Р Е Ш Е Н И Е № 454 гр. София, 29 октомври 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1434/2012г. Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия В. А. Л. срещу решение №113/13.06.2012г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №201/12г., с което е изменена постановената на 04.04.2012г. присъда на Окръжен съд /ОС/-Пазарджик, по нохд №149/12г. Депозираната жалба обективира недоволство от съдебния акт, явяващ се несправедлив по отношение на наложеното на подсъдимия наказание. Излагат се бланкетни доводи за пренебрегнати от решаващия орган при индивидуализация на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на ниската стойност на вещите - предмет на инкриминираното престъпление, на направени от подсъдимия В. Л. самопризнания и на изразеното от него искрено съжаление за осъщественото престъпно посегателство.Декларираните оплаквания са съпроводени от претенция за ревизия на въззивното решение, чрез намаляване срока на наказателната санкция и определянето й в рамките на разпоредбата на чл.55 от НК. В съдебно заседание на 23.10.2012 година пред ВКС В. Л. и процесуалният му представител поддържат жалбата, като в подкрепа на релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК в писмена защита се предлагат допълнителни доводи за несъответност на наказанието на конкретната тежест на престъплението и личната опасност на дееца. Частният обвинител Й. Д. моли настоящия състав да не проявява снизходителност, чрез ревизия на санкцията. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №12 от 04.04.2012г., по нохд №149/12г., след проведено при условията на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, ОС-Пазарджик е признал В. А. Л. за виновен в това, че на неустановена дата през месец октомври на 2011 година, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 73,00 лева, от владението на Й. Г. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК го осъдил на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затвор. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка по внохд №201/2012г., финализирала с решение №113/13.06.2012г. на Пловдивски АС, с което първоинстанционната присъда е изменена чрез преквалификация на престъплението по чл. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и редуциране на наказанието на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Касационната жалба на В. Л. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Отговорността на подсъдимото лице е лимитирана при съблюдаване принципите на законоустановеност и индивидуализация при определяне на санкционните последици, и в съответствие с критериите за справедливост. Наложеното при спазване изискванията на чл.58а, ал.1 от НК наказание на подсъдимия Л. - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода е отмерено при професионално отчитане на индивидуализиращите тежестта на престъпното деяние характеристики – време и място /в близост до автобусна спирка, в присъствието на много хора/; механизъм на реализираните неправомерни действия и интензитет на упражнената принуда /дърпане, блъскане, поваляне на Й. Д. на земята/; настъпил вредоносен резултат, обективиран в стойностните параметри на инкриминирания предмет и репариран с връщане на отнетите вещи на жертвата на престъпление; недовършеността на престъпното деяние, финализирало в стадия на опита, поради своевременната намеса на свидетеля - очевидец Е. М..Проявен е юридически усет при интерпретацията на особеностите на психическото здраве на пострадалата, страдаща от тежко заболяване и на нанесените й душевни травми с престъпното посегателство. В контекста на предложената аргументация твърдяното в касационната жалба и в писмените бележки на защитника игнориране на ниската стойност на инкриминираните по делото вещи и на възстановяването на имуществените вреди, осъществено със съдействието на интервениралия при инцидента буден гражданин, е голословно и доказателствено необезпечено. Обосноваващи диференцираната санкция са и фактическите данни, свързани с личността на подсъдимия, проектирани в характера и спецификата на престъпното деяние – отражение на обществените, психологически и индивидуални качества на дееца; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на В. Л. извън релевантните за правната квалификация и в приобщения писмен доказателствен материал за неговия социален и трудов статус, образователен ценз, семейно положение и процесуални прояви в хода на наказателното разследване, на които контролираната съдебна инстанция е отдала необходимото значение. В коментирания смисъл ВКС не споделя депозираните оплаквания за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъпното посегателство, с поставен акцент на оказаното за разкриване на обективната истина процесуално съдействие и на изразеното съжаление за случилото се. Убедително първостепенният съд и въззивен състав са анализирали обремененото с осъждания за тежки престъпления против собствеността съдебно минало на подсъдимия Л., обуславящо категорични изводи за грубо незачитане на установения законов ред, създадени във времето трайни противоправни навици и формирано хабитуелно престъпно поведение. Преценено е и отсъствието на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимото лице и предшествуващи разглежданото дело присъди, налагащо адекватна на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието санкция. В разисквания аспект направеното от В. Л. признание на фактите в обвинителния акт, не мотивира ревизия на атакувания въззивен съдебен акт, в желаната от процесуалния представител на подсъдимото лице посока. То предпоставя правоприлагане на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл.370-374НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и детерминира очертаната от чл.58а от НК смекчена отговорност, но не сочи на необходимост от прекомерна снизходителност при лимитиране на санкционните последици, тангираща с безнаказаност. Безспорно при индивидуализация на наказателната санкция в лимитираните от императивните предписания на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 НПК предели се преценява процесуалното поведение на обвиняемия /подсъдим/ в рамките на производството, в обхвата на които са и депозираните самопризнания. Последните обаче се интерпретират с оглед конкретиката на съдържанието. Ако са спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, а не са логическо следствие от ефективната дейност на компетентните досъдебни органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство включително в санкционните предели на чл.58а от НК. Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието и фактите за личността на подсъдимия, признанието може да обуслови определяне на наказание с по-нисък размер. /ТР1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ/ 1 Заявените от М. самопризнания в настоящия казус, обективирани във формално волеизявление пред съда, по предвидения в чл.371, т.2 от НПК ред, не следва обаче да се обсъждат допълнително като смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализация на наказателната отговорност. Заключение за изменение на съдебния акт, в санкционната му част, не обосновава и демонстрираното от В. Л. пред съда разкаяние. Този факт, корелативно ценен в комплекса от правнозначимите за наказателната отговорност обстоятелства и при съобразяване на визираните в чл.36 от НК цели на индивидуалната и генерална превенция, не налага намаляване на отмереното на подсъдимото лице наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и аргументира справедливост на определения за социална изолация четиригодишен период от време. Очертаните обстоятелства формират вътрешното убеждение на съда и за отсъствие на лимитираните в чл.55 от НК предпоставки за претендираното от подсъдимия приложение на материалноправната норма, като липсва и императивно изискуемия се от чл.58а, ал.4 от НК по-благоприятен характер на санкционните последици при изключително смекчената наказателна отговорност, в случаите на колизия на предвидените в разпоредбите на чл.55 и чл.58а, ал.1-3 от НК условия. Мотивиран от изложеното, касационният състав счита, че при възложената му компетентност в съдебното производство по инстанционен контрол, следва да остави в сила атакувания акт на АС-Пловдив, с което е изменена присъда №12/ 04.04.2012г. на Пазарджишки ОС, по нохд №149/12г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №113 от 13.06.2012г. на Пловдивски АС, постановено по внохд №201/12г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.