Р Е Ш Е Н И Е № 198 Гр.С., 28.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.270 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. А. срещу решение №.456/20.10.16 по г.д.№.661/16 на Окръжен съд Плевен – с което е потвърдено решение от 16.06.16 по г.д.№.5903/15 на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на 6663,80лв. обезщетение за имуществени вреди за периода 10.11.12-10.10.13г. Ответната страна С. Т. С. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.503/12.06.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства и възражения, въведени в самата въззивна жалба, от жалбоподателя въззивник?”. С обжалваното решение ОС П. е намерил, че предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд, като възприема мотивите му. В случая не са установени по безспорен начин условията за ангажиране на отговорността на ответника като пряк ръководител на ищцата-неправомерно виновно поведение на увреждащото лице, вреди и причинно-следствена връзка между тях. Видно от решенията за отмяна на заповедите за уволнението й от 2011 и 2012г., съдилищата са се позовали на неправилна квалификация на уволнението като несъответствие с действителното състояние в структурите на военния отдел – като служебните отношения между страните и съответно неправомерно отношение на прекия ръководител не са били предмет на обсъждане. Показанията на разпитаните две бивши служителки установяват влошени отношения между страните по делото и че това е създавало проблеми и психологически дискомфорт у ищцата–без, обаче, от тях да може да се изведе заключение, че тя е била подложена на психически тормоз на работното си място, което обосновава деликтно поведение и съответно отговорност на ответника за вреди. Правилно е съобразено решението на Административен съд София за отмяна на решението на КЗД - с което е установено, че ответникът е осъществил пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 ал.2 и чл.5 ЗЗД на признак лично отношение - тъй като решенията на административните съдилища са задължителни – поради което не следва да се приема наличие на лично отношение като основание за защита от дискриминация на ищцата и като основание за деликтно поведение на ответника като неин пряк ръководител. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: В. съд като съд по съществото на правния спор е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните /реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш. №.460/27.05.10 по г.д.№.768/09, І ГО, реш.№.94/28.03.12 по г.д№.701/11, І ГО/. По основателността на касационната жалба: По делото е безспорно, че: - ищцата е работила на длъжност „началник Военен отдел”, [населено място], към Военно окръжие [населено място]; - в рамките на една година е била двукратно уволнена от заеманата длъжност: със Заповед №.170/1.07.11 на основание закриване на част от предприятието и със Заповед №.134/10.05.12 на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на длъжността; уволнението с втората заповед е считано от деня, в който се е явила на работа с оглед предходното възстановяване, като е разпоредено да й се изплати обезщетение по чл.220 ал.1 ГПК в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец - 772,40лв.; - и двете заповеди са били подписани от ответника като представляващ работодателя и са били отменени по съдебен ред, тъй като не е било налице соченото в тях основание /не е осъществено закриване на част от предприятието (първо уволнение)/несъществуването на длъжността не съставлява обективна невъзможност за изпълнението й (второ уволнение)/. След влизане в сила на съдебното решение за отмяна на второто уволнение, до Началника на Военно окръжие П. С. С. е било изпратено писмо изх.№.14-00-35/9.10.13 от Началника на Централното военно окръжие /подписано на 9.10.13г./, в което е отразено, че е постановено окончателно определение №.583/20.09.13 на ВКС, с което е потвърдено определение за оставяне без разглеждане на касационна жалба на Военно окръжие П. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд по г.д.№.806/12; решенията на съда са задължителни за всички други съдилища, учреждения и общини в РБ; с оглед извършване на последващи законосъобразни действия и изпълнение на влязлото в сила решение, ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност ”Началник военен отдел П.” във Военно окръжие П. – като предвид извършените структурни и организационни промени в МО и неговите структури и щатно разписание в сила от 1.07.11, с нея трябва да се сключи споразумение за длъжност „старши експерти” във Военно окръжие П.. След възстановяването й на работа след второто уволнение, Ц. А. не е била уволнявана за трети път. С докладна записка изх.№.3І137/20.01.14 от Началника на Областен военен отдел А. Ц. до Началника на военно окръжие П. С. С. същият е уведомен за създадено сред колегите напрежение от Ц.А. след възстановяването й на работа през м.10.13; предложено е да й се обърне хуманно внимание чрез среща с лекар и офисът за военен отчет да се отдели от сградата на военното окръжие /така той ще е отделен като всички останали офиси, а и ще се спомогне за укрепването на колектива, който няма да има взаимоотношения с Ц.А./. С решение №.7157/16.06.15 по г.д.№.7999/14 на ВАС, V.., е потвърдено реш.№.1367/5.03.14 по г.д.№.11723/13 на АССГ, с което е отмено решение №.266/1.11.13 на Комисия за защита от дискриминация, ІІІс. С последното е било установено, че подп. С.С., представляващ работодателя, е осъществил пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.4 ал.2 вр. с чл.5 ЗЗД и пар.1 т.1 ДР към ЗЗД въз основа на защитен признак „лично положение” спрямо Ц.А., наложена му е глоба и е предписано да предприеме мерки по чл.22 ЗЗД. От показанията на разпитаните свидетели П. и Б., работили във военното окръжие, се установява, че ответникът е имал желание да заеме мястото на ищцата като цивилен служител след предстоящото му близко пенсиониране и е искал сама да напусне длъжността под натиск. Правел й непрекъснати забележки на служебни събирания или по друг повод. Останалите колеги, които били в йерархична зависимост от него, се страхували, че ако говорят с нея ще бъдат подложени на същия тормоз и ще бъдат уволнени като нея. Затова бягали от Ц.А. и говорели с нея тихичко, за да не ги види С.. Тя като добър колега се стараела да стои настрана от тях, за да не им прави проблеми. В един случай спряла да говори на чистачката, а на следващото събиране й била направена забележка какво толкова говори с чистачката - да не би да й дава наставления как да чисти в къщи. След това чистачката се притеснила, вдигнала кръвно и споделила със св.П., че ответникът ще я уволни, защото е говорила с ищцата. При първото уволнение С. заявил пред тази свидетелка, че трябва да намери начин да уволни ищцата. После започнал да я тормози със забележки, но след като разбрал, че ще има нов щат, настанало затишие, защото по новия щат можело да се намери точка, по която тя да бъде уволнена. Личното отношение на С. към А. било такова, че не можел да я гледа; казвал на свидетелката П., че трябва да изчисти окръжното от нея. Преди първото уволнение искал да й предложи друга длъжност в друго населено място, за да откаже тя и тогава да се осъществи уволнението. След отмяната на второто уволнение, тъй като бил по-близък с подп. А. Ц., казал, че ще изчака завръщането му от курс, за да решат двамата какво да правят с Ц. А.. Пак след възстановяването й на работа след второто уволнение, на служебно събиране тя трябвало да дава обяснения пред всички колеги защо иска да се върне на работа, защо като е толкова кадърна не си е намерила работа на друго място, защо е водила дела и т.н. Въпросите поставял ответникът, с ехидна физиономия, като в тях личала преднамереност, за да бъде поставена ищцата в сложна ситуация. Ц. А. трябвало да отговаря пред всички колеги, които стояли с наведени глави. Не е имало случай някой друг колега да е бил поставян в подобна ситуация. Същевременно, ищцата е много точен човек, върши си работата както трябва, изключителен колега е - не е влизала в конфликти и интриги, няма някой, който да каже, че го е обидила, че е повишила тон, че не се е държала добре. След второто уволнение се установяват 15 месеца, през които Ц. А. е останала без работа, като полагащато й се обезщетение за същите възлиза на 11592лв. брутна сума и 9087лв. чиста /след приспадане на данъци и осигурителни вноски/ССЕ/-или, за претендираните единадесет месеца /10.11.12-10.10.13/-на 8500,80 брутна сума и 6663,80лв. чиста сума. Съгласно т.1 от Постановление №.4/75 на Пленума на В., издалият заповед за уволнение ръководител, чиито акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, не дължи заплащане на обезщетение за непозволено увреждане на възстановения на работа работник или служител, защото законодателство изрично предвижда и ограничава по размер обезщетението за оставане без работа. Обезщетение за вреди от деликт ръководителят ще дължи само ако недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал уволнителна заповед, и в други подобни случаи. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява, че ответникът, представляващ работодателя на ищцата по трудово правоотношение, целенасочено се е стремял към освобождаване на заеманата от нея длъжност. Това свое желание той заявявал изрично и демонстрирал чрез поведението си. В колектива се знаело и основанието за това – стремежът на ответника след пенсионирането му да заеме като цивилно лице длъжността на ищцата. Двукратното й последователно уволнение потвърждава горното обстоятелство, като се има предвид, че и в двата случая уволненията са били отменени от съда поради липса на визираното в заповедта за уволнение обстоятелство. Ответникът като ръководител е знаел - и е трябвало да знае, както че в повереното му учреждение не е налице намаляне обема на работата, така и че липсва обективна невъзможност за изпълнение на заеманата длъжност от ищцата по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 КТ, а съкращението в щата е съвсем различно основание за уволнение /видно от постановени във връзка с отмяната на уволнението съдебни актове (опр.№.143/4.06.13 по г.д.№.21/13 на ВКС, ІІІ ГО), той е разполагал и с юрисконсулт, който е представлявал и защитавал работодателя в съдебните производства/. Начинът, по който е следвало да процедира при наличието на структурните промени в системата на МО, е указан в изпратеното след отмяна на второто уволнение писмо от Началника на Централно военно окръжие-и този начин е трябвало да бъде следван и преди това уволнение-доколкото се сочи, че промените са в сила от 1.07.11г., т.е. преди извършването му през 2012г. При това положение предпоставките за ангажиране на личната деликтна отговорност на С. С. за претърпените от ищцата имуществени вреди поради оставането й без работа вследствие на уволнението още 11месеца след срока по чл.225 ал.1 КТ, са налице. Обстоятелството, че във връзка с проявеното отношение Ц. А. е завела дело по реда на ЗЗД, което впоследствие е загубила, е ирелевантно, тъй като позоваването в същото е на наличие на дискриминация по признак лично положение, докато тук се касае за твърдения за увреждане поради умишлено недобросъвестно уволнение с цел постигане на лична, неслужебна цел. Дължимото обезщетение за периода 10.11.12-10.10.13 възлиза на 6663,80лв. Искът е основателен за целия предявен размер и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на предявяването му 19.11.15г. В. съд, като не е обсъдил всички представени по делото доказателства и възражения съобразно посочено в отговора на правния въпрос, е допуснал процесуално нарушение, отразило се на правилността на решението му. На лице е основанието на чл.281 т.3 ГПК, поради което то следва да се отмени, а предявеният иск-да се уважи ведно с присъждане на лихви и общо 1047,32лв. разноски /50лв. ДТ ПРС, 210лв. адв. х-р един иск, 130лв. възнагр. вещо лице по ССЕ, 657,32лв. разноски пред ВКС (600 лв. адв. хонорар, 57,32лв. ДТ)/ съразмерно на уважения иск. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.456/20.10.16 по г.д.№.661/16 на Окръжен съд Плевен и потвърденото с него решение от 16.06.16 по г.д.№.5903/15 на Плевенски районен съд, В ЧАСТТА, с която предявеният от Ц. И. А. срещу С. Т. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 6663,80лв. обезщетение за имуществени вреди за периода 10.11.12-10.10.13г., вместо което постановява: ОСЪЖДА С. Т. С. да плати на Ц. И. А., ЕГН, [ЕГН], на основание чл.45 ЗЗД 6663,80лв. /шест хиляди шестотин шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди за периода 10.11.12-10.10.13, ведно със законната лихва считано от 19.11.2015г. до окончателното изплащане, както и 1047,32лв. /хиляда четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: