Р Е Ш Е Н И Е   № 1   София, 10.02.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на  26.01.две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА    при участието на секретаря  КРАСИМИРА АТАНАСОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело № 372 /2008  година Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. за с. контрол против решение №78 от 09.04.2008 год. по в.т.д. №67/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 28.12.2007 год. по т.д. №157/2006 год. на Д. окръжен съд в обжалваната отхвърлителна част. Касаторът в настоящето производство е предявил против “К” АД/в ликвидация/ гр. Д. два обективно съединени иска: 1/ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 235 575.92 щатски долара, увеличен по реда на чл.116, ал.1 ГПК, отм., на сумата 235 690.89 щатски долара, представляваща неизплатената част от продажната цена на 400 дяла, в размер на 70% от капитала на “К” ЕООД гр. Д. за общата сумата 450 000 лв., определена с Договора за приватизационна продажба, сключен на 28.07.199. год. между М на търговията и туризма, в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 ЗППДОбП,отм., като продавач, и ответното дружество ”К”АД/в ликвидация/, гр. Д., като купувач. Заплащането на тази продажна цена е уговорено да стане по следния начин: 70% от нея, представляваща 315 000 щатски долара, или левовата им равностойност - чрез превод по банков път, а останалите 30% или 135 000 щатски долара- чрез всички средства, които се признават за редовно платежно средство при приватизационни сделки. В деня на сключване на договора да се заплати 10% от цената в размер на 45 000 щатски долара, намалена с внесения депозит за участие в конкурса, а остатъкът от 405 000 щатски долара - в срок от десет години на равни годишни вноски. Предявеният от А. за с. контрол иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 235 690.89 щатски долара представлява неизплатената цена на част от втората и целите от трета до единадесета вноска включително; 2/Вторият обективно съединен иск е с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 303 594.72 щатски долара, увеличен по реда на чл.116, ал.1 ГПК, отм., на сумата 2 410 983.03 щатски долара, представляваща определената в чл. 20 от П. договор неустойка в размер на 1% върху остатъка от сумата за всеки ден забава. Ответникът “К”АД/в ликвидация/ е оспорил исковете, като за главницата е направил възражение за изтекла погасителна давност- петгодишна, ако съдът приеме, че вземането за цената на сделката е станало предсрочно изискуемо, поради не плащане на една от вноските, и евентуално- тригодишна- на основание чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като подържа, че уговореното разсроченото плащане на цената представлява периодично плащане. По отношение на иска за неустойката е направил възражение за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на клаузата на чл.20 от Договора, с която е договорена неустойката, поради противоречието й с добрите нрави, защото размерът на така договорената неустойка е нееквивалентен на размера на претърпените вреди от неизпълнението. Подържа, че на основание чл.92, ал.1 ЗЗД фактически се претендира десет пъти по-голяма сума от неизплатената цена по сделката. С решение от 28.12.2007 год. по т.д. №157/2006 год. Добричкият окръжен съд е оставил без уважение възраженията за изтекла погасителна давност- 5 годишна, р.п.-3 годишна за вземането по главницата, като съдът е приел, че в договора липсва клауза за предсрочна изискуемост на цената, поради неплащане на повече от една вноска, както и че разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.важил е искът за главницата в целия предявен размер от 235 690.89 щатски долара. По отношение на иска с правно основание чл.92 ЗЗД Д. окръжен съд е възприел възражението за нищожност на чл.20 от договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави. Приел е, че така уговорената неустойка, без краен предел, изцяло загубва обезпечителния си и обезщетителен характер и се превръща в неоправдана санкция, поради което вторият обективно съединен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 2 410 983.03 щатски долара е отхвърлен. По повод въззивна жалба от А. с решение №78 от 09.04.2008 год. по в.т.д. №67/2008 год. на Варненския апелативен съд е оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част. В тази част решението е предмет на касационно разглеждане. Варненският апелативен съд също е приел, че на основание чл.288 ТЗ във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД клаузата на чл.20 от Договора, с която е уговорена неустойката в размер на 1% дневно върху неизплатената част за всеки ден забава без краен предел, надвишава десетократно дължимата главница. От средство за предварително договорено обезщетение или санкция срещу неизпълнението, тя се превръща в средство за неоснователно обогатяване. По повод касационна жалба на А. против въззивното решение с определение №56 от 07.10.2008 год. по т.д. №372/2008 год. на ВКС, І Т. О. на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в отхвърлителната му част, поради противоречивото решаване на съществения правен въпрос за нищожността на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на неустоечната клауза, поради противоречието й с добрите нрави, с оглед липсата й на краен предел и нейната прекомерност. Взети са пред вид приложените от касатора решения, доказващи противоречивото решаване на този съществен материалноправен въпрос: решение №832/28.12.2006 год. по т.д. №460/2006 год. на ВКС, І Т. О., с което е прието, че уговорената неустоечна клауза в приватизационната продажба без определен краен срок, до който може да се начислява, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, както и решенията №34/01.02.2008 год. по т.д. №650/2007 год. на ВКС, ІІ Т. О. и решение №30/08.02.2007 год. по т.д. №785/2006 год. на ВКС, ІІ Т. О., с които е прието, че поради липса на императивни правила за определяне размера на неустойката и съществуващата свобода на договаряне, начинът, по който страните са уговорили неустойката, без краен предел, не противоречи на добрите нрави. По-големият й размер от този на претърпените вреди, е обусловен от виновното неизпълнение на длъжника, поради което и с оглед наказателната функция на неустойката, договарянето й по този начин не противоречи на добрите нрави. Касаторът А. за с. контрол твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон- чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с чл.309 ТЗ, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, защото договорът за приватизационна продажба е вид търговска сделка, със сключването му купувачът се е съгласил с така уговорената клауза за неустойка, поради което тя не противоречи на добрите нрави. Навежда и довода, че неустойката наред с обезщетителна и обезпечителна функция, има и наказателна такава. Договорната свобода лежи в основата на търговските взаимоотношения, поради което след като купувачът е поел задължението за уговорената неустойка, няма място за обявяването й за нищожна. Ответникът по нея- “К”АД/в ликвидация/ я оспорва, като подържа, че клаузата на чл.20 от Договора, с която е уговорена неустойка в размер на 1% върху остатъка от неплатената сума за всеки ден забава, противоречи както на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, така и на чл.16, ал.2, т.3 от действащата към момента на възникване на правоотношението Наредба за конкурсите, отм., поради което е нищожна. Касационната жалба е редовна, подадена е от активно легитимирана страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия в настоящия състав, намира, че и при приватизационната продажба е приложимо санкционирането на клауза от договора с нищожност на основание в чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняването с нея на добрите нрави. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец, като субект на задължението му по приватизационната продажба, независимо, че тя не представлява търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.1-3 и т.14 във вр. с чл.318 и сл. ТЗ. Правнорегулиращото действие на неписаните морални норми, съществува като общ принцип в правото, приложим и в отношенията спрямо търговците, без значение дали сделките са едностранно или двустранно търговски. С нормата на чл.289 ТЗ законодателят забранява упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец/чл.302 ТЗ/. Във всичките тези норми е залегнал принципът за приложимост на моралните критерии и спрямо поведението на търговеца при сключване и изпълнение на сделките. Справедливостта, макар и с по-малка сила, може да се разглежда и като източник за уреждане на търговските правоотношения /арг. от чл.307 ТЗ/. Особената правна същност на приватизационната продажба, съчетаваща в себе си договор за продажба с елементи от административен характер, специалната й социална и икономическа роля за обслужване процеса на раздържавяване, не може да изключи приложението на общите облигационни норми за нищожност на сделките. Те са общи гражданскоправни норми, приложими спрямо всички случаи от определен вид, за всички фактически състави, предвидени в тях с общите признаци и не познаващи изключения, поради което за прилагането им не е нужно изричното препращане. Субсидиарното прилагане на правото е проблем за пълнота във функционирането на законодателството, когато има непълноти в него. То изразява системния характер на обективното право, като цялостна система за правно регулиране, която създава ред, стабилност и справедливост за субектите на правоотношенията. Приватизационните закони не препращат към общите облигационни норми на ЗЗД за нищожност на сделките, но в случая няма съотношение на специална към обща норма. Специалната норма отменя действието на общата, само при едновременното действие на двете. Такова действие няма, защото в специалната правна регламентация на приватизационните сделки по ЗППДОбП, отм. и ЗСлПК липсва уредба на тяхната недействителност. Но, безсъмнено, че сделките, сключени в отклонение на съдържащите се в тях специални импертивни норми, ще бъдат санкционирани с нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Тези закони не съдържат императивни норми за действителността на клаузите за договорената неустойка, но ако имаше такива, въпросът за приложимостта на моралните категории не би стоял. Противоречието на сделките, или отделни клаузи от тях с императивни правни норми, води до тяхната нищожност, но на основание противоречие със закона, а не с добрите нрави. А в конкретния казус с нормата на чл.37 от П. договор страните дори са прогласили субсидиарното приложение на ЗЗД. Едната от функциите на неустойката- наказателна, не може да извини нейната прекомерност и уговарянето й без краен предел, което води до възникването й в размер многократно надвишаващ този на главницата. Санкционният характер на неустойката следва да се обсъжда във връзка с другите две нейни предназначения- обезщетителна и обезпечителна. Начинът на определяне на неустойката, както и границите й, не са определени с императивни правни норми, поради което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на приватизационната продажба, или отделни нейни клаузи. Въпрос на конкретна преценка е дали липсата на краен предел за натрупване на неустойката, както и размерът й, са довели до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Правнорелевантно за нищожността на договорената неустойка, е противоречието й с добрите нрави, който общ критерии за действителността на сделките, трябва да намери конкретен израз в конкретната сделка. В случаите, когато за неустойката няма определена граница или краен момент за начисляване, трябва да се преценява дали нарастването й е неудържимо, поради което тя има неморален характер. Правилно Варненският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл.20 от приватизационния договор, защото неустойката, изчислена съобразно нея надвишава десет пъти задължението по главницата. Многократното нарастване на неустойката в конкретния казус се дължи не само на договорения начин на изчисляване, продължителния период, за който тя се дължи /от падежа на всяка вноска след изтичане на уговорения гратисен период до подаване на исковата молба -31.08.2006 год./, но и от предвиденото в чл.4, ал.4 от договора нарастване на неизплатената част от главницата с 50% от основния лихвен процент за изтеклия период, като по този начин се начислява договорената неустойка за забава и върху така определената лихва за забавено плащане. Доводът на касатора за нищожност на тази норма от договора за приватизационна продажба, поради противоречието й със закона- чл.16, ал.2, т.3 от Наредбата за конкурсите, отм., не следва да се разглежда, поради не обсъждането от въззивния съд на такъв порок на сделката. Съобразно изложеното дотук ВКС, І ТО в настоящия състав намира за правилна практиката, застъпена в решение №832/28.12.2006 год. по т.д. №460/2006 год. на ВКС, І Т. О. В обжалваното въззивно решение на Варненският апелативен съд се е съобразил с нея, поради което и въз основа на нея и на основание чл.291, т.1 във вр. с чл.293, ал.1 ГПК то ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение №78 от 09.04.2008 год. по в.т.д. №67/2008 год. на Варненския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: