Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

[населено място], 14.03.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1085 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. М. С., действащ лично и със съгласието на своята майка М. С., чрез адв.В.Т. срещу решение №102 от 11.02.2021г. по в.гр.д. №3734/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №5022 от 17.08.2020г., постановено по гр.д. №16432/2019г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от К. М. С., действащ със съгласието на законния си представител М. П. С. срещу ЗК „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата баба- А. Ф. П., настъпила при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.10.2018г. до окончателното плащане, като на ответника са присъдени разноските по делото.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че в качеството на внук на загиналата А. П. не е правоимащ да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й. Поддържа, че съдът не е обсъдил детайлно доказателствата за наличието на особено близка връзка между него и баба му, не е изследвал интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания от внезапната й загуба, като е изложил бланкетни мотиви за неоснователност на иска. Претендира да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът за сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва от 08.10.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1. „В случай на доказана трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия, както и при доказани претърпени продължителни болки и страдания, има ли право ищецът да получи обезщетение за неимуществени вреди, ако не попада в кръга на лицата, изброени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.2969г. на Пленума на ВС?“ и
2. „Справедливо ли е за бъдат обезщетени понесените от ищеца, който е изключен от кръга на лицата, изброени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.2969г. на Пленума на ВС, вреди при доказана близка родствена и духовна връзка с починалото лице?“- с твърдение за противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, както и с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Твърди се и противоречие с множество съдебни актове на окръжни и апелативни съдилища.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по жалбата ЗК „Бул Инс“ АД не представя отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд приема за безспорно, че с влязла в сила присъда е установена вината на водача на процесното МПС- П. Г. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е предизвикал ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А. П. – баба на ищеца К. С., но не се доказва той да е претърпял описаните вреди. След анализ на събраните гласни доказателства решаващият съдебен състав намира за установено, че отношенията между починалата А. П. и нейния внук К. са били доста близки; той прекарвал ваканциите си на село при нея /както и останалите й внуци/; тя идвала понякога в София, помагала, когато е бил болен, организирала на него и останалите си внуци забавления и игри; събирали се на празници. Ищецът трудно приел смъртта на баба си, натъжил се, не обичал да говори за това. Въззивният съд излага аргументи, че между ищецът и баба му е имало близка връзка на обич, взаимна привързаност и уважение, която обаче е присъща на традиционните за българското общество семейни отношения и не се отличава с онзи признак на изключителност, обосноваващ право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й. С оглед изложеното стига до извод за неоснователност на претенцията по чл.432, ал.1 КЗ срещу ответното застрахователно дружество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Отговорът на поставените от касатора два въпроса, по начина, по който са формулирани, изисква преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, респ. анализ на доказателствата, което изключва характеристиката им на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че касаторът поставя материалноправния въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки”, който отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, както и с трайна и непротиворечива съдебна практика по чл.290 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав. Противоречието с друга практика на съдилищата не представлява основание за допускане до касационен контрол.
С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия.
Налице е споделена от настоящия състав съдебна практика на ВКС, че с оглед дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителите и др./- решение №372 от 14.01.2019г. по т.д. №1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др.
Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото и е достигнал до извод, че в конкретния случай между ищеца и неговата баба е имало близки отношения, характеризиращи се с обич, взаимна привързаност и уважение, но не се установяват факти и обстоятелства, доказващи възникване на близост по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за родствената връзка между дядо/баба и внуци. Постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС, като изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящия етап на касационното производство.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №102 от 11.02.2021г. по в.гр.д. №3734/2020г. на Апелативен съд- София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.