6 гр. д. № 196/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 299/11 София, 16.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 196/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 824 от 24.09.2010 г. ВКС се е произнесъл по подадените от М. и третите лица помагачи – наследници на бившите акционери в [фирма], [населено място]: А. А. Б., А. Г. А., А. К. К., А. П. К., А. Ц. Б., В. К. К., В. К. С., Е. А. С., Е. Х. С., Е. А. С., Й. Л. О., Л. П. Р., М. В. Ц., М. Х. К., М. М. Ц., М. Н. Д., М. П. К., Н. А. Б., П. С. Ц., П. П. Х., Р. М. Б., Р. Н. Д., Р. Н. А., С. Л. У., С. Ц. Б., Т. Х. Г., Х. Т. Б., Ц. Г. А. и Ю. Г. И., касационни жалби срещу въззивно решение № 265 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 4033/2004 г. Софийски градски съд, и е допуснал до касационна проверка въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 2157/03 г. на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на М., че ищците са собственици на съответни идеални части от обектите в сградата, съставляващи клуб за културни мероприятия с площ от 97 кв. м. и втори салон с площ от 144.55 кв. м., за които е прието, че са в режим на етажна собственост и в частта, с която е уважен ревандикационния иск за съответните идеални части от обект “втори салон”. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да уважи предявените от П. А. А., А. Д. А., В. Ц. И., В. Д. Т., Г. В. Ф., Г. И. К., Д. Г. Г., Д. И. Д., Д. С. Ш., Е. К. С., Е. Б. Л., Е. П. Е., Е. Г. Г., З. Н. Г., И. П. Д., К. Т. К., К. М. М., К. Н. С., М. В. М., Н. Д. Н., Н. П. С., П. Б. Б., П. А. Г., Р. В. С., Р. Я. А., С. А. Т., С. С. С., Т. В. Т., Т. П. П., Т. С. Ц. и Х. М. М., като собствениците на апартаменти, построени в сградата в [населено място], [улица] срещу М. ревандикационни искове за обектите в сградата: клуб за културни мероприятия, изпълнен на полуподземно ниво и със самостоятелен санитарен възел, в сутерена на вх. „Б” и „В” и втори салон в сутерена на вх. „Б”, съдът е приел, че тези помещения са общи части на сградата, тъй като няма доказателства да са били обособени като самостоятелни обекти още при изграждането й. Не се установява да са били обособени като такива и по-късно и М. да е придобило вещни права върху тях. Аргумент за този извод е намерен и в това, че през тях минават вертикални щрангове за отоплителната и В и К инсталации и са монтирани спирателни кранове, както и установеното с гласни доказателства, че помещението - клуб са били отдавани под наем до 1996 г. от етажните собственици. С приета техническа експертиза е установено, че сградата е построена през 1954 г., състои се от два блока, разположени под формата на буквата “П” по улиците “Б. К.”, “Д.” и “В.” в [населено място]. В акта за държавна собственост сградата е описана само със застроена площ и брой на апартаментите, а в отчетния картон, съставен през 1958 г. и съхраняван в отдел Г.(К.) при бившето М., а сега М, са описани само някои от помещенията. След оглед и въз основа на съхранени архитектурни разпределения на помещенията приетата по делото експертизата е установила, че в сградите са изпълнени обектите, за които решението в тази част е допуснато до касационна проверка. Клубът за културни мероприятия е с площ от 97 кв. м., със самостоятелен санитарен възел и самостоятелен вход от към улицата и вх. “В” на сградата. Вторият салон (вх. Б) е застроен на площ от 145 кв. м., преустроен в офиси през 1994 г. и е със самостоятелен санитарен възел, складови помещения и вход от към улицата. Изводът, че помещенията клуб за културни мероприятия и втори салон са със статут на общи части в сградата, е направен въз основа на непреки доказателства и изразени от експертите предположения, че след като тези два обекта не фигурират в ценообразуването като самостоятелни такива, то вероятно представляват общи части на сградата. При формирането му не са обсъдени всички установени факти по делото. Не са анализирани данните от отчетния картон, съставен през 1958 г., в който в раздел ІІ „Вид и количества на апартаментите” под № 13 са описани два салона, а под № 14 два магазина. В допълнението към раздел ІІ, изписано след раздел ІІІ, са изброени по видове и площ помещенията в сградата, които не са за живеене, които по естеството си и по предназначение съставляват общи части на сградата и между тях не са спорните обекти. Не е обсъдено и това, че при индивидуализацията на апартаментите, собственост на някои от етажните собственици, като граница са посочвани обект „салон”, което сочи, че те са съществували и функционирали като самостоятелни обекти към момента на възникване на етажната собственост в резултат на продажбата на апартаментите от военния жилищен фонд през 1968 г. и след това. При изготвяне на експертизата на вещите лица не било възложено да проверят и документацията, съхранявана при М., отдел „Д.”. В приетите като доказателства заверени копия от документи, в папка № 9 се съдържат актове за държавна собственост съставени през 1999 г. за имотите, които са останали частна държавна собственост. Между страните няма спор за това, че сградата е построена през 1953 -1957 г. за нуждите на М. сега М.. След построяването й тя е станала собственост изцяло на М. (М.). Етажната собственост е възникнала след прехвърляне със сделка на първия самостоятелен обект от сградата. Установено е и това, че апартаментите са били продадени на физически лица. При определяне цената на апартаментите в нея са включени и стойностите на съответните идеални части от общите части на сградата. Свидетелските показания, установяващи че в спорните помещения са провеждани събрания, не дават достатъчно сведение за това дали помещенията са ползвани за нуждите на етажните собственици или за нуждите на служителите на МО. Не е установено и това дали при остойностяване на апартаментите с цел продажбата им, тези помещения са били включени в складовите помещения, посочени в отчетния картон съставен от счетоводството на М., които не са индивидуализирани с граници, а само с обща кубатура. При изброяването на помещенията с нежилищно предназначение в дял ІІІ на този протокол, където са посочени и със застроена площ, не са описани спорните два имота. Описаните в него помещения съставляващ общи части на сградата с оглед предназначението им. Не е обсъден и установения факт, че през 1994 г. е извършено преустройство на сутеренно помещение в сградата на [улица], вх. Б по искане на М. и въз основа на одобрен архитектурен проект. Това е косвено доказателство, че помещенията, разположени на нива първи и втори сутерен, които не са по естеството си или по предназначение общи части на сградата, са собственост на държавата и предоставени за стопанисване и управление на М. Те не са изградени за да обслужват функцинално сградата. Предназначението им е за клуб за културни мероприятия и втори салон, съобразно което те не съставляват обща част по предназначение. Само преминаването на вертикални щрангове като част от изградената в сградата В и К инсталации и системата за топлофицирането й не обуславят предназначението на помещението. То се определя с оглед нуждите, които се удовлетворят чрез ползването му. То би било такова, ако в него са монтирани и останалите съоръжения за функционирането му (помпа, водомер и др.). Така обособените пространства в сградата не са общи части по естеството си. Не са и такива по предназначение, защото не са предназначени в тях да се извършват дейности, свързани с функционирането на сградата като съвкупност от строителни елементи и инсталации. Направените от съда изводи са необосновани и в противоречие на материалния закон, което е основание за отмяна на решението по чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия ще бъде постановено решение по съществото на спора, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК предявен срещу М. за помещенията в сградата, построена в [населено място] [улица]и съставляващи клуб за културни мероприятия (полуподземен) с площ от 97 кв. м., със самостоятелен санитарен възел, разположен в сутерета на входове „Б” и „В” в сградата и вторият салон (полуподземен), разположен в сутурена на сградата в ляво от вх. „Б”, застроен на площ от 144.55 кв. м., ще бъдат отхвърлени като неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 265 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 4033/2004 г. Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 2157/03 г. на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на М., че ищците П. А. А., А. Д. А., В. Ц. И., В. Д. Т., Г. В. Ф., Г. И. К., Д. Г. Г., Д. И. Д., Д. С. Ш., Е. К. С., Е. Б. Л., Е. П. Е., Е. Г. Г., З. Н. Г., И. П. Д., К. Т. К., К. М. М., К. Н. С., М. В. М., Н. Д. Н., Н. П. С., П. Б. Б., П. А. Г., Р. В. С., Р. Я. А., С. А. Т., С. С. С., Т. В. Т., Т. П. П., Т. С. Ц. и Х. М. М., като собствениците на апартаменти, построени в сградата в [населено място], [улица] са собственици на съответни идеални части от обектите в сградата, съставляващи клуб за културни мероприятия (полуподземен) със самостоятелен санитарен възел, разположен в сутерена на входове „Б” и „В” в сградата на [улица], с площ от 97 кв. м. и втори салон (полуподземен), разположен в сутерена в ляво от вход „Б” в същата сграда, със застроена площ от 144.55 кв. м. и в частта, с която е уважен ревандикационния иск за съответните идеални части от обект втори салон в сутерена в ляво от вх. „Б” на сградата и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. А., А. Д. А., В. Ц. И., В. Д. Т., Г. В. Ф., Г. И. К., Д. Г. Г., Д. И. Д., Д. С. Ш., Е. К. С., Е. Б. Л., Е. П. Е., Е. Г. Г., З. Н. Г., И. П. Д., К. Т. К., К. М. М., К. Н. С., М. В. М., Н. Д. Н., Н. П. С., П. Б. Б., П. А. Г., Р. В. С., Р. Я. А., С. А. Т., С. С. С., Т. В. Т., Т. П. П., Т. С. Ц. и Х. М. М., като собствениците на апартаменти, построени в сградата в [населено място], [улица] с р е щ у М., [населено място] установителни искове за собственост на припадащи се идеални части от обектите в сградата, съставляващи, „клуб за културни мероприятия” (полуподземен) със самостоятелен санитарен възел, със застроена площ от 97 кв. м., разположен в сутерена на входове „Б” и „В” в сградата на [улица], и „втори салон” (полуподземен), със застроена площ от 144.55 кв. м., разположен в сутерена, в ляво от вход „Б” в същата сграда като неоснователни, както и исковете за ревандикация на съответните идеални части от обекта „втори салон” (полуподземен), със застроена площ от 144.55 кв. м., разположен в сутерена, в ляво от вход „Б” в описаната сграда. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи, наследници на бившите акционери в [фирма], [населено място]: А. А. Б. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; А. Г. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; А. К. К., А. П. К., А. Ц. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място]; В. К. К., В. К. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Е. А. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Е. Х. С. с ЕГН 39101673333, от [населено място]; Е. А. С. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Й. Л. О. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Л. П. Р. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; М. В. Ц. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; М. Х. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; М. М. Ц. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; М. Н. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; М. П. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Н. А. Б. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; П. С. Ц. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; П. П. Х. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Р. М. Б. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Р. Н. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Р. Н. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; С. Л. У. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; С. Ц. Б. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Т. Х. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Х. Т. Б. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]; Ц. Г. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място] и Ю. Г. И. с ЕГН [ЕГН], от [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: