О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 324 [населено място], 06.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1802 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. А. против решение № 10221/09.03.2021 г. по гр.д.№ 1501/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1326/19.02.2020 г. по гр.д.№ 4172/2012 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на ЗД „ Бул Инс“ АД, на основание чл. 274 ал.1 т.1 пр. 1 КЗ /отм./, сумата от общо 350 014 лева, формирана от сбора на 14 частични регресни претенции от по 25 001 лева от присъдени в тежест на застрахователното дружество - като застраховател на гражданската отговорност на делинквента - обезщетения за претърпени неимуществени вреди и законна лихва върху всяко от тях, считано от 16.10.2010 г., в полза на пострадали от смъртта на И. Ж. И., Б. Д. И. и М. Д. Т., настъпила в причинна връзка с ПТП по вина на С. А., лица : Л. Ш. и В. С. – дъщери на И. И. и Б. И., В. И. – майка на Б. И., М. И. – баща на Б. И. и П. П. – дъщеря на М. Т. . Касаторът твърди решението недопустимо, тъй като съдът е разгледал непредявен регресен иск, доколкото с исковата молба застрахователят се позовава на причиняване на ПТП от С. А. след употреба на алкохол - при концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона граница – основание на иск по чл. 274 ал.1 т.1 КЗ / отм./ , но и се позовава на непритежавано от същия право на управление на МПС към този момент – основание на иск по ал.2 на същата разпоредба. Обективно съединените искове са предявени като частични. Първоинстанционният съд, обаче, е разгледал исковете и присъдил сумата от общо 350 014 лева единствено на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./. Въззивният съд неправилно, според касатора, е оставил без последици възражението му, че първоинстанционният е разгледал непредявен иск, като единствено е уточнил, че общата присъдена сума се състои от отделните частични регресни искови претенции, но отново пропуска да упомене чл. 274 ал. 2 КЗ / отм./. Оттук касаторът извежда произнасяне по непредявен иск, тъй като никой от предявените самостоятелни искове не е заявен за присъдената сума от 350 014 лева. Счита, че съдът е следвало да поиска уточнение от ищеца – застраховател – каква сума претендира по всеки от тези два отделни иска. Ответната страна – ЗАД „ Бул инс „ АД - не е взел становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна – чрез особения й представител адв. Н. ,против валидно и подлежащо на обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, обосновавано единствено с недопустимост на въззивния акт, по изложените по-горе съображения, настоящият състав съобрази следното: Застрахователят е предявил регресна претенция срещу С. А., в качеството му на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ищцовото дружество, виновно причинил смъртта на три лица при ПТП от 16.10.2010 г. , за обезщетяване неимуществените вреди на наследниците на които ищецът ще бъде осъден. Тъй като искът е предявен преди влизане в сила на осъдително решение срещу застрахователя, по искове на пострадалите с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ / отм./ , претенцията е предявена без конкретно посочена в петитума сума,за „главницата, лихвите и разноските„ за които същият ще бъде осъден. Основава същата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ / отм./ - причиняване на ПТП от С. А. след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над допустимата от закона граница и бидейки без право да управлява МПС към този момент – чл.274 ал.2 КЗ / отм./. С решение № 81 / 21.01.2014 г. по гр.д.№ 3292/2013 г. на Софийски апелативен съд – частично отменило и частично потвърдило първоинстанционното решение, като краен резултат по предявените по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ искове застрахователят е осъден да заплати на 5 пострадали лица обезщетения от по 100 000 лева или общо 500 000 лева, ведно със законна лихва върху всяко от тях , считано от 16.10.2010 г. до окончателното им изплащане, както и са присъдени разноски в тежест на застрахователното дружество. В отговор на възражението на ответника за нередовност на иска, поради непосочена в петитума му сума и разграничаване на отделните регресни претенциите от дължими главница, лихви и разноски на пострадалите , с молба от 15.05.2018 г. ЗАД „Бул Инс„ АД е направило уточнение, че претендира общо сумата от 350 014 лева, формираща се от 14 претенции, за възстановяване на сума от 25 001 лева, като част от всяко от присъдените 7 обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лева, както и от присъдена законна лихва върху всяко от тези 7 обезщетения, считано от 16.10.2010 г.. Разноски не са претендирани за възстановяване. Първоинстанционният съд е уважил исковете, с общ диспозитив за присъждане на сума от 350 014 лева, като в мотивите е посочена, като основание за регреса, само разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./. С въззивната си жалба особеният представител на ответника е поддържал неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато съществено процесуално нарушение, но в хода на устните състезания е навел доводи за „ невалидност „ на същото, тъй като в диспозитива му не са индивидуализирани лицата, за присъдените на които, в негова тежест, обезщетения застрахователят предявява регресни права, както и поради присъждането на общата сума от 350 014 лева , вместо разграничаването й по предявените самостоятелни регресни претенции - пропуск преодолян с постановеното въззивно решение, в диспозитива на което присъства нужната индивидуализация. Видно е , че няма идентичност между доводите за недопустимост в касационната жалба и тези, поддържани във въззивното производство. Не е било налице,обаче, доколкото съдът и служебно следи за недопустимост на първоинстанционното решение, задължение на същия да отстрани нередовности на исковата молба, тъй като такива няма . Застрахователят е предявил претенцията си на две самостоятелни основания за ангажиране, но на една и съща, неподлежаща на разграничаване в отделни размери, по отделните основания , отговорност на делинквента. На всяко от основанията – по чл.274 ал.1 т.1 КЗ / отм. / и по чл. 274 ал. 2 КЗ / отм./ - ответникът би дължал една и съща, стига да са доказани останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му, сума – платеното на пострадалите от деликта или част от същото , както е сторено в настоящия случай, поради предявяването на частични регресни искове. По начало интерес от непроизнасяне на заявено правно основание за регрес би имал само застрахователят, не и ответникът – за последния подобна жалба е в конфликт със забраната за утежняване положението на жалбоподателя / чл. 271 ал.1 пр.второ ГПК /. Такъв пропуск, обаче, не би рефлектирал върху допустимостта на постановено решение на иначе действително предявено правно основание / в случая това по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ отм. / , а би предпоставил единствено искане за допълване на решението, но само в хипотеза, в която отговорността на ответника на всяко от заявените правни основания / разгледано и пропуснато / би била различна или същите са поддържани в евентуалност и на разгледаното основание исковата претенция е отхвърлена, какъвто не е настоящият случай. Следователно, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 пр. второ ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10221/09.03.2021 г. по гр.д.№ 1501/2020 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: