6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
София, 07.04.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 450/ 2010 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение №4 от 26.І.2010 г. по гр.д. № 233/ 2009 г. на Б. апелативен съд, с което е отменено Решение № 141 от 22.VІ.2009 г. по т.д. № 675/ 2008 г. на Б. окръжен съд, с което искът е отхвърлен и е постановено друго, с което ЗАД [фирма] -[населено място] е осъдено да заплати на [фирма] -[населено място] 98 241.78 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка ”отговорност на превозвача при международни превози” - сбор от платените от [фирма] на [фирма] -[населено място] обезщетения за вреди, присъдени по гр.д.№ 177/2007 г. на БАС, причинени на товар при международен превоз, с оплакване за недопустимост и неправилност на решението. Ж. поддържа, че е следвало първоинстанцион - ният съд да уважи възражението му за неподсъдност на спора пред Б. окръжен съд, тъй като седалището и адреса му на управление са в[населено място] и няма обособени клонове в страната. Прави оплакване, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - въззивният съд е допуснал събиране на доказателства, които не са поискани в първоинстационното производство - регистрирана щета - и без съдът да установи особени непредвидени обстоятелства, като е нарушил чл. 133 ГПК и неправилно е приложил чл. 161 ГПК, е основал решението си на предположения. Ж. прави оплакване, че съдът неправилно е приел, че за него има обвързващо действие решението по гр.д. № 177/2007 г. на БАС и не е събрал всички доказателства по делото, не е обсъдил събраните доказателства, като направените изводи са противоречиви, включително по въпроса за погасителната давност, което прави решението незаконосъобразно. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се от хвърли.
Ответникът по жалбата [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор и в писмени бележки, оспорва жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен, като погасен по давност, искът за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR, и е постановено друго, с което искът е уважен за 98 241.78 лв. - присъдени суми по приложеното гр.д. № 177/ 2007 г. на БАС по иск на собственика на товара срещу превозвача [фирма], изплатени от последния. Изложени са съображения, че в периода на действие на договора за застраховка на отговорността на ищеца, като превозвач, сключен между страните по делото, при изпълнение на договор за превоз, на 20.V.2005 г. в Р. е възникнало ПТП с товарен автомобил на превозвача, при което изцяло е повреден товарът, собственост на [фирма], за което по приложеното дело [фирма], като превозвач, е осъден и впоследствие е платил обезщетение в размер на главници, лихви и такси по изп. д.№35/2008 г. на ЧСИ, образувано въз основа решението по гр.д. № 177/2007 г. на БАС. Като е задължил застрахователя да представи образуваната застрахователна преписка за щета по настъпилото застрахователно събитие, което задължение той не е изпълнил, на основание чл. 161 ГПК съдът е приел за установено, че застрахованият е уведомил застрахователя за произшествието от 20.V.2005 г. в надлежния срок и според изискванията на застрахователния договор, установено от А. протокол № 05/0154S на [фирма] и от писмения отговор на исковата молба, в който ответникът признава, че аварийната констатация е била поискана от него по заведена щета. По възражението на ответника за изтекла погасителна давност, и доводите на ищеца във връзка с давността - че същата не тече докато трае съдебният процес относно вземането - гр.д. № 177/2007 г. на БАС, с влизане в сила на решението по което вземането ще е определено по основание и размер, и ще стане изискуемо, съдът е изложил, че искането за привличане на застрахователя, като трето лице - помагач по гр.д. № 626/ 2005 г. на Н..РС, не прекъсва давността между привличащия и привлечения (страните по настоящото дело), тъй като не е налице предявяване на иск по смисъла на чл. 116 б. ”б” ЗЗД. Действията на ищеца за събиране на вземането си срещу застрахователя с предявяване на претенцията си към него по застрахователната полица, следствие на което е образувана Щета, неприключила и по време на разглеждане на гр.д.№ 177/ 2007 г. на БАС, съдът е приел за активни действия (вероятно такива, които прекъсват давността по чл. 116 б. ”в” ЗЗД - предприемане на действия за принудително изпълнение). Така без да посочи с изтичането на какъв срок се погасява вземането на застрахования, от кога тече давностният срок, и без да изложи съображения кога и как е прекъсната давността, тече ли нова давност, какъв е срокът й и кога изтича, съдът е уважил иска на [фирма] срещу ЗАД [фирма] за платените от [фирма] по посоченото изп.д. на ЧСИ суми въз основа на решението по гр.д.№ 177/ 2007 г. на БАС.
С Определение №748 от 30.ХІ.2010 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за погасяването по давност на иск за претендирано застрахователно обезщетение и за правно- то значение за погасителна давност на образувана от застрахователя преписка за щета по искане на застрахования, по който въпрос няма съдебна практика.
Решението е незаконосъобразно в частта, с която е разрешен въпросът за погасяване на вземането по давност и са уважени възраженията на ищеца, че давността не е изтекла.
Установено е, че страните по делото имат сключен договор за застраховка на отговорността на ищеца, като автомобилен превозвач на стоки по Конвенция CMR, за което е издадено застрахователно удостоверение №[ЕГН] R 003 за автомобили на застрахования с посочените регистрационни номера, включително автомобил рег. № А 3618 ВА, за периода от 16.ІІІ.2005 г. до 15.ІІІ.2006 г. с териториален обхват на застраховката Е., с посоченото Покритие А в представените Важни бележки, извадки от Полицата: покритие А. От Протокол, съставен на 20.V.2005 г. в[населено място], Р. за констатиране на ПТП, от А. протокол № 01.03.1/38, съставен на 27.V.2005 г. по искане на [фирма] и от А. протокол № 05/0154S на [фирма], съставен по искане на застрахователя по заведената щета, се установява, че в периода на действие на договора за застраховка на отговорността на [фирма], като превозвач, при изпълнение на договор за превоз, сключен с “И. - 1991, в Р. е възникнало ПТП с товарен автомобил на [фирма], при което изцяло е повреден товарът, собственост на [фирма]. По приложеното дело № 117/2007 г. на БАС [фирма], като превозвач, е осъден да плати на [фирма] -[населено място] обезщетение 25 500 евро - цената на повредения товар, 14 415 лв. - обезщетение, равняващо се на цената на спедиторската услуга и платените митнически сборове, със съответните законни лихви, и обезщетение за забавено плащане 6768.55 евро и 97.12 лв., като отговорността на превозвача е ангажирана на основание чл. 17 от Конвенция CMR за вреди върху товара, настъпили по време на превоза, следствие лошо изпълнение от превозвача на договора за превоз. По приложеното дело, започнало като гр.д. №626/2005 г. на Н..РС, по искане на [фирма], е привлечен [фирма], като трето лице - помагач на страната на ответниците, поради което съгласно чл. 179 ал. 2 ГПК (отм.) това, което съдът е установил мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла - между [фирма] и [фирма] е установено произшествието на 20.V.2005 г. в Р. с товарен автомобил на превозвача Рег.№ А 3618 ВА/А 1288 ЕЕ, при което по вина на превозвача, изцяло е повреден товарът, собственост на [фирма] - настъпило е застрахователното събитие по имуществена застраховка за отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR. Следва да се приеме, че застрахованият своевременно е уведомил застрахователя, тъй като последният е предприел действия за установяване настъпилите вреди, видно от А. протокол № 05/0154S на [фирма], съставен по искане на застрахователя по заведена щета.
Тъй като застрахователният договор е сключен и застрахователното събитие е настъпило на 20.V.2005 г., следва за застраховка срещу рисковете по превоза, да се приложат разпоредбите на ТЗ. Съгласно чл. 403 ал. 1 (отм.) ТЗ, договорът за застраховка при сухопътни, въздушни и речни превози, покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Правата по имуществена застраховка за отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR, съгласно чл. 392 (отм.) ТЗ, се погасяват с три годишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие и тъй като същото е настъпило на 20.V.2005 г., а искът е предявен на 10.Х.2008 г. и застрахователят се позовава на изтекла погасителна давност, следва да се обсъдят доводите на [фирма] за спиране и прекъсване на давността.
Не е налице чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, съгласно която разпоредба давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Приложеното дело по иск на “И.” (собственика на повредения товар) срещу превозвача “П. ЕООД, по което е постановено осъдителното решение по гр.д.№ 177/ 2007 г. на БАС и превозвачът е осъден да плати обезщетение за вреди от повреждането на товара на основание неизпълнение на договора за превоз, не съставлява ”съдебният процес относно вземането” по смисъла на чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, както неоснователно се поддържа от ответника по жалбата. Това би било така, ако в приложеното дело, [фирма] беше предявил обратен иск срещу застрахователя, когото е привлякъл като трето лице - помагач на страната на ответниците. Доводите му, че докато не се определят по размер щетите, което може да стане с влизане в сила на решението по гр.д. № 177/2007 г., давността е спряла, са неоснователни, тъй като предмет на настоящото дело е застрахователното обезщетение, уговорено със сключения застрахователен договор, а поставените въпроси имат отношение към изискуемостта на вземането от неизпълнение на договорно задължение на превозвача (а не по чл. 45 ЗЗД, както се поддържа от ответника по жалбата), и гр.д.№ 177/ 2007 г. на БАС поради непредявен от “П.” срещу [фирма] обратен иск, няма за предмет и иск за застрахователно обезщетение, изискуемостта на което настъпва от настъпване на застрахователното събитие. Предявяването на обратния иск от [фирма] срещу застрахователя по приложеното дело, което е с предмет обезщетение за неизпълнение на договора за превоз, би спряло давността по иска за застрахователно обезщетение, на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, което спиране сега не е налице.
Образуваната от застрахователя щета за настъпилото застрахователно събитие, посочена от него в Отговора на исковата молба от 24.ХІ.2008 г. и във Възражението по въззивната жалба от 2.Х.2009 г., непредставена по делото, не съставлява признаване от длъжника на вземането по см. на чл. 116 б. ”а” ЗЗД и не може да се приравни на предприемане на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. ”в” ЗЗД, в които случаи се прекъсва давността. При подадено от застрахования искане във връзка с настъпило застрахователно събитие до застрахователя, образуването на щета е задължително, независимо от намерението на застрахователя да плати или да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Несъстоятелни в тази връзка са доводите на ответника по жалбата на основание Правила на [фирма] за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори, тъй като същите не съдържат правила за имуществена застраховка на отговорност на превозвача по договор за международен превоз на товари по Конвенция CMR.
По изложените съображения предявеният на 10.Х.2008 г. иск е погасен поради изтичане на 3 - годишния давностен срок по чл. 392 (отм.)ТЗ, считано от настъпването на застрахователното събитие 20.V.2005 г. Обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
За разноските: тъй като за първоинстанционното производство жалбоподателят не е искал присъждане на разноски, следва да му се присъдят 120 лв. - разноски за въззивното производство. За касационната инстанция ответникът по жалбата следва да плати на жалбоподателя 1995 лв. разноски (д.т.) и 1000 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4 от 26.І.2010 г. по гр.д. № 233/ 2009 г. на Б. апелативен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] -[населено място] срещу ЗАД [фирма] -[населено място] за сумата 98 241.78 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка ”отговорност на превозвача за вреди, причинени на товар при международни превози” - сбор от платените от ищеца на [фирма] -[населено място] обезщетения за вреди, присъдени по гр.д.№ 177/2007 г. на БАС.
ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да плати на ЗАД [фирма] -[населено място] - разноски по делото 120 лв. - за въззивната инстанция и за касационната инстанция: 1995 лв., както и 1000 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|