6 Р Е Ш Е Н И Е № 73 С., 20,07,2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА..................……. и с участието на прокурора………………............…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 517 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 428/15.І.2015 г. на бургаското „н Е. Ар Ес Б.” О. – понастоящем със седалище и адрес на управление в [населено място], с искане по чл.303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 2/2.І.2014 г. на Смолянския районен съд, постановено по гр. дело № 348/2013 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен негов иск с правно основание по чл. 424, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-гр. С. с предмет установяване недължимост на негово вземане в размер на 7 568.54 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и до окончателното му изплащане, както и на друго вземане на смолянското д-во срещу настоящия молител в размер на сумата 501.37 лв., представляваща направени разноски в заповедното пр-во по ч. гр. дело № 4835/2012 г. по описа на Бургаския РС. Б. търговец молител поддържа, че налице били новооткрити обстоятелства, „пряко свързани” с определение № 1324/21.ХІ.2013 г. на ІV-то г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 3251/203 г., както и с решение № 326/7.ХІ.2014. на ІV-то г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 4010/2013 г., видно от които съдебни актове - предвид сходството на случаите, било, че ответното [фирма] „нямало абсолютно никакво законно основание и право за изваждане на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4835/2012 г. по описа на Бургаския РС”. С тези два съдебни акта молителят нямал възможност да се снабди своевременно. Отделно от горното, твърдението на молителя за наличието на основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на горепосоченото влязло в сила първоинстанционно решение на Смолянския РС е базирано върху факта на образувано в Националната следствена служба досъдебно производство – под № 144/2013 г., намиращо се „във фазата на повдигане на обвинение за предприетите от страна на дружеството ( [фирма] – бел. на ВКС) противозаконни действия”. Търговецът молител претендира и присъждане на разноски за настоящето извънинстанционно пр-во в размер общо на 1 001.37 лв., от които 850 лв. изплатен адвокатски хонорар, а разликата – платена държавна такса по молбата за отмяна. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. П. /с предишно фирмено наименование „Ф. Нук М.”/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-С. по основателността й, инвокирайки доводи, че нито едно от посочените в нея обстоятелства и доказателства не отговаря на кумулативното изискване да е „новооткрито”, както и да е „от съществено значение за делото”, а освен това липсва и конкретно посочване в какъв аспект е относимо към решението, чиято отмяна се претендира, образуваното досъдебно пр-во в Национална следствена служба (под № 1544/2013 г.). Претендира се присъждане на разноски за настоящето извънинстанционно пр-во, но без да е представен Списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че такива реално са били извършени. В откритото съдебно заседание пред ВКС търговецът молител е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа молбата си и на двете, релевирани в нея основание /по т. т. 1 и 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК/, но допълнително въвежда и основанието по т. 4 – наличието на друго съдебно решение постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречи на това, чиято отмяна се претендира в настоящето извънинстанционно пр-во. Като писмени доказателства по делото в това о. с. з. е били приета служебна бележка с изх. № ДП-144/13 от 16.ІV.2015 г. на следовател от Националната следствена служба - относно привличането като обвиняем на Р. Н. К. от [населено място]. Като взе предвид тезата и доводите на молителя [фирма]-гр. Б., вкл. и в неговите писмени бележки по делото, както и становището и аргументите на ответното по същата молба за отмяна [фирма] /с предишно фирмено наименование „Ф. Нук М.”/, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение на Смолянския РС по гр. дело № 348/2014 г. на всяко от посочените в нея две правни основания е неоснователна. 1. По релевираното основание за отмяна на влазлото в сила първоинстанционно решение по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Съгласно чл. 296, т. 1 ГПК първоинстанционното решение на РС-Смолян, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила на 31.ІІІ.2014 г. с факта на потвърждаването му от въззивната инстанция, тъй като решението на последната е било необжалваемо – като постановено по дело (независимо от това дали гражданско или търговско) с цена на иска под законоустановения минимум от 5 000 лева (Опр. № 779/5.ХІ.2014 г.). Съответно постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 1324 от състав на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 3251/2013 г., датира от 21 ноември 2013 г., т.е. съществувало е към датата 7.ІІІ.2014 г. , когато е приключило съдебното дирене в пр-вото по в. гр. дeло № 71/2014 г. по описа на Смолянския ОС и като публикувано на сайта на този съд в интернет, а също в базата данни на правно-информационните системи „Апис, „Сиела” и „Лакорда”, този съдебен акт е бил общодостъпен към датата на постановяване на горепосоченото въззивно решение. Що се отнася до постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 326/7.ХІ.2014 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 2010/2013 г., на което молителят се позовава, същото следва по време /със 7 месеца и 7 дни/ влизането в сила на решението, чиято отмяна [фирма] претендира, поради което положителната преценка за допустимост на настоящата му молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва от това, че между датата на постановяване на този съдебен акт и подаването на молбата за отмяна /15 януари 2015 г./ не са изминали повече от три месеца. По същество това касационно решение /по чл. 293 ГПК/ обаче, не би могло да се цени нито като новооткрито обстоятелство, нито като новооткрито писмено доказателство „от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му”, т.е. по това дело, по което е било постановено влязлото в сила първоинстанционно решение на РС-Смолян, чиято отмяна се претендира. Този извод се налага пореди факта, че ако с въпросното касационно решение е бил отхвърлен положителен установителен иск на ответното по настоящата молба за отмяна търговско д-во, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост/ срещу търговеца [фирма]-гр. С., този правен резултат по никакъв начин не означава, че непременно е следвало да бъде уважен заведен от друг търговец /настоящият молител/ отрицателен иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на [фирма], за което последното е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК-във вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, доколкото предпоставка за водене на последния иск е намирането „на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок”. С оглед изложеното относно липсата на идентитет в типичния предмет на съпоставяните две искови претенции /положителен установителен иск, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и отрицателен иск за оспорване на вземането с правно основание по чл. 424 ГПК/ недопустима /- като просрочена, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, би била молба за отмяна на същото влязло в сила първоинстанционно решение на допълнително /алтернативно/ въведеното от молителя основание по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК. 2. По релевираното основание за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Съгласно този текст в процесуалния закон трябва по надлежния съдебен ред да е била установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, чиято отмяна се претендира, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Единствената данна по делото, съставляваща индиция за относимост на точно това поддържано от [фирма] основание за отмяна, която може да бъде извлечена от приложената в настоящето извънинстанционно пр-во служебна бележка от следовател в Националната следствена служба, е обстоятелството, че управител на ответното по молбата за отмяна търговско дружество е Р. Н. К., привлечен като обвиняем по досъдебно пр-во № 144/2013 г. по описа на НСС. Досъдебното производство не е съдебен ред, а ноторно е, че последният приключва с влязла в сила присъда по отношение на конкретно физическо лице. Следователно касае се за съвършено неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение доказателство. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма]-С. /ЕИК[ЕИК]/ МОЛБА ЗА ОТМЯНА с вх. № 428/15.І.2015 г. и с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 /4/ и 2 ГПК, на влязлото в сила първоинстанционно решение № 2/2.І.2014 г. на Смолянския районен съд, постановено по гр. дело № 348/2013 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. дело № 322 по описа за 2015 г.