Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. София, 15.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2652 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 183 от 18.06.2015г. по в.т.д. № 203/2015г. на Апелативен съд Варна, с което изцяло е потвърдено решение № 1127/02.12.2014г. на Окръжен съд Варна по т.д.№ 1078/2014г. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 404 829,99 лева, претендирана като сбор от цени за достъп до мрежата на ответника по издадени от него фактури, платени от ищеца в периода 15.10.2012г. – 09.07.2013г., подлежащи на връщане поради отпадане на основанието за плащането им, предвид отмяната на раздел VII, т.1 и 2 на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение № 4025/21.03.2013г. на ВАС и сумата от 52 672,40 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка от главниците от датата, следваща датата на плащане, до датата на предявяване на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, неправилен е изводът на въззивния съд, че макар отмяната на решението на ДКЕВР да има обратно действие и да се заличават правните последици на акта, не е налице отпадане на основанието по смисъла на чл.55, ал.1, пр.. 3-то ЗЗД. Счита, че наличието на валидно и непрекратено правоотношение не е пречка за осъществяване на посочения фактически състав. Излага съображения, че е налице правоотношение от смесен фактически състав, елемент от който – дължимата цена за достъп, се определя от държавен орган. Цената за достъп е съществен елемент от договора и с отмяната на акта за определянето й с обратна сила, отпада договорното задължение за заплащането й през процесния период и фактът, че правоотношението между страните продължава да съществува, не променя липсата на законово определени цени за процесния период.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, подробно изложени по делото.. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.
Ответникът по жалбата – трето лице помагач на страната на ответника, КЕВР /предишно наименование ДКЕВР/, не представя отговор.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са субекти на договорно правоотношение по фактическо предоставянето на възмезден достъп, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган, чиято намеса произтича от закона и съставлява действие, което замества отделните елементи от договора. Според съда, определянето на временна цена за достъп съставлява специално предвидено правомощие на ДКЕВР, а цената за достъп отразява действителното обедняване на доставчика, равняващо се на сторените и прогнозни разноски във връзка с учредения достъп. Регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите, като е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите. Ето защо, окончателно определените цени на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности. Утвърдени са окончателни цени, като постановеният административен акт, въпреки че не е влязъл в сила, подлежи на предварително изпълнение. Съдът е приел, че отмененият административен акт не формира основанието на престацията, а индивидуализира единствено нейния размер и тъй като административният акт няма правопораждащ характер спрямо престираното, исковият ред за защита по АПК и ЗОДОВ е изцяло неприложим. Съдът е счел, че отмяната с обратна сила на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното по нормативен път възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. Изложил е съображения, че отмяната на административния акт не прекратява договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните, тъй като основанието на разменените престации не отпада, а пълната реституция на даденото би довела до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Отмяната с обратна сила на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание.
По релевирания правен въпрос:
Според формираната задължителна практика на ВКС с решение № 28 / 28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на II ТО на ВКС, решение № 104/ 27.06.2016г. по т.д. № 1610/2015г. на II ТО, решение № 126 / 16.08.2016г. по т.д. № 1592/2015г. на I ТО на ВКС и други, конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за отмяна по реда на АПК на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаването на индивидуалния административен акт. Противоречието в практиката на ВАС по този въпрос не е основание за приложението на чл.292 ГПК.
След допускане на въззивното решение до касация, отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е даден с решение № 58 / 16.08.2012г. по т.д. № 332/ 2015г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на.290 ГПК на ВКС, с което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, представлява задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД.
По основателността жалбата:
Предвид дадения отговор на релевирания правен въпрос, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло в частта за отхвърляне на главницата, като постановено в нарушение на материалния закон - чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
По делото безспорно е установено, че ищецът, в качеството си на производител на ел. енергия от възобновяеми източници, е заплатил на ответника сума в размер общо на 404 829,99 лева – фактурирана цена за достъп до мрежата на ответника по временни цени, определени с решение № Ц-33 / 14.09.2012г. на ДКЕВР, отменено по реда на АПК с влязло в сила решение. С отмяната на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, като ответното дружество дължи връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на заплатената като цена за достъп до ел. мрежата сума от 404 829,99 лева.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от изтичане на срока, даден в поканата за изпълнение на задължението за връщане на заплатената сума – 22.01.2014г. до завеждането на исковата молба - 13.06.2014г., като размерът на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД за този период възлиза на 16 000,23 лева.
За периода от 16.10.2012г. до 22.01.2014г. претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователна, тъй като ответникът не е в забава относно плащането на задължението по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД. Това задължение не е срочно, поради което забавата настъпва с изтичане на срока на поканата за изпълнение, съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД. Ето защо, в тази част решението следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид огледа изхода на спора, ответникът по исковете трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски /заплатени държавни такси за трите инстанции и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство/ в размер на общо 51 818,01 лева, изчислени пропорционално на уважената част от исковете. Ищецът не е доказал реално направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, тъй като в договорите за правна помощ и съдействие, представени в тези инстанции, е договорено възнаграждението да бъде заплатено по банков път, като не са ангажирани доказателства пред съответната инстанция за плащането им. Представени са доказателства за заплащане по банков път само на договореното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото, дължимите на ответника по исковете разноски възлизат на 1371,65 лева – за пълна инстанция, 1185,29 лева – за второ инстаниця и 2742,34 лева за касационната инстанция, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 183 от 18.06.2015г. по в.т.д. № 203/2015г. на Апелативен съд Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 1127/02.12.2014г. на Окръжен съд Варна по т.д.№ 1078/2014г. за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86а ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 404 829,99 лева, претендирана като сбор от подлежащи на връщане цени за достъп до мрежата на [фирма] по издадени от него фактури, платени от [фирма] в периода 15.10.2012г. – 09.07.2013г., и за сумата от 16 000,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 404 829,99 лева за периода от 22.01.2014г. до завеждането на исковата молба - 13.06.2014г., както и за заплащане на разноски за първата инстанция за горницата над 1371,65 лева до присъдения размер от 17 112 лева и на разноски за възизвната инстанция за горницата над 1185,29 лева до присъдения размер от 14 787,07 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД сумата от 404 829,99 лева, заплатена на отпаднало основание, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 16 000,23 лева за забава плащането на главницата за периода от 22.01.2014г. до завеждането на исковата молба - 13.06.2014г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 18.06.2015г. по в.т.д. № 203/2015г. на Апелативен съд Варна в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции в размер на 51 818,01 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 2742,34 лева за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач, Комисия по енергийно и водно регулиране /предишно наименование ДКЕВР/ на страната на ответника [фирма].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |