Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е
№ 134

гр. София, 27 юли.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретаря Кр. Павлова.……….…..………….…........……….…в присъствието на
прокурора Т. Комов.....…...………………......…..............…..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………..…….......наказателно дело № 166 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Н. Л. Д. против въззивно решение № 414/25.11.2014 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 947/2014 г., в потвърдителната чу част относно размера на наложеното му наказание лишаване от свобода с изтъкнати и поддържани в с. з. доводи за явната му несправедливост и претенция за намаляването му.
Частният обвинител и граждански ищец Д. Ц. Й. и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. В писмена молба повереникът заявява позиция за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от ВКП намира наказанието за справедливо, поради което и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С първоинстанционната присъда Видинският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Л. Д. за виновен в това, че на 03.03.2014 г. в [населено място], обл. В., е отнел от владението на С. Ф. Й. от същото село, с намерение противозаконно да ги присвои, собствени движими вещи – парична сума от 300 лв., като при заварването му на мястото на престъплението употребил физическа сила, за да запази владението върху открадната сума, изразяваща се в душене с ръце с последващо счупване на гръклянните хрущяли и грабежът е придружен с убийството на пострадалата, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 3, вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 3 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 09.03.2014 г.
С присъдата е уважен предявеният от Д. Ц. Й. граждански иск в размер на 20 000 (двадесет) хиляди лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2014 г. до окончателното издължаване, като в останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди на 50 (петдесет) хиляди лева, както и на дължимата държавната такса. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

Касационната жалба е основателна.
От материалите по делото е видно, че въззивният съд коректно и последователно е откроил индивидуалната тежест на деянието, както и обема и значението на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, като правилно е преценил, че измежду трите предвидени наказания по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК най-подходящото е лишаване от свобода и неговия размер следва да е 20 години. Незаконосъобразно обаче е приел, че то не следва да бъде редуцирано с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като тази разпоредба е приложима само когато лишаването от свобода не е предвидено като алтернатива на наказанията „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”.
Противоречията в съдебната практика по този въпрос са преодоляни с Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК. В т. 2 от мотивите и диспозитива еднозначно е възприето становището, че след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и при наличието на алтернативни санкции, (каквито са предвидени в чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК), съдът първо трябва да извърши преценка за най-подходящото по вид наказание и когато реши, че това е лишаване от свобода, да го индивидуализира в границите, предвидени за съответното престъпление (в случая от 15 до 20 години). След това размерът на определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3 съобразно императивното изискване на чл. 58а, ал. 1 от НК. Въззивният съд не е сторил това, допускайки нарушение на материалния закон, което е довело и до явна несправедливост на наказанието.
Констатирайки това нарушение и действайки в пределите на своите правомощия ВКС намира за необходимо да го поправи, като съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира правилно определеното наказание от 20 години лишаване от свобода с 1/3 (6 години и 6 месеца) до размера от 13 години и 4 месеца, в какъвто аспект следва да бъде изменено въззивното решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 414/25.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 947/2014 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание от 20 (двадесет) години на 13 (тринадесет) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: