747 (двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и три цяло и петдесет стотни върху четиридесет и три хиляди седемстотин четиридесет и седем) идеални части и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. А. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, от наследството на А. К. М. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., с 21873,50 / 43747 (двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и три цяло и петдесет стотни върху четиридесет и три хиляди седемстотин четиридесет и седем) идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], ж.р. „К.”, с площ 2 950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт № 120, том XII, вх.peг.№ 6153, д.№ 2928/2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково – с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план - имот с № *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и Б) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда. По предявения от В. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Доц. д-р Д. К.“ № 1, ет. 1, ап. 1, против С. Т. М., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, ОТМЕНЯВА дарението, извършено от А. К. М. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., с нотариален акт № 147 от 09.09.2016 г., том 05, peг.№ 7928, д.№ 480/2016 г. на нотариус № *, с което А. К. М. е надарил ответницата С. Т. М., негова майка, с недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], ж.р. „К.”, с площ 2 950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт № 120, том XII, вх.peг.№ 6153, д.№ 2928/2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково – с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план - имот с № *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и Б) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, до размер на 21873,50 / 43747 (двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и три цяло и петдесет стотни върху четиридесет и три хиляди седемстотин четиридесет и седем) идеални части и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Доц. д-р Д. К.“ № 1, ет. 1, ап. 1, от наследството на А. К. М. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., с 21873,50 / 43747 (двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и три цяло и петдесет стотни върху четиридесет и три хиляди седемстотин четиридесет и седем) идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на ИДАК, c административен адрес на имота: [населено място], ж.р. „К.”, с площ 2 950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт № 120, том XII, вх.peг.№ 6153, д.№ 2928/2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково – с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план - имот с № *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна; и Б) сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: селскостопанска сграда. На основание чл. 36, ал. 1 ЗН ПОСТАНОВЯВА С. Т. М., ЕГН [ЕГН], ДА ЗАДЪРЖИ недвижимия имот, представляващ 1/6 ид.ч. от гараж № 6, южен, находящ се в сградата на ЖСК „Б.“ в [населено място], [улица], при съседи: север – коридор, запад – гараж № 5 на П. К. и П. Д., юг – [улица], изток – складово помещение № 7-а на н-ци К. М., ведно със складово помещение № 4 при съседи: североизток – стълбище, север – двор, юг – коридор, запад – П. К. и П. Д., както и складово помещение № 7-а при съседи: изток – стълбище, юг – [улица], север – коридор и запад – гараж № 6 на н-ци К. М., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, представляващ държавен парцел *, кв. 537 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 90 от 1971 г., който й е подарен от А. К. М. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160 от 26.10.2001 г., том V, peг.№ 3801, д.№ 567 от 26.10.2001 г. на нотариус № *, като, ЗА ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА НАСЛЕДНИЦИТЕ, ОСЪЖДА С. Т. М., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, сумата 2 186,20 (две хиляди сто осемдесет и шест цяло и двадесет стотни) лева, необходима за възстановяване на пълния размер на запазената част на К. А. М. от наследството на А. К. М. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г., както и ОСЪЖДА С. Т. М., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на В. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Доц. д-р Д. К.“ № 1, ет. 1, ап. 1 сумата 2 186,20 (две хиляди сто осемдесет и шест цяло и двадесет стотни) лева, необходима за възстановяване на пълния размер на запазената част на В. А. М. от наследството на А. К. М. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.01.2017 г. ОСЪЖДА С. Т. М. ДА ЗАПЛАТИ на К. А. М. и В. А. М. сумата 5 333,86 (пет хиляди триста тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки) лева – разноски за защита по делото пред трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: