Р Е Ш Е Н И Е № 496 гр.София, 21.11.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1056/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. Ж. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 767/ 2008 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 31181/2007 г. По този начин са отхвърлени предявените от молителя срещу П. г. по т., [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 293/ 28.11.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по теоретично обучение” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 863,50 лв. Молителят поддържа, че във връзка с нарушението на трудовата дисциплина, за което е уволнен, било образувано досъдебно производство, по което е съставен протокол от 28.11.2007 г. за разпит на Р. М. – директор на ответната гимназия. Същото лице съставило и характеристика на молителя, приобщена към наказателната преписка, към която освен това са приложени и заповед № 178/ 14.11.2007 г., копие от материална книга от 21.11.2007 г. и заключително постановление за прекратяване на наказателното производство, които доказателства не са му били известни. От тях ставало ясно, че нарушението е извършено след работно време, което обстоятелство според молителя е от съществено значение за приключилото гражданско дело. Освен това поддържа, че в производството пред въззивния съд не е бил надлежно представляван и призован за участие в съдебни заседания. Въз основа на това моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответната по молбата страна, П. г. по т., [населено място], я оспорва като недопустима поради просрочие. Евентуално поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като представените писмени доказателства не са нови и не установяват обстоятелства от значение за делото. Върховният касационен съд намира молбата за допустима. Срокът за подаването й, съгласно чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, е тримесечен и започва да тече от деня, в който молителят е могъл да узнае за новото обстоятелство и да се снабди с новото писмено доказателство. Кога е съставен съответният документ, обективиращ новите писмени доказателства, е без значение. От значение е кога молителят е узнал за съществуването му и е могъл да го получи в свое държане. По делото няма данни той да е узнал за съществуването на представените с молбата документи повече от три месеца преди подаването й, така че същата следва да се приеме постъпила в съда в рамките на законния срок. По същество обаче молбата е неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти и документи, на които страната не е могла да се позове, въпреки проявената процесуална активност. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение, т.е. ако същите са били известни на съда, постановил атакуваното решение, той не би достигнал до същия резултат. Посочените предпоставки в случая не са налице. Устните състезания пред въззивния съд са проведени на 30.09.2009 г., а писмените доказателства, на които се позовава молителят, са съставени през 2007 г и 2008 г. Те са приложени по досъдебно производство, по което страна е бил самият молител и за него е съществувала възможността да се запознае с тях и да се снабди с официални преписи. Небрежното бездействие на страната да посочи и представи по делото релевантни за спора факти и доказателства не може да бъде основание за уважаване на искане на същата тази страна за отмяна на постановеното решение. Освен това доказателствата не са от съществено значение за спора. Окръжният съд, действайки като въззивна инстанция, е отхвърлил предявените от молителя искове, тъй като от доказателствата по делото е било установено умишлено извършване на дисциплинарно нарушение – нанасяне на удар с кабел по гърба на ученик, довели до травматично увреждане на пострадалия. Конфликтът между учителя и ученика е бил във връзка с трудовите функции на заеманата от молителя към онзи момент длъжност. Счетено е, че се касае за неизпълнение на задълженията на учителя да не възпитава чрез наказания, свързани с физическо насилие и че нарушението е тежко, което обосновава налагането на дисциплинарно наказание уволнение. За тези изводи на въззивния съд нямат никакво значение характеристиката на П. П., съставена на 28.11.2007 г., и заключителното постановление по дознание № ЗМ 4778/ 2007 г., 07 РПУ – СДП. Тези документи съдържат становища на трети лица за личността на молителя и за това доколко извършеното от него деяние съставлява престъпление, които са без значение за трудовия спор, по който е постановено влязло в сила решение. Протоколът за разпит на св.М. също е негодно доказателствено средство, тъй като се касае до свидетелски показания, които не са събрани по реда на ГПК от съда, който разглежда спора. Без значение е и копие от страница от материална книга и заповед от 14.11.2007 г. за изменение на седмичното разписание. Дали приетият от съда като тежко нарушение на трудовата дисциплина инцидент е станал след края на работния ден, е обстоятелство, ирелевантно за правните изводи на инстанцията по същество. Тя е приела, че действията на молителя са във връзка с изпълнение на трудовите му функции като учител и затова са тежко нарушение на трудовата дисциплина. За този извод не е от значение дали инцидентът е станал в работното време на учителя. Неоснователни са и доводите на молителя за лишаване от право на защита в производството. Оплакванията му за извършени от първата инстанция процесуални нарушения са ирелевантни, защото делото е разгледано и по въззивен ред и е решено по същество. При това положение релевантни за отмяна на влязлото в сила решение могат да бъдат само тези процесуални нарушения, които са довели до лишаване на страната от право на участие или ненадлежно представителство, които са извършени от въззивния съд. В случая обаче такива нарушения няма, тъй като въззивната инстанция е взела мерки за отстраняване на пропуските във връзка с учредяване на представителна власт на процесуалния представител на ищеца – адв.Х. Ч.. Извършените от него действия са потвърдени от ищеца и е представено пълномощно за този адвокат, а самият ищец (тогава въззивен жалбоподател) се е явил лично във всички проведени пред въззивната инстанция съдебни заседания и не е направил нито едно възражение във връзка с призоваването или представителството му. Такива оплаквания не е направил и в касационната жалба срещу въззивното решение и не е допустимо те да бъдат повдигани едва с молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Поради това не са налице основанията нито по т.1, нито по т.5 на ал.1 на чл.303 от ГПК и Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Ж. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 767/ 2008 г. ОСЪЖДА П. Ж. П. да заплати на П. по т., [населено място], сумата 350 лв (триста и петдесет лева) разноски в производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: