Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

гр.София,

05.07.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 493 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за вероятна недопустимост на решението в частта му досежно прознасянето по насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен след обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора, на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и по въпроса с постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора започва ли да тече нов срок за отговор на исковата молба или съдът следва да зачете извършениет до този момен действия при първото разглеждане на делото.
Жалбоподателят – Н. З. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта му относно произнасянето на насрещния иск на дружеството, а в останалата си част е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде обявен за окончателен предварителния договор, предмет на спора.
Ответникът„Агро Линг“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че процесния предварителен договор е нищожне, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
С определение № 60251 от 12.10.2021 г. на основание чл. 292 ГПК е спряно производството по делото до постановяване на ТР по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът като е констатирал , че ТР по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието и са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК, е възобновил производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С решение от 16.07.2018г. по гр.д.№3649/2018г. на ВКС, трето г.о., е обезсилено въззивно решение № 4147 от 09.06.2017г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г., потвърденото с него решение от 13.11.2014г., постановено по гр.д.№ 1907/13 г. на Софийски районен съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключен на 25.08.2011г. предварителен договор, по силата на който „Агро Линг“ ЕООД е продал на Н. З. недвижим имот и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция. Изложени са съображение за това, че данъчната оценка на 1/10 ид.ч. от недвижимия имот е 4229, 60 лв., а на обособената част от сградата с площ по данъчната оценка – 325кв.м. /а по договора и исковата молба -375кв.м./ е 105 110, 10 лв. При така установените факти и прието, че според разпоредбата на чл. 104, ал.4 ГПК искове по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Прието е, че въпросът за родовата подсъдност на иска е свързан със самото съществуване на правото на иск, т. е. с допустимостта на съдебното решение и съдът служебно следи за нея до приключване на производството във въззивната инстанция. Установено е, че в случая е релевирано възражение за родовата подсъдност от ответника в съдебно заседание пред въззивната инстанция, по което произнасяне липсва, поради което ВКС е приел, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение се явяват недопустими и ги е обезсилил, като е постановил, че същото следва да се разгледа като първа инстанция от ГС София по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел че е сезиран и с насрещен иск и като го е уважил е прогласил за нищожен сключения на 25.08.2011г. предварителен договор, с който „Агро Линг“ ЕООД е продал на Н. З. недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави, като е отхвърлил предявения от Н. З. първоначален иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен.
Установено е по делото, че на 25.08.2011г. е сключен предварителен договор, по силата на който “АГРО – ЛИНК“ ЕООД се задължава да продаде на Н. З. Г., следния недвижим имот: 1/10 ид.ч. от земя, находяща се в УПИ, съставляващ парцел ІV-38, отреден за имот с пл.№38 по плана на [населено място], район Връбница, с площ по акт за собственост от 2100 кв.м., а по скица от 30.10.2007г. с площ от 2004 кв.м., при граници по акт за собственост: улица имот с пл.№14, имот с пл.№ 88, улица тупик, УПИ ІІ-42, УПИ ІІ-45 и УПИ ІІІ-90, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с направените подобрения върху и под земята в описаното УПИ, представляващи асфалтово покритие, огради, входове с масивни врати, както и всички инсталации в т.ч. електрическа, ВиК, газова, както и съответната идеална част от правото на строеж на последните, находящи се на територията на двора на същия недвижим имот, както и обособена част от масивна постройка в източната част на сградата, представляваща хале с размери дължина 15 метра, ширина 25 метра, с площ от 375 кв.м. със самостоятелен вход в южната част, даващ излаз към двора, граничеща на юг с асфалтово покритие, на север със сграда масивна постройка, на изток със сграда масивна постройка и на запад с граници на поземления имот, която съгласно архитектурен проект, одобрен на 15.11.2004г. от СО „Дирекция Архитектура и благоустройство“, съставлява склад „Суровина“ разположен на кота + 0.00, на един етаж, със самостоятелен вход отпред/от северозападната фасада на сградата/ и самостоятелен вход отстрани- източната страна до товарния асансьор, като размерите на обособеното помещение са 25 метра на 15 метра по защрихованата част на проекта за разпределение на кота + 0.00 м. за сумата от 1000 лева.; платима в 3-месечен срок от датата на сключване на дого вора, в който срок е следвало да бъде сключен окончателен договор между страните.
Съдът е приел, че е спазена изискуемата писмена форма, в която е сключен предварителният договор, като подписите на страните по договора са и нотариално заверени. Прието е, че същият съдържа основните и задължителни уговорки на окончателния договор, а именно – индивидуализиране на имота, предмет на продажбата, и продажна цена. Констатирано е, че дружеството-продавач е поканено с редовно връчена на 03.07.2012г. нотариална покана да се яви в кантората на нотариус за изповядване на договора, за което дружеството не е изплатило представител, видно от съставения Констативен протокол от 03.09. 2012г.
Установено е от представени нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62, том V, рег. № 10950, дело № 736/2004г. и Удостоверение № 165 от 26.07.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Складова база“, че ответното дружество – продавач е собственик на про цесния имот.
Съдът е установил също от представен по делото договор за заем, че на 24. 11.2010г. жалбоподателят-ищец в производството, е предоставил заем на ответното дружество в размер на сумата от 150 000 лв., като договорът е подписан от управителя – И. З. и по силата на същия дружеството се е задължило да върне посочената сума на заемодателя на 01.12.2010г., а със запис на заповед от 23. 11.2010г. И. З. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н. З.-негов брат, сумата от 100 000 лв. на датата на падежа – 30. 11.2010г.
От заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ е установено, че пазарната цена на недвижимия имот по предварителния договор възлиза на 593 863 лв.
Съдът е взел предвид показанията на разпитан по делото като свидетел - М. А., който е присъствал при подписване на предварителния договори , и е заявил, че пред нотариуса, заверил подписите под договора, представителят на дружеството И. З., е декларирал, че описаната в него цена е реална, тъй като страните подоговора уреждат и други отношения помежду си .
Съдът при така установените обстоятелства по делото е приел, че в конкретния случай уговорената цена от 1 000 лв. се явява почти 594 пъти по-ниска от справедливата пазарна стойност на имота, поради което е налице явна неравностойност и сериозно нарушение принципа на еквивалентност, както на практика е налице липса на престация. Съдът е счел, че от процесния предварителен договор по никакъв начин не може да се направи извод, че чрез сключването му при тези условия страните уреждат свои предишни отношения, тъй като в него липсват такива уговорки, а от свидетелските показания на свидетеля изготвил проекта за предварителен договор, който преразказва отговора на И. З. на въпрос на нотариуса досежно цената, не се доказва постигнато споразумение в посочения смисъл и не може да се приеме, че е налице даване вместо изпълнение, тъй като волята на страните за това трябва да се съдържа, съответно да се изведе от самия договор.
Съдът е приел, че не е налице и дарствено намерение, както и че цената по предварителния договор е остатък след погасяване задълженията на дружеството към ищеца, тъй като не е доказана каузална връзка между предварителния договор от 25.08.2011г. и договора за заем от 24.11.2010г.
Съдът е приел, че дори и да се приеме, че волята на страните е да се погасят задълженията на дружеството към ищеца по договора за заем и записа на заповед, възлизащи на 250 000 лв., то остатъкът до пазарната стойност на имота от 593863 лв., е в размер на 343 863 лв., т.е. цената от 1000 лв. отново е с 344 пъти по-ниска от справедливата стойност, което отново сочи на нееквивалентност на престациите.
По тези съображения въззивният съд е приел, че насрещният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е основателен и го е уважил, което обуславя неоснователност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което го е отхвърлил.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за вероятна недопустимост на решението в частта му досежно прознасянето по насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен след обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора, на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и по въпроса с постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора започва ли да тече нов срок за отговор на исковата молба или съдът следва да зачете извършениет до този момен действия при първото разглеждане на делото
Настоящият състав намира, че на поставения за разглеждане въпрос следвада се даде следния отговор:
Новото разглеждане на спора след обезсилване на решението поради родова неподсъдност не е с различен обем от първоначалното разглеждане с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция и по-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за обезсилване на решението. Указанията по прилагането на процесуалния закон посочват на съда и страните кои процесуални действия са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. При постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора не започва да тече нов срок за отговор на исковата молба, когато при обезсилване на първоначалното решение не е констатирано, че това действие е ненадлежно извършено и съдът следва да зачете извършените до този момент действия при първото разглеждане на делото, свързани с връчване на исковата молба на ответника и подаване на отговор от последния в срок.
При така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос обжалваното решение следва да се обезсили в частта му, с която съдът е разгледал по същество насрещен иск с правно основание чл.26 ЗЗД , който не е бил приет за разглеждане в предвидения в чл. 211 ГПК срок - до подаване отговор на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран по надлежния ред, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.
В настоящият случай следва да се съобрази даденото разрешение в постановеното решение по ТД№1/2020г. ОСГ ТК ВКС, с което на въпроса : длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност, е даден отговор , че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че при нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката и в този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/.
Възможността за успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предпоставена не само от принадлежността на правото на собственост върху имота в полза на продавача по предварителния договор към момента на приключване на съдебното дирене в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /чл. 363 ГПК/, но и от осъществяването на другите предпоставки на правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /действителен предварителен договор с изискуемото съдържание, от който е възникнало, съществува и е станало изискуемо правото за сключване на окончателен договор/.
Както се посочи по-горе съобразно даденото тълкуване в ТД №1/2020г. ОСГТК на ВКС съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, а в конкретния случай по спора с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД съдът следва да установи дали предварителният договор не е нищожен и така да се елиминират облигационните му последици и произтичащото от тях вещно действие.
За да се отговори на въпроса дали в случая договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави следва да се има предвид, че се касае до неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В практиката се приема, че нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД се възприема изключително голямата разлика в престациите и в редица решения на ВКС се посочва дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, двадесет и осем пъти по-ниска цена и по абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност. Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката и ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически почти нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
По делото са представени договор за заем, от който е видно, че на 24.11.2010г. жалбоподателят-ищец в производството, е предоставил заем на ответното дружество в размер на сумата от 150 000 лв., като договорът е подписан от управителя – И. З. –брат на ищеца, и по силата на същия дружеството се е задължило да върне посочената сума на заемодателя на 01.12.2010г., а със запис на заповед от 23. 11.2010г. И. З. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на Н. З., сумата от 100 000 лв. на датата на падежа – 30. 11.2010г. От така представените доказателства не може да се направи извод, че подписвайки предварителния договор - предмет на производството, страните са се съгласили ищецът да получи имота, предмет на сделката, вместо реалното връщане на сумите - едната дадена в заем на дружеството, а другата като лично задължение към него от брат му. Още повече, че за сумата, за която И. З. се е задължил да я плати по запис на заповед в лично качество, не са събрани никакви доказателства, че е послужила за нужди на дружеството, което е продавач по предварителния договор / а не физическото лице / и чийто имот е предмет на сделката. За да е налице уредения в чл. 65 ЗЗД изпълнителен способ – "даване вместо изпълнение "/ datio in solutum / следва да е налице правна сделка, с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно от същата основание. За постигнато от страните по правоотношението съгласие определено задължение да се погаси чрез „даването вместо изпълнение“ е необходимо изрично позоваване, каквото липсва в процесния договор. Напротив, твърдението на ответното дружество е, че е договорена и платена твърде незначителна цена от 1000 лева. По аргумент на чл. 65 ЗЗД не само кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение различно от дължимото, но длъжникът също не може да бъде задължен да изпълни нещо различно от уговореното.
След като не се установява да е налице даване вместо изпълнение по смисъла на чл.65 ЗЗД при сключване на процесния предварителен договор между дружеството и ищеца, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивният съд, следва да се приеме, че е при договорена цена от 1000 лева, а пазарна цена на имота 593 863 лв и данъчна оценка от 109 339,70лева, е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави и по която съдът следва да се произнесе в мотивите, тъй като е същата произтича пряко от договора и доказателствата по делото.
По тези съображения настоящият състав намира, че в случая не е налице една от основните предпоставки на правото по чл.19, ал. 3 ЗЗД – наличието на действителен предварителен договор с изискуемото съдържание, от който да е възникнало, да съществува и да е станало изискуемо правото за сключване на окончателен договор, поради което предявеният иск е неоснователен.
Поради съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД обжалваното решение следва да се остави в сила в тази му част.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на страните не следва де се присъждат разноски.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София и потвърденото с него решение от 18.10.2019г. по гр.д.№9937/2018г. на ГС София В ЧАСТТА им, с която е уважен насрещен иск на „Агро Линг“ ЕООД срещу Н. З. Г. с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.10.2020г. по гр.д.№6194/2019г. на АС София в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: