4 Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 06 март 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 125 по описа за 2018 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. И. К., основано на чл.423, ал.1 от НПК. Осъденият поддържа, че делото трябва да се върне за ново разглеждане, тъй като е осъден задочно, без негово знание, не е бил уведомен, макар да е имал постоянен адрес в Германия, не е имал възможност да даде обяснения в своя защита. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира да са налице основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: На досъдебното производство К. е взел лично участие при повдигане на обвинение спрямо него и разпити в качеството му на обвиняем (неколкократно през 2011 и 2012 г.), както и при предявяване на материалите по делото – виж том 23, л.51 и сл. На същата фаза на процеса той е посочил адрес в [населено място], кв.П., [улица], вход В, ет.6, ап.17. На 15.07.2013 г. срещу него е внесен обвинителен акт във Великотърновския районен съд, по повод на който е образувано нохд № 1215/13 г. Призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с препис от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчик, насочена към К. на посочения по-горе адрес, на 25.07.2013 г. е върната с отбелязване, че е бил наемател и е напуснал. На 29.07.2013 г. Великотърновската прокуратура уведомила ВТРС, че К. е променил адреса си, а именно – [населено място], ул.П. ЗА, [жилищен адрес]. На този адрес призовката за първото съдебно заседание, ведно с препис от процесуалните книжа, за които стана дума, е била получена на 11.09.2013 г. от съпругата на К. – Н. К., която поела задължение лично да му ги предаде (т.1,л.209 от нохд). При първоинстанционното разглеждане на делото К. е взел лично участие в петнадесет съдебни заседания, проведени в периода от 08.01.2014 г. до 10.09.2015 г. (виж том 2, л.578,605,681,729,767,812,854,892 и том 3, л.927,985,1038,1088,1115,1142 и 1172). В съдебното заседание, проведено на 21.10.2015 г., за което бил уведомен от предходното заседание от 10.09.2015 г., К. не се явил и не посочил уважителни причини за това. ВТОС изменил мярката му за неотклонение от Подписка в Домашен арест. От този момент до приключване на делото с присъда на 31.03.2016 г., местонахождението на К. не е било установено, въпреки предприетото местно издирване (том 3, л.1221,1238,1278,1282,1357,1378); призовките за него, изпратени на известните на съда адреси – в [населено място], ул.П., ул.Р., били върнати с отбелязвания, че лицето е в чужбина и не се намира на адреса; съдът установил, че постоянният и настоящ адрес на искателя е в [населено място], където също били насочени призовки и местно издирване, без резултат (т.3,л.1211,1239,1268,1275,1276,1322-1324,1358,1359. При местното издирване било установено, че от м.09.2015 г. К. е в чужбина, Германия, като не са събрани данни кога и откъде е напуснал страната ни. С телеграма № 5221/16 г. К. бил обявен за общодържавно издирване, също не довело до положителен резултат – установяване на местонахождението му. На 31.03.2016 г. ВТРС постановил присъда по нохд № 1215/13 г., с която за деяния, извършени в периода от 01.06.2010 г. до 07.06.2011 г., К. бил осъден на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 5, чл.194, ал.1, чл.29, б”а”, чл.26 и чл.54 от НК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 от НК съдът зачел времето, през което той е бил с мярка на неотклонение „Задържане под стража” – от 15.06.2011 г. до 11.06.2012 г. и това, през което е бил с мярка за неотклонение Домашен арест – от 11.06.2012 г. до 27.09.2012 г. К. е оправдан частично по първоначално предявеното му обвинение. Със същия съдебен акт е ангажирана отговорността и на още две лица – Е. Х. и С. Р.. По протест на прокурора и жалби на подсъдимите К. (подадена от служебния му защитник), Х. и Р., с решение 184 от 13.02.2017 г. по внохд № 274/16 г. Великотърновският окръжен съд изменил присъдата на ВТРС като увеличил наказанията на тримата подсъдими, в частност това на К. – на шест години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. С решение от 21.11.2017 г. по нд № 389/17 г., образувано по искане на осъдения Х., Великотърновският апелативен съд, в производство по реда на чл.424, ал.1 от НПК оставил без уважение искането му за възобновяване на наказателното дело. Съгласно справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция изпълнение на наказанията, К. е постъпил в затвора Л. на 18.12.2017 г. за изтърпяване на наказанието по нохд № 1215/13 г. на ВТРС – лишаване от свобода за срок от 6 години 6 месеца; в сила от 13.02.2017 г., с начало на изтърпяване от 15.12.2017 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Съгласно чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако след като е изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК (идентична на тази по чл.254, ал.4 от НПК, преди изменението с Дв.бр.63 от 2017 г.), не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Тъкмо последно посоченото изключение, предвидено в закона е налице, което и препятства уважаване на направеното от К. искане за възобновяване на делото. Изложеното по-горе сочи, че осъденият е игнорирал задължението си да уведоми съда за промяната на местопребиваването му, за новия си адрес, от който би могло да бъде призован, а наред с това не е посочил уважителни причини за неявяването си в съдебното заседание на 21.10.2015 г. и поради това съдът е имал основание да даде ход на делото по реда на чл.269 от НПК. Иначе казано, причината за неучастието му в наказателното производство от 21.10.2015 г. насетне е следствие на собственото му поведение, личната му преценка за неизпълнение на ангажимента да уведоми решаващия орган за промяна в местоживеенето му, още по-малко да укаже наличието на уважителни причини за неявяването му в съдебно заседание. Тук е мястото да се посочи, че до приключване разглеждането на делото пред ВТРС и ВТОС, съдът не е бил уведомен надлежно за точния адрес на който К. е пребивавал в Германия. И все в тази посока, щателното издирване, предвидено в чл.269 от НПК се осъществява на територията на Република България. При така установеното искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423, ал.1 от НПК не може да се удовлетвори. Водим от горното и на основание чл.424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. К. за възобновяване на нохд № 1215/13 г. по описа на Великотърновския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.