Р Е Ш Е Н И Е № 291 София,16.10.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТОЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 3095/2017 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, [населено място] срещу решение № 268 от 18.10.2017 г. по в. т. д. № 384/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Смолянски окръжен съд решение № 229 от 17.05.2017 г. по т. д. № 30/2016 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от ЕТ „Годфадър – Георги Петров”, [населено място] и „Дюкс” ЕООД, [населено място] искове по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД да им заплати солидарно сумата 150 000 лв., като част от сумата 400 000 лв., дължима поради неосъществено основание, за извършени подобрения по т. 5 от анекс към наемен договор от 03.09.1996 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд, в качеството си на инстанция по същество, не е изпълнил задължението си сам да определи правилната правна квалификация на спорното право, както и че не е взел предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е разгледал претенцията не само на основанието по чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД, но и на основанието чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е преценил същата за погасена по давност. Освен това, касаторът поддържа, че решаващият състав неправилно е счел исковата молба за нередовна поради неяснота на изложените твърдения и обстоятелства и на формулираните искания, а дори и да е налице такава нередовност – че въззивният съд е бил длъжен сам да даде указания на ищците за отстраняването й. С определение № 236 от 17.04.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси: „Когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спора, следва ли въззивният съд да даде правилната и постанови решение по спора като инстанция по съществото му или следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане; Когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, следва ли същият да извърши действията по чл. 129, ал. 2 ГПК и постанови решение по поправената искова молба, респ. прекрати производството при неизпълнение на указанията му от ищеца или следва да обезсили решението на първата инстанция по нередовната искова молба и върне делото за ново разглеждане от нея”. Ответникът по касация – „Дюкс” ЕООД, [населено място] – излага съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирания от него писмен отговор от 04.12.2017 г. Ответникът по касация – ЕТ „Годфадър – Георги Петров”, [населено място] – не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С въззивното решение съдът е обезсилил постановеното от Смолянски окръжен съд решение изцяло, като е приел, че е разгледан непредявен иск, както и че е налице нередовност на исковата молба, произтичаща от неяснота в твърденията и исканията на ищците, въведени с исковата молба, допълнителната искова молба и в молбата, подадена на 25.11.2016 г. Според решаващия състав, заявените от ищците обстоятелства за извършени подобрения в процесния имот, предмет на договор за наем и множество анекси към него, с оглед очаквано прехвърляне на собствеността върху тях след прекратяване на договора за наем съгласно т. 5 от анекса от 03.09.1996 г., налагат извод, че в случая не може да се счете за предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, какъвто именно е разгледан от първата инстанция и че не се касае за отношения за връщане на дадено на неосъществено основание, а за уреждане на отношения за извършени подобрения в имота на ответника. Именно поради това е приел, че не следва да оставя исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й, а е обезсилил решението и е върнал делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск след отстраняване нередовностите на исковата молба, в т. ч. и за излагане на обстоятелства, обосноваващи претенцията на ищеца ЕТ „Годфадър – Георги Петров”, [населено място] за присъждане на исковата сума и на него, солидарно с другия ищец „Дюкс” ЕООД. Въззивното решение е неправилно. Въпросът за правомощията на въззивната инстанция, когато констатира нередовност на исковата молба, е решен по задължителен за всички съдилища начин с Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. В т. 4 на същото е прието, че с оглед променената същност на въззивната инстанция – дейността й е аналогична на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение –въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности на исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни задължението си за постановяване на допустим съдебен акт; При поправянето на нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им - обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. В т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС приема, че посоченото разрешение е актуално и при действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Единственото изключение, според цитираната тълкувателна практика, при което въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, е в хипотезата на констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. В настоящия случай, в противоречие с посочените два тълкувателни акта, въззивният съд е приел, че поради констатираната от него нередовност на исковата молба, първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло и върнато на първостепенния съд за отстраняване нередовността на исковата молба. Освен това, изводът на решаващия състав, че е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в неяснота на въведените от ищците твърдения и обстоятелства и на формулираните искания, е и необоснован. В хода на цялото производство – в исковата молба, в допълнителната искова молба, в молбата им от 25.11.2016 г., а също и в отговора на касационната жалба, ищците ясно и недвусмислено поддържат, че претендират процесната сума като дадена поради неосъществено прехвърляне на собствеността върху извършените от тях подобрения в наетия имот. С оглед на това, следва да се счете, че ищците са изложили достатъчно ясно обстоятелствата, на които основават претенцията си и че същата намира своето правно основание именно в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Поради това, не е налице нередовност на исковата молба, водеща до невъзможност за определяне на правната квалификация на спорното право. Единствената неяснота, налагаща оставянето на исковата молба без движение, както правилно е приел въззивният съд, е относно претенцията на ищеца-едноличен търговец, тъй като липсват изложени обстоятелства, обосноваващи задължението на ответника за заплащане на исковата сума и на него, наред с ищеца-търговско дружество, в полза на когото е прехвърлено търговското предприятие на едноличния търговец, т. е. не е обоснована твърдяната активна солидарност на претендираното вземане. С оглед посочените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не е недопустимо като постановено по непредявен иск и при нередовна искова молба. Изложените от ищците факти и обстоятелства, от които произтича претендираното от тях вземане, налагат категоричния извод, че дадената от първата инстанция правна квалификация на спора като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е правилна. Що се отнася до това, дали правата на ищците са защитими именно с този иск или следва да бъдат защитени с иск по чл. 59 ЗЗД, респ. чл. 72 ЗС, това е въпрос на основателност, а не на допустимост иска. Следва да се отбележи също, че дори и първата инстанция да е определила неправилно правната квалификация на спорното право, постановеното от нея решение не е недопустимо и не подлежи на обезсилване като постановено по непредявен иск, както е приел Пловдивски апелативен съд. Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен сам да даде правилната правна квалификация на претенцията и да реши спора съобразно нея, като при необходимост даде на страните съответните указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото въззивно разглеждане съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски и за касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 268 от 18.10.2017 г. по в. т. д. № 384/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: