Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 325

 

     гр. София, 23.06.2010 година

 

       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни  през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                        

                                                                                                              Веселка Марева

 

при участието на секретаря  Зоя Якимова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№589 по описа за 2010 г.

Производство по чл. 303 ГПК.

Подадена е на 16.11.2009г. молба от И. А. К. от гр. П. за отмяна на влязло в сила решение №929 от 27.07.2007г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 1036/2006г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски окръжен съд от 03.07.2006г. по гр.д. № 887/2006г. Молителят сочи, че е открил нови писмени доказателства – нотариални актове от 1901г. – 1944г., които не е могъл да представи при решаването на делото и според тези доказателства собствеността на неговия наследодател върху имота е установена. Поради това претендира отмяна на решението, с което искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е отхвърлен.

Ответниците по молбата С. А. М. и О. П. не са взели становище.

С определение № 69 от 10.05.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима.

По основателността на молбата съдът намира следното:

С решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 2515/2005г. е отхвърлен иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР, предявен от И. А. К. и С. А. М. против О. П. за установяване, че са собственици към момента на одобряване на действащия регулационен план от 1987г. на дворно място с площ 1381 кв.м. в гр. П., съставляващо част от бивш имот пл. № 294 по кад. план от 1952г., а понастоящем попадащо в УПИ * – комплексно жилищно строителство на кв. Хаджи Д. , както и за установяване на допусната непълнота в кадастралната основа на този план поради това, че тази площ не е заснета с отделен планоснимачен номер. Решението е оставено в сила с решение № 1* от 03.07.2006г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 887/2006г., което от своя страна е оставено в сила с решение № 929 от 27.07.2007г. на ВКС, ІІІг.о. по гр.д. № 1036/2006г., чиято отмяна се иска. За да достигнат до извод за неоснователност на иска съдилищата са установили, че ищците са наследници на А. И. К. , който с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 174 от 1951г., е закупил зеленчукова градина от 3392 кв.м. в гр. П., м. „Х”, съставляваща имот пл. № 27 и празно място от 80 кв.м. в същата местност или общо 3472 кв.м. Според плана от 1952г. закупеното попада в имот пл. № 2* който е с площ 4800 кв.м. От тях 3392 кв.м. са отчуждени по ЗПИНМ и за тях е получено обезщетение, а 793 кв.м. са възстановени с решение на ПК – П. от 07.11.1994г. Поради това според съда обемът от права за реституция е изчерпан. Действително, имот пл. № 294 е с по-голяма площ – 4800 кв.м., но ищците с оглед придобитото по нотариалния акт на праводателя си не могат да се легитимират като собственици на разликата, която съставлява спорните 1381 кв.м. В тази насока съдът е извършил преценка на представената клетвена декларация от наследодателя, в която той сочи, че зеленчуковата градина, която притежавал е от 4800 кв.м. и е отрекъл възможността правото на собственост да се доказва с такова едностранно деклариране на недвижимите имоти.

Като основание за отмяна молителят е посочил новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, а именно: пет броя нотариални актове и скици. Молителят твърди, че по време на разглеждане на делото е бил в недобро здравословно състояние и поради това не е могъл да извършва активни процесуални действия. Тези документи, за собственост на имота, е открил след приключване на делото и подобряване на здравословното си състояние. Новите писмени доказателства са: нотариален акт № 92 от 23.04.1931г., нотариален акт № 43а от 29.07.1943г. нотариален акт № 74 от 10.05.1944г., нотариален акт № 44 от 29.07.1943г., нотариален акт № 45 от 29.07.1943г., клетвена декларация от наследодателя А, скица, издадена на 08.10.2003г. и скица № 2* от 07.11.1994г.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Клетвената декларация на наследодателя е приета по делото и е обсъждана от съда в решенията. Нотариалните актове не са приобщени към доказателствения материал по делото, но не е съществувала пречка за своевременното им представяне по време на висящността на процеса. Това са нотариални актове, които са описани като приложения в нотариалния акт № 1* т.V, д. № 1682/1951г., с който наследодателят на ищците А е закупил имоти от И. К. К. М. Въз основа на тях продавачът И. М. се е легитимирал като собственик при сделката. Несъмнено е, че при проявена добра грижа по водене на делото ищците са можели да се снабдят с тях и да ги представят своевременно. Следва да се отбележи, че ищците са двама и дори и молителят И. К. в някакъв период да е имал здравословни проблеми, за което доказателства не са ангажирани, то за ищцата С не са посочени причини, които да я възпрепятстват при събирането на доказателства. Отделно от това, ищците са имали пълномощник – адвокат в процеса, който е могъл да извършва процесуални действия от тяхно име.

На второ място, не може да се приеме, че тези доказателства са от съществено значение за изхода на спора. Както бе посочено тези нотариални актове установяват легитимацията на праводателя на наследодателя при прехвърляне на собствеността през 1951г. Те обаче не могат обосноват прехвърляне, респ. притежание на по-голяма площ от продадената с нотариалния акт № 174 от 1951г.

Въз основа на горното не се установява наличие на основанията по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. К. от гр. П. с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение №929 от 27.07.2007г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 1036/2006г. и оставеното с него в сила решение на Пловдивски окръжен съд от 03.07.2006г. по гр.д. № 887/2006г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: