Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 23                          София, 10.02.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 255 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Л. Х. Л. и М. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 56 от 14.03.2003 г. по гр.д. № 936 от 2001 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Д. К. и Л. Х. Л., че земеделски имоти в размер на 21 дка, реституирани по преписка вх. № 585 на ПК-гр. Генерал Т. , към момена на образуване на ТКЗС са били обект на правото на собственост на А. Д. К. , б.ж. на с. С.. В молбата са изложени твърдения, свързани с основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответниците по молбата М. А. Ж. и Я. Ж. Г. са оспорили същата. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Съдебното производство е образувано по искова молба на М. А. Ж. против Я. И. А. /наследник на И. А. К. /, Й. Д. К. и В. Д. К. /наследник на Д. А. К. /, Я. Г. К. и Н. Г. К. /наследници на Г. А. К. /, А. Н. М. , М. С. И. , А. П. К. , Т. А. К. и Ж. А. К. /наследници на Т. А. К. / и Х. А. К. за установяване, че заявените за възстановяване от ответниците земеделски земи са били собственост на общия на страните наследодател А. С първоинстанционното решение исковете са били отхвърлени, а с въззивното решение, чиято отмяна се иска, е уважен иска спрямо молителите, като наследници на Х. А. К. Последният е починал в хода на въззивното производство на 26.11.2001 г. и М. Д. К. и Л. Х. Л. са конституирани при условията на чл.120 ГПК /отм./ в съдебно заседание на 14.01.2002 г. С писмена молба от 11.02.2002 г., за която с влязло в сила решение е установено, че не е подписана от Л. Х. Л. и за която Я. Ж. Г. признава, че е написана и подписана от нея, е приложен акта за смърт и удостоверението за наследници на Х. А. К. и е посочен адрес за призоваване на наследниците в гр. С., ж.к.”С” бл.18а, вх. А, ап.18. На този адрес са получени прозивки за съдебното заседание на 22.09.2002 г., връчени на 17.07.2002 г. чрез В. Л. , син на Л. Л. и внук на М. К. , а на 18.07.2002 г. призовки са връчени и лично на лицата на адрес в гр. Д.. Видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение от 26.08.2008 г. на СДП-сектор „Български документи за самоличност”, адресът в гр. С., ж.к.”С” е бил посочен като настоящ и постоянен адрес на Л. Л. от месец май 2000 г. до 27.11.2002 г. Тезата на молителите е, че в резултат на подаване от друга страна в процеса, без същата да е била овластена за това, на молбата от 11.02.2002 г., съдържаща изявление, че са уведомени за съдебното заседание и няма да присъстват на същото и поради изпращане на съобщенията от 18.04.2003 г. и от 27.06.2003 г. на неверни адреси, са били лишени от участие в процеса. Безспорният факт, че молбата от 11.02.2002 г. е подадена от Я. И. А. в случая не е довел до лишаването на М. Д. К. и Л. Х. Л. от участие по делото. Посоченият в същата адрес е бил актуалния към този момент адрес за призоваване на Л. Х. Л.. И двете молителки са били уведомени за съдебното производство с получените на този адрес на 17.07.2002 г. призовки, както и лично, чрез връчените им на 18.07.2002 г. на адрес в гр. Д. призовки. От този момент съгласно чл.41, ал.6 ГПК /отм./ тяхно задължение е било да следят за развитието на делото, както и да уведомят съда за новия си адрес /чл.51, ал.1 ГПК-отм./. Следователно за единственото проведено по делото редовно съдебно заседание от 27.01.2003 г. молителите са били редовно уведомени при условията на чл.41, ал.6 ГПК /отм./. Съобщението за решението е връчено при условията на чл.51, ал.2 ГПК/отм./, доколкото към този момент молителите са променили адреса, на който са били призовани без да уведомят съда. В обобщение липсва процесуално нарушение, което да е довело до лишаването на молителите от участие по делото и не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Х. Л. и М. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 56 от 14.03.2003 г. по гр.д. № 936 от 2001 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Д. К. и Л. Х. Л., че земеделски имоти в размер на 21 дка, реституирани по преписка вх. № 585 на ПК-гр. Генерал Т. , към момена на образуване на ТКЗС са били обект на правото на собственост на А. Д. К. , б.ж. на с. С.. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: