7 Р Е Ш Е Н И Е №. 6 гр. София, 14 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова. и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 692/ 2010г. Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНЧД № 128/ 2010г., по описа на Апелативен съд-[Велико Търново отменяване на постановеното от него определение № 23 от 28. 04. 2010г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа, че атакуваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а в резултат- и в нарушение на закона- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. А. Д. М., срещу която е водено прекратеното, с влязлото в сила определение наказателно производство, редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Нейният упълномощен защитник поддържа, че съдилищата са изпълнили в пълен обем контролните си правомощия при проверката на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, по съображения, подробно изложени в представеното по делото писмено възражение. Пледира искането на Главния прокурор да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните и провери влезлия в сила съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо- депозирано е от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 19. 02. 2010г., прокурор от Окръжна. прокуратура - гр.Русе], е прекратил наказателното производство по ДП № 1268/ 2008г., по описа на ОП-[населено място], водено срещу А. Д. М., от[населено място], за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Сезиран с жалба срещу цитираното постановление, от М. А. Р. и С. Р. Р.- наследници на починалия А. С. Р., депозирана чрез техните пълномощници- адв. М. С. и адв. Д. К., в производство по чл. 243, ал. 4 НПК, Р. окръжен съд, наказателна колегия, с определение № 149 от 23. 03. 2010г., постановено по НЧД № 154/ 2010г., го е потвърдил изцяло. С определение № 23 от 28. 04. 2010г., по ВНЧД №128/ 2010г., образувано отново по жалба на посочените по- горе лица, срещу цитираното определение на Русенския окръжен съд, Апелативният съд-гр.Велико търново, наказателно отделение, го е потвърдил, в рамките на проведеното пред него производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. Така, като неподлежащо на последващ инстанционен контрол, определението е влязло в сила, и не е проверено по касационен ред. Видно от изложените в искането за възобновяване на делото съображения, Г. прокурор е декларирал принципната си позиция, основана на закона, а именно, че целта на съдебния контрол върху досъдебното производство, провеждан конкретно по реда на чл. 243, ал. 4- 7 НПК, е да се провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Приведените обаче по- нататък аргументи съществено разширяват така дефинирания законоустановен обем на контролните правомощия на съда, до степен от него да се изисква практически да дава указания какви конкретни доказателства, и чрез какви способи да бъдат събрани, за да се окажат последните достатъчни, по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК, за привличането на дадено лице в качеството на обвиняем. Ако подобна теза бъде споделена, нейна логическа последица е възникването на тенденция за смесване на функциите на съда като арбитър, с изрично регламентирани от закона контролни правомощия (чл. 27, ал. 2, чл. 243, ал. 3-7 НПК), и тези на прокурора, като орган, който в досъдебното производство ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане. Последното несъмнено би се оказало в сериозна колизия с принципни норми на Конституцията, НПК и ЗСВ. Не случайно законодателят е ограничил съдебното произнасяне само върху обосноваността и законосъобразността на проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство, за разлика от процесуалния регламент на редовния инстанционен контрол в съдебната фаза на процеса. Това е така, защото обратното, постигнато чрез допускането на разширяване приложното поле на проверката, би довело до изземване от съда на функциите на наблюдаващия конкретното производство прокурор, като негов ръководител, а това е недопустимо. Всички тези принципни положения, отнесени към конкретиката на настоящия казус, водят до извода, че и двете съдебни инстанции са осъществили в пълен обем своите контролни правомощия, и в резултат законосъобразно са заключили, че наказателното производство правилно е било прекратено от прокурора, поради липса на извършено от А. М. престъпление. Специфичното в случая е, че последната дори не е била привличана в качеството на обвиняем с изрично постановление, в какъвто смисъл очевидно самите разследващи органи са намерили, че липсват достатъчно доказателства за нейната виновност. За да преценят налице ли е извършено от М. престъпление окръжният и апелативният съд са се занимали детайлно с всички релевантни фактически обстоятелства, установени при разследването и тяхната доказателствена обезпеченост. Позовавайки се на данните, изведени от цялата формирана по делото доказателствена съвкупност, съдилищата вярно са заключили, че отсъстват обективните и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав. Първият съществен въпрос е допуснала ли е водачката на МПС нарушение на правилата за движение, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат- смъртта на детето А. С. Р.. Позовавайки се на експертните заключения, съдилищата са възприели като меродавна скоростта на автомобила на М., непосредствено преди удара с велосипедиста- 64 км/ч. Безспорно е, че извън населеното място, тази скорост няма характера на превишена, по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото тя е значително под законовия предел от 90 км/ч. Същата не може да бъде приета и за несъобразена, по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като в конкретния случай липсват каквито и да било неблагоприятни фактори, касаещи атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, превозното средство, товара, характера и интензивността на движението, както и с всякакви други възможни обстоятелства, които биха могли да имат значение за безопасността на движението и да налагат намаляването й. Този извод следва от факта, че процесното ПТП е настъпило през деня, при слънчево време, ясна видимост, суха пътна настилка, без никакво движение на други превозни средства в конкретния участък, във времето на произшествието. От значение е също, че не е имало присъствие и на каквито и да било обекти върху и около пътното платно, които да налагат съблюдаването на определено поведение за водачите, включително за намаляване на скоростта или спиране. Последното е от съществено значение и за отговора на следващия въпрос: дали е допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Установено е, че детето се е спускало с неизправен велосипед по стръмен склон, с изход на пътното платно, по тесен черен път, отвсякъде ограден от храстовидна растителност, препятстваща видимостта на приближаващите се към мястото на ПТП водачи на автомобили, от посоката на дейцата. Правилно съдилищата са приели, че при конкретната пътна ситуация от водачката не може да се изисква да намали скоростта или да спре, тъй като за нея не е съществувала опасност, каквато несъмнено би представлявало детето- велосипедист. То е излязло от необичайно място, към което тя обективно не е имала видимост, директно и бързо навлизайки в очертанията на пътното платно, лишавайки я по този начин от възможност за съответната, предписана от закона реакция. Изненадващата му и внезапна поява, от място, откъдето това обичайно не може да се очаква, при положение, че на водачката не може да се вмени като нарушение неосъществяването на наблюдение на пътната обстановка или липсата на контрол на превозното средство, изключва нейната отговорност за нарушение по цитираните текстове на ЗДвП. По друг начин биха се решили въпросите за вината и отговорността на М., ако пострадалото дете се намираше върху пътното платно или в близост до него, при това без значение дали се движи, или е в статично положение. Както вече се изтъкна, конкретният казус не е такъв. Основавайки се на всички тези обстоятелства, и въз основа на прецизните изчисления на автотехническите експертизи (включително комплексните), съдилищата правилно са заключили, че за водачката на лекия автомобил не е съществувала обективната възможност, на първо място да го възприеме като опасност, и на второ- чрез спиране да избегне удара с детето, което се е появило внезапно в опасната й зона за спиране. Ето защо, крайните изводи на окръжния и апелативния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод за извършено от А. М. престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в” НК, тъй като в случая е налице случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК, са верни, поради което липсва основание те да бъдат ревизирани. От казаното до тук следва, че проверяваното от тях постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като законосъобразно и обосновано, правилно е било потвърдено от контролиращите съдебни инстанции. Не е вярно, че наказателното производство е било прекратено, без да са изяснени всички релевантни обстоятелства по делото. Напротив, положени са сериозни усилия за събиране и проверка на всички възможни доказателствата, включително и с удовлетворяването на доказателствени искания на наследниците на пострадалия. Обстоятелството, че между част от тях са налице някои несъществени противоречия в детайлите, не променя горните изводи, най- малкото защото твърде рядък в практиката изобщо е случаят на пълно съвпадение в тяхното съдържание. Именно в това е функцията на съответния орган по ръководството и решаването на делото в различните фази на наказателния процес и изцяло в неговите правомощия е да прецени кои от доказателствените източници кредитира и кои отхвърля, като изложи съображенията си за това. И прокурора, изготвил постановлението за прекратяване на наказателното производство, и контролиращите неговия акт съдилища, са изпълнили в пълен обем тези си задължения, от което следва, че липсват пороци при формиране на тяхното вътрешно убеждение по фактите. Всички доказателства са анализирани внимателно, детайлно и обективно, поотделно и в тяхната съвкупност, при което изводите за вината и отговорността на водачката на МПС са съответни на закона. В тази смисъл ВКС намира, че преекспонирането на несъществени детайли, като например, че петорната комплексна автотехническа експертиза е боравила с параметрите на л.а. „Т. Корола”, вместо на „Т. Ярис”, при съществуващото сходство на техническите показатели на двата модела, не би могло да обоснове нито приемането на различни фактически положения, нито още по- малко да промени крайните изводи по въпросите за вината и отговорността. Тук е мястото да се посочи, че събирането на доказателства не може да бъде самоцел, тъй като тази процесуална дейност, независимо в коя фаза на процеса се осъществява, е подчинена на установяването на конкретни обстоятелства, регламентирани с нормата на чл. 102 НПК, и отнесени към конкретиката на всеки отделен случай. ВКС, в настоящия си състав намери, че по делото са събрани всички възможни доказателства, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, съобразно принципа, установен с чл. 13 НПК, както и за правното решаване на делото. Поради това не може да бъде възприета тезата в искането, че по делото са останали неизяснени съществени обстоятелства, илюстрирана с липсата на данни за положението на тялото на пострадалия спрямо лекия автомобил, към момента на удара, механизма на причиняване на уврежданията, посока на удара и пр.- за всички тези обстоятелства и в постановлението на прокурора, и в проверяваните съдебни актове, се съдържат пространни и аргументирани съображения, убедително обезпечени от доказателствата, събрани в хода на разследването, и детайлно анализирани, поради което и преповтарянето им от настоящата инстанция, е безпредметно. Вярно е, че нито прокурорът, нито съдилищата са се занимали с изясняването на въпроса с какви дрехи са били облечени двете деца- пострадалият А. Р. и свидетелят В. Е., респ. с необходимостта от събиране на доказателства за това, но при безспорно доказания по делото факт, че М. не е имала никаква видимост към черния път, от който са се спускали колоездачите, същият се оказва без всякакво значение. При тези данни, предвид горните съображения, и в рамките на правомощията си по чл. 425 НПК, настоящата инстанция намира, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение- при отсъствието на обективните и субективни признаци на състава на инкриминираното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, липсва основание за отмяна по реда на възобновяването на определението на АС-[населено място] № 23 от 28. 04. 2010г., постановено по ВНЧД № 128/ 2010г., по описа на съда, и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД № 128/ 2010г., по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново], отмяна на влязлото в сила определение № 23 от 28. 04. 2010г., постановено по същото дело, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: