4 Р Е Ш Е Н И Е № 98 С., 15.03. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 9 март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 659/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1224 от 14.12.2010 год. по касационна жалба на Д. Й. Ф. и А. П. Ф. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1691 от 19.12.2009 год. по гр. дело № 1353/2009 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателките против Р. Н. С. и Л. Й. Т. за приемане за установено, че договор за покупко-продажба от 28.10.2005 год., сключен с нотариален акт № 31, т.ІІ, рег. № 2090, н.д. № 231/2005 год. на нотариус с район на действие В. районен съд е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК (отм.) и е оставено в сила решение № 1213 от 21.04.2001 год. по гр. дело № 2832/2007 год. на В. районен съд в частта, с която са отхвърлени ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на апартамент № 21, бул. „С.” № 8, етаж 5,[населено място], предмет на оспорения договор и иск за признаване нищожността на учредена законна ипотека в полза на Р. Б. Е. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 60 ЗКИ и чл. 73, ал. 3 СК (отм.). Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за правния интерес на съпруга - несобственик да оспори разпореждане със семейно жилище лична собственост на другия съпруг, след неговата смърт, относим към процесуалноправната легитимация на двете ищци - едната в качеството на съпруга - несобственик, а другата като наследник на съпруга-собственик, продавач по сделката, което има отношение към допустимостта на предявения установителен иск и валидността на обжалваното решение, за което касационният съд следи служебно и без да е сезиран - т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че обжалваното решение в частта, с която е разгледан по същество иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК (отм.) е процесуално недопустимо. Процесуалната легитимация определя принадлежността на правото на иска и следва от правните твърдения в исковата молба, които обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника. Според чл. 23 СК(отм.), когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие със разрешение на районния съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. По настоящето делото искът е предявен от съпругата -несобственик и дъщерята от брака, след смъртта на разпоредилия се съпруг, но не е насочен срещу неговите наследници. Дъщерята от брака има качеството на наследник на продавача и е обвързана от договора на разпоредилия се съпруг. Тя няма право на иск да оспорва валидността му, тъй като договорът е действителен и е породил действие между прехвърлителя и третото лице. Този договор е непротивопоставим само на съпруга - несобственик, като сключен без неговото съгласие. Предвид изложеното иска предявен от дъщерята на разпоредилия се съпруг, като негов наследник е недопустим. Когато е разгледан по същество, недопустимо е и решението, което подлежи на обезсилване и прекратяване на делото. Ищец по иска е и съпругата-несобственик поискала да се обяви нищожността на договора по чл. 23 СК (отм.), като сключен без да е взето нейното съгласие. Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.), договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен. Договорът е порил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. В случая иска е предявен след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се с личния си имот. Ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент, тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище”. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като съпруг - несобственик, е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но със смъртта на съпруга й, брака е прекратен и това вече е правно невъзможно, или в случай на изпълнение върху имота срещу нея, като съпруга -несобственик, но тя вече няма това качество. С обжалваното решение иска по чл. 23 СК (отм.) е разгледан по същество и отхвърлен, като е прието, че след фактическата раздяла между съпрузите настъпила през месец октомври 2002 год. с напускането на съпругата, процесното жилище е било напуснато и от съпруга-собственик. Прието е, че жилището е престанало да задоволява потребностите на семейството и е загубило характера на „семейно жилище”, поради което извършеното в този период разпореждане от съпруга - собственик с договора, оспорен след смъртта му от другия съпруг, не е нищожен, като сключен в нарушение на чл. 23 СК (отм.), без съгласието на съпруга - несобственик, тъй като такова не е било необходимо. При изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК(отм.) е недопустимо, поради липса на правен интерес от иска за съпруга -несобственик, и поради липса на право на иск за другата ищца, като наследник на починалия прехвърлител. В тази част решението ще следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС за ревандикиране на апартамента, предмет на оспорения договор, и за признаване нищожността на учредена законна ипотека в полза на Р. Б. Е. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 60 ЗКИ и чл. 73, ал. 3 СК (отм.) и в частта за разноските, следва да се остави в сила. В тази част решението е правилно, тъй като резултата е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл. 23 СК(отм.). В настоящето производство ответната страна не доказва направени съдебни разноски с писмения отговор от Л. Й. Т. и Р. Н. С.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 1691 от 19.12.2009 год. по гр. дело № 1353/2009 год. на В. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Д. Й. Ф. и А. П. Ф. против Р. Н. С. и Л. Й. Т. за приемане за установено, че договор за покупко-продажба от 28.10.2005 год., сключен с нотариален акт № 31, т.ІІ, рег. № 2090, н.д. № 231/2005 год. на нотариус с район на действие В. районен съд е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК (отм.) и по този иск ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ