Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 22 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1210/ 2011 година Касационното производство е образувано по протест на СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА и жалби на подсъдимите А. В. И. и З. И. Ш., двамата от [населено място], общ. Х., Благоевградска област, депозирани чрез защитниците им, съответно адв. Хр. М. и адв. М. М., срещу въззивно решение № 433 от 17. 01. 2011г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 645/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 139 от 7. 06. 2010г., по НОХД № 192/ 2007г., на Благоевградския окръжен съд, в частите й за правната квалификация на престъплението и за наказанията, и е потвърдена в останалата. В касационния протест на Софийската апелативна прокуратура се релевират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК- за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Заявява се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, по изложените в него съображения, със заявеното искане. В пространната касационна жалба на подсъдимия А. В. И., се съдържат доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон- чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за изменяване на въззивното решение и преквалифициране на престъплението в по- леко наказуемо- по чл. 124 НК. Касаторът, лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, със заявените искания. В касационната жалба на подсъдимия З. И. Ш., поддържана пред настоящата съдебна инстанция, лично от него, и от упълномощения му защитник, се изтъкват всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, присъствието на които се аргументира с тезата, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно, поради което същият неправилно е бил признат за виновен и осъден. Искането е за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Ш., или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци Г. И. Г., М. Г. Г., Н. В. Г., А. И. Г. и Н. А. Б., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Техният повереник поддържа, че протестът е основателен, поради което пледира за неговото уважаване и оставяне без уважение на депозираните от подсъдимите касационни жалби. Необжалвалият подсъдим М. М. К., лично и чрез своя упълномощен защитник поддържа, че протестът е неоснователен, а удовлетворяването на искането в жалбите за преквалификация на престъплението по чл. 124, ал. 1 НК, от настоящата инстанция, би облекчило наказателноправното положение и на тримата подсъдими по делото. По постъпилите касационни жалби прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че същите са неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста и жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Софийската апелативна прокуратура е основателен. Касационната жалба на подсъдимите А. В. И. и З. И. Ш. са неоснователни. С първоинстанционната присъда Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимите З. И. Ш., А. В. И. и М. М. К., всички от [населено място], общ. Х., Благоевградска област, за виновни в това, че на 28/ 29. 07. 2001г., в [населено място], като непълнолетни, И., навършил 16- годишна възраст, но всички можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в съучастие като извършители, по хулигански подбуди, умишлено умъртвили И. А. Г., като смъртта е настъпила на 16. 08. 2001г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 10 (стара редакция), вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК- за подсъдимия И., и във вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 НК- за подсъдимите Ш. и К., ги е осъдил, както следва: -подсъдимия А. И.- на седем години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, в затвор; -подсъдимите З. Ш. и М. К.- на по четири години лишаване от свобода, за всеки от тях, и е определил общ първоначален режим на изтърпяването им, в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил е подсъдимите А. И., З. Ш. и М. К. да заплатят солидарно на М. Г. Г. сумата 40000 лв., на А. И. Г.- сумата 50000 лв., на Г. И. Г.- сумата 50000 лв., на Н. В. Г.- сумата 35000 лв., и общо на Н. В. Г., А. И. Г., Г. И. Г. и Н. А. Б., в качеството им на наследници на починалия граждански ищец А. И. Г.- сумата 35000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17. 08. 2001г., до окончателното им изплащане. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите, както и държавна такса върху уважените граждански искове. С обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, като е преквалифицирал престъплението- по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК- за подсъдимите Ш. и К., и във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 НК- за подсъдимия И., и ги е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 10 НК (в редакция към датата на деянието), намалил е наказанията на подсъдимите Ш. и К.- на по две години лишаване от свобода, и на И.- на три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложил за срок от по пет години- за всеки от подсъдимите. Отменил е присъдата, в частта й за режима на изтърпяване на наказанията, и я е потвърдил в останалите й части. ПО ПРОТЕСТА НА СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА: С касационния протест прокурорът е възразил срещу преквалификацията на престъплението в по- леко наказуемо, довело и намаляване на наказанията на всеки от тримата подсъдими, до определените им с проверявания съдебен акт размери, с приложение на института на условното осъждане, по чл. 66 НК. Изложените съображения са, че при липсата на каквито и да било различия между двете съдебни инстанции относно приетите за установени фактически положения, незаконосъобразно апелативният съд е заключил, че конкретното инкриминирано деяние субсумира обективните и субективни признаци на основния състав на умишлено убийство- по чл. 115 НК, а не на по- тежко квалифицирания- по чл. 116, ал. 1, т. 10 НК (в редакцията на НК към датата на извършване на престъплението), както е счел първоинстанционният съд. От фактическа страна е прието за безспорно установено по делото, че след като напуснали заведението, където И. и Ш. употребили алкохол, движейки се из селото, късно вечерта тримата подсъдими говорели високо, вдигали шум и въобще цялостното им поведение не било съобразено с късния нощен час. Именно това възмутило пострадалия Г., който заедно с А. Д. се прибирал към дома си, и го мотивирало да направи забележка на младежите, че нарушават обществения ред, в частност нощния покой на хората. За разлика от подсъдимия К., който веднага се извинил, И. арогантно, предизвикателно и с висок тон попитал „Какво има?”. Възникналата при тази ситуация взаимна размяна на реплики между двамата приключила със заканата на дееца, че ще запали къщата на Г.. Тогава последният му ударил шамар, а И. му отвърнал. В последвалия побой над пострадалия, освен инициаторът на сблъсъка И., се включили и другите двама подсъдими. Тримата му нанесли множество удари, както преди да падне, така и след като се отзовал повален на земята, и в състояние, вече правещо реално невъзможна самоотбраната. Побоят продължил със силни, целенасочени удари с крака по цялото тяло и по главата на жертвата, и приключил едва след като случващото се станало достояние на оказалите се в непосредствена близост хора, които се намесили да защитят Г.. Именно последното станало причина дейците да избягат от местопрестъплението. Въпреки извикания на място лекар, транспортирането на пострадалия до болнично заведение и оказаната медицинска помощ, вследствие на множеството тежки увреждания, подробно обсъдени и по същество правилно оценени от съдилищата, същият починал 18 дни след инцидента, без да дойде в съзнание. Доказано е също, че при оттеглянето си от местопрестъплението, тичайки по улицата, дейците срещнали и свид. Б. Ш., който ги попитал къде отиват. По напълно идентичен начин, агресивно и предизвикателно, А. И. му се заканил с репликата „И ти ли, бе?!”. Изцяло в рамките тази безспорна и непротиворечива и за двете предходни инстанции приета фактология, апелативният съд е заключил, че в случая не е налице квалифициращият признак на по- тежко наказуемия състав на умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 10 НК (в редакцията на текста към момента на извършване на престъплението), а именно деянието да е извършено по хулигански подбуди, разграничавайки се по този начин от правните изводи на Окръжен съд- [населено място]. Аргументирал се е, че подсъдимият И. е имал личен мотив за саморазправата си с пострадалия, в която се включили и останалите негови съучастници, извеждайки го от данните, че Г. е ударил шамар на визирания деец. ВКС, в настоящия си състав, намира, че въззивният съд значително е преекспонирал този безспорно доказан по делото факт, разглеждайки го изолирано и фрагментарно. За сметка на това съществено е омаловажил целия комплекс от останалите релевантни фактически обстоятелства, относими към законосъобразната правна оценка, също безспорно и категорично установени по делото. Така, той не е съобразил, че удрянето на шамара е било предизвикано от изначално арогантното, демонстративно и провокативно поведение на младежите, в грубо нарушение на правилата на обществения ред, вкл. задължението за поддържане на нощната тишина в населеното място, предвид конкретното инкриминирано време от денонощието. Не е отчел също, че на последвалата напълно добронамерена забележка от пострадалия, при това очевидно и напълно основателна, провокирала извинение от страна на подсъдимия К., И. реагирал с нова доза агресия, нагла и предизвикателна демонстрация на сила и превъзходство, финализирана на този етап и с персоналната закана към Г., че ще му запали къщата. Именно в отговор на цялостното така обективирано поведение на групата и основно на директно отправената, формулирана по описания начин заплаха от страна на И., пострадалият му ударил шамар. Ето защо, този шамар не може да бъде разглеждан и обсъждан отделно от предшестващите действия на подсъдимия И., за да се приеме, че личният му мотив за отмъщение изключва съставомерните хулигански подбуди. Този въпрос е разрешен еднозначно и непротиворечиво от съдебната практика още с Постановление № 2/ 57г. на Пленума на ВС, изменено с Постановление № 7/ 87г., с които са дадени задължителни предписания по тълкуването и прилагането на закона, които не са били взети предвид от второинстанционния съд в процесния казус. САС не е съобразил, че чл. 116, ал. 1, т. 10 НК (стара редакция) намира приложение тогава, когато убийството е съпроводено или предшествано от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато то е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Отнесени към конкретиката на инкриминирания случай, тези задължителни по характера си указания на Върховния съд, безусловно сочат на извода, че с преквалификацията на престъплението от чл. 116, ал. 1, т. 10 НК, в такова по чл. 115 НК, въззивната инстанция е нарушила закона. Неправилното приложение на материалния закон, с приложението на закон за по- леко наказуемо престъпление, е довело и до налагане на явно несправедливи наказания по отношение на всички подсъдими по делото, очевидно несъответстващи на критериите по чл. 54 НК, целите на наказанието по чл. 36 НК и принципа за съответствието на наказанието с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК, поради което и доводът по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, формулиран в протеста, също е основателен. Предвид изложеното, касационната инстанция намери протеста за основателен, и съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 1, и по арг. от ал. 2, т. 4 НПК, прие, че следва да отмени атакувания въззивен съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ А. В. И. и З. И. Ш.: И двете жалби са изцяло неоснователни, доколкото всички изтъквани пред касационната инстанция доводи, последователно са били поддържани и пред въззивния съд, а с решението му са получили законосъобразен и мотивиран отговор. Основание за ревизия на приетата от предходните инстанции форма на вината- евентуален умисъл, няма, и в този смисъл не могат да бъдат споделени аргументите, че дейците нито са искали нито са допускали умъртвяването на пострадалия като възможен резултат, а с нанасянето на инкриминираните удари по установения по делото начин, са обективирали единствено намерението си да му нанесат побой, т.е. по отношение настъпването на смъртта на жертвата, деянието да се оказва извършено по непредпазливост. Ето защо, поддържаната като възможна и вярна за случая, според тях, правна квалификация по чл. 124 НК, предполагаща наличието на смесена форма на вина, не може да намери приложение в процесния казус, за да се удовлетвори заявеното в тази насока искане на касаторите. За да сподели напълно изводите на първата инстанция за субективната страна на престъплението, въззивният съд е приел, че евентуалният умисъл се установява от начина на извършване на престъплението, и по- конкретно от механизма на умъртвяване на пострадалия, чрез нанасянето на тежък, жесток побой, с множество интензивни удари по главата и цялото тяло, на човек, който вече е повален на земята, и е без реална възможност да се отбранява ефективно срещу нападението на три лица. Установено е по делото, че ударите са локализирани в онези части от човешкото тяло, където са концентрирани жизнено- важни органи: основно- глава, гърди, корем. характеризират се със значителната си сила и интензитет, илюстрирайки недвусмислено умисъла за причиняване на смърт, а не на телесна повреда. При тези данни изцяло законосъобразен е изводът на въззивния съд, че от субективна страна деянието е осъществено при евентуален умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 2 НК. Известно е от теорията и практиката, че всякога за субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия, а не от последващите му обяснения и собствената му интерпретация на произтеклите събития. Аналогични възражения са правени и във въззивното производство, които второинстанционният съд правилно е отхвърлил, излагайки убедителни съображения за присъствието на интелектуалния и волевия момент на умисъла, които се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, а това прави и преповтарянето им безпредметно. Жалбоподателите (основно И.) възразяват и срещу приетите фактически положения, поставени в основата на правните изводи за осъждането им. Следва изрично да се изтъкне, че с този кръг аргументи по същество се релевира необоснованост, която не е в кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания, поради което подобен довод не би могъл да бъде предмет на касационен контрол. Последната инстанция, оторизирана от закона да обсъжда и констатира фактите с правно значение, е въззивната. ВКС упражнява контролните си правомощия, когато намери, че са налице пороци в доказателствената дейност на съдилищата- когато доказателствата са преценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или фактическите положения са били приети на базата на данните, изведени от негодни доказателствени средства, или изградени на несъществуваща доказателствена основа. Конкретният случай обаче не е такъв. Инстанциите по същество са спазили стриктно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК, а проверявайки първоинстанционната осъдителна присъда, САС внимателно, детайлно и обективно се е занимал с доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен по делото факт, и подробно е изложил собствените си съображения на кои от доказателствените източници основава фактическите си констатации, т.е. кои от тях кредитира, и кои- отхвърля. Поставеният акцент в жалбите- относно свидетелската годност на свид. Л., не съдържа аргументация, различна от предложената при въззивното разглеждане на делото. Този въпрос е бил предмет на подробно и задълбочено обсъждане и преценка в обжалваното решение, с което е получил съответен на закона и формираната по делото доказателствена съвкупност убедителен отговор, в синхрон с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Мотивите, с които е отхвърлено искането за приложение на института на неизбежната отбрана, по чл. 12, ал. 1 НК, също са съответни на закона, поради което и възраженията, изтъквани в тази насока се оказват изцяло неоснователни. Ето защо, при констатираната основателност на протеста на Софийска апелативна прокуратура, и необходимостта от приложение на закон за по- тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция, изискващо и увеличаване на наказанията, проверяваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, следва да се изпълнят като задължителни указанията по приложението на закона, дадени с настоящото решение, и основани на обвързващата константна съдебна практика. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 1, и по арг. ал. 2, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 433 от 17. 01. 2011г., на Софийския апелативен, съд, наказателно отделение, 6 състав, постановено по ВНОХД № 645/ 2010г., по описа на съда, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :