Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 27.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 265 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Д. К. (чрез адв. Д. Д.) против решение № 14 от 25.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 400/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, Наказателна колегия, с алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В жалбата се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. Д. К. отрича участието си в противозаконните деяния и настоява да бъде оправдан. Неговият защитник адвокат Д. Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са обосновани с начина на провеждане на видеоконферентните разпити на част от свидетелите, с игнорираните от въззивния съд възражения на защитата за внушаемост и манипулация спрямо показанията на учениците, с необсъденото заключение на психиатричната експертиза за подсъдимия. Неправилното приложение на материалния закон е изведено като последица от процесуалните нарушения, а наказанията са оценени като явно несправедливи. Защитникът на подсъдимия адвокат М. Д. поддържа касационната жалба и доразвива някои от касационните й основания с аргументи за отсъствие на факти и обстоятелства относно формата на умисъл и специалната цел на престъпленията по чл. 149 от НК, както и нарушено право на защита с непосочване на конкретните дати за които подсъдимият е обвинен в извършване на блудствените действия. Представя писмено допълнение към касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за жалбоподателя за неоснователни и предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Счита, че въззивната инстанция не е допуснала вменените й с касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила, а доводите на касатора преповтарят изложените във въззивната му жалба съображения. Частният обвинител и граждански ищец М. С. М., като законен представител (родител) на малолетните пострадали В. и В. М. Г., не взема становище по касационното дело. Повереникът адвокат А. А. (преупълномощен от адв. С. Х.) изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Особеният законен представител на пострадалата Н. Т. К. – адвокат П. В., предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила, а неоснователните претенции на подсъдимия да се отхвърлят. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 77 от 18.09.2015 г. по н.о.х.д. № 1/ 2015 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия С. Д. К. за виновен в извършването на общо осем престъпления: шест от които по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК (спрямо малолетните В. М. Г., В. М. Г., Н. Т. К., Н. С. В., И. Ж. Н. и В. О. Й.), едно престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК (спрямо малолетната Д. Ю. И.) – като за всички тях наложил еднородни наказания от една година лишаване от свобода, и едно престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК – за блудство спрямо две малолетни лица (В. М. Г. и Н. Т. К.), за което наложил наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК първоинстанционният съд определил едно общо най-тежкото наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изпълнението му в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители М. С. М. (законен представител на малолетните сестри В. и В. Г.) и на особения законен представител на малолетната Н. Т. К. обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер по 4 000 лева за всяко дете, заедно със законната лихва от 08.01.2014 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия К. са възложени разноските по делото. С решение № 14 от 25.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 400/ 2015 г. Варненският апелативен съд увеличил всички наказания от една година лишаване от свобода (за деянията по чл. 149, ал. 1 от НК), съответно: на четири години и шест месеца (за пострадалите В. Г., В. Г. и Н. К.), на три години лишаване от свобода (за пострадалата Н. В.), на три години и шест месеца лишаване от свобода (за постр. И. Н.), на три години и осем месеца лишаване от свобода (за постр. В. Й.) и на две години лишаване от свобода (за постр. Д. Ю. И.). В останалата част въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, довели и до неправилно приложение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, не се споделят от касационната инстанция. Изложенията на касационната жалба и на писменото допълнение към нея съдържат множество абстрактно формулирани твърдения за процесуални нарушения, които не могат да бъдат разгледани поради ограничения характер на касационната проверка. Обект на касационния анализ ще бъдат само доводите с конкретно развити правни аргументи. Въззивният съд е упрекнат за това, че във фактическата обстановка не са изложени факти и обстоятелства за формата на умисъл и за специалната цел на престъпленията по чл. 149 от НК. Доводът е неоснователен. Апелативният съд е предприел подход за излагане на фактическите си констатации първоначално с обобщението, че подсъдимият „многократно опипвал по различни части от тялото децата, целувал някои от тях, всичко обслужващо целта му да възбуди у себе си полово желание.” След това извел конкретните блудствени действия спрямо всяка от пострадалите поотделно. Извършените от подсъд. К. деяния спрямо част от ученичките в смесения пети и шести клас за учебните 2012/2013 г. и 2013 г. до 08.01.2014 г. се характеризират с еднотипни блудствени действия – според приетото от съда: опипвал ги по дупето, гърдите, външната и вътрешната страна на бедрата им, карал ги да сядат в скута му в непосредствена близост до половия му член; В. Г. и В. Г. дори опипвал в областта на половите им органи; целувал в устата В. Г. и В. Й.. Поведението на подсъдимия било изразено по начин, по който деецът явно демонстрирал прекия си престъпен умисъл към собствена възбуда. Специалната цел на деянията съдът правилно извел от обективната страна на извършените противоправни деяния, несъвместими с професионалното занятие на подсъдимия, а също и от разказваните по време на преподаване в часовете сексуални теми и преживявания, неподходящи за възрастта на учениците (за практикувания секс в казармата; за любовните му взаимоотношения с директорката на училището, с която се намирал във фактическо съжителство; за случките на негов приятел педофил и др.), от използваните вулгарни думи пред децата. Въззивният съд правилно квалифицирал поведението на подсъдимия като престъпно и отхвърлил защитната теза за окуражителни и хвалебствени потупвания по гърба на ученичките и неодобрителни за учебните им познания плясвания по дупетата им. Неоснователно е възражението за нарушено право на защита на подсъдимия К. с липсата на времева конкретика на отделните блудствени действия. Фактите по делото са били установени съобразно приобщените доказателства и разкрития от тях обем от факти. За някои от пострадалите блудствените действия продължили нееднократно през двете учебни години и предвид възрастта на учениците, подчиненото им положение спрямо техния възпитател, характерът на физическото посегателство над тях, смущението им от поведението на техния учител и липсата на реакция от страна на директорката на учебното заведение, разкриват причините защо в показанията си пострадалите не уточняват конкретните дати на всяко едно от блудствата с тях. Въззивният съд в решението си е отграничил някои от блудствените действия на подсъдимия, доколкото събраните доказателства позволявали това. Спрямо пострадалите Н. В., И. Н. и В. О. Й. описал двукратно осъществените от подсъдимия блудствени действия в рамките на едно продължавано престъпление. Докато за малолетните В. Г., В. Г. и Н. К. съдът посочил, че противозаконните блудствени действия били извършвани многократно през двете учебни години и тъкмо те се характеризирали с разнообразие на физическия досег. С касационната жалба отново е повдигнато възражението за неправилно проведен видеоконферентен разпит на част от малолетните свидетели по делото. Нарушението на чл. 140, ал. 5 от НПК касаторът забелязал в отсъствието (според него) на съдебните заседатели от разглежданото дело, тъй като видеокамерата в залата показвала само председателя на съдебния състав. Въззивният съд с основание отхвърлил несъстоятелността на това възражение, излагайки убедителни аргументи. Твърдението за незаконен състав опровергал с доводи, изведени от съдържанието на съдебния протокол от 14.05.2015 г. на Варненския окръжен съд, според съдържанието на който „при разпита на децата в съдебната зала присъстват само съдебния състав”, вещо лице клиничен психолог и психолог-социален работник от Дирекция „Социално подпомагане”. Твърдението на защитата на подсъд. К., че съдебните заседатели не присъствали на разпитите, защото видеокамерата била насочена само към председателя на съдебния състав, е несъстоятелно. Съдебният протокол, както и последващият протокол от 15.05.2015 г., отразяващи проведените разпити чрез видеоконференция, не били оспорени по реда на чл. 312 от НПК. Те се явяват доказателствено средство за времето и мястото на провеждане на съдебните заседания по конкретното наказателно дело, за членовете на състава на съда, за присъстващите в заседанията процесуални страни и участници, за направените искания, бележки и възражения, за извършените процесуално-следствени действия, тяхната последователност и за събраните чрез тях доказателства, както и за постановените съдебни актове. Не са допуснати нарушения и на други процесуални правила по чл. 140 от НПК с разпита на малолетните свидетели, както и приложимите общи правила по чл. 138-139 от НПК. При видеоконферентния разпит присъствали родители или техни родственици с поети грижи за тях. Всички процесуални страни се намирали в друга зала, в която на видеостена следели за излаганите гласни доказателства. Страните по делото разполагали с непосредствената възможност пряко да възприемат показанията на малолетните пострадали и незабавно да им задават уточняващи въпроси, да поставят искания за прочитане на други техни показания от досъдебното производство. Неразпитаните свидетели не присъствали в залата. Касационният съд намира, че в начина на провеждане на видеоконференцията е допуснато нарушение, непосочено с касационната жалба, което обаче не засяга установените законови правила за разпит на свидетел, нито накърнява съществено процесуалните права на страните по делото, за да породи нуждата от повторение. Видеоконференцията като особен начин за провеждане на разпит по никакъв начин не ограничава принципа на непосредственост, уреден в чл. 18 от НПК, както неправилно е отразено в съдебните актове. Съдът и процесуалните страни по делото трябва да разполагат с възможността пряко да наблюдават възпроизвежданите в реално време образ и звук от неприсъствения разпит на свидетеля и непосредствено да възприемат излаганите от него факти и обстоятелства; да могат да задават уточняващи въпроси и да правят с негово знание искания по реда на чл. 281 от НПК. Единствено физическото отсъствие на свидетеля от съдебната зала, в която се разглежда наказателното производство, се явява специфична особеност на този начин на провеждане на разпит. Законът въвежда две задължителни изисквания спрямо видеоконферентен разпит на малолетен свидетел: той да се разпитва в страната и да съществува необходимост от разпит по този начин. В конкретния случай законовата необходимост е очевидна – да се осигури спокойна за малолетните пострадали обстановка за излагане на показания, което не би било постигнато с едновременното им присъствие с подсъдимия в съдебната зала. По този начин се избягват психическото им притеснение и неудобство да уличат своя учител, включително и за интимните подробности от противоправното му деяние. Несъщественото нарушение на проведената от Варненския окръжен съд видеоконференция се състои в това, че на видеостената в съдебната зала процесуалните страни по делото не са възприемали образа на разпитвания свидетел, а само на председателя на съдебния състав, което не е било нужно. Видеоконференцията не трябва да лишава процесуалните страни от възможността да виждат разпитвания свидетел. Те трябва да се убедят в неговата самоличност, да възприемат особености от поведението му по време на разпита и липсата на вмешателство от страна на присъстващите педагози, психолози и родители (респ. настойници). Непосредственото присъствие на съдебния състав в залата при разпита на малолетните свидетели, както и липсата на възражения от страните в разгледаната насока, разкриват в конкретния случай законосъобразно проведените разпити, въпреки допуснатото несъществено нарушение. По време на видеоконференцията камерата следва да показва разпитвания свидетел (ако е сам) или да обхваща (в крупен план) всички присъстващи в залата – целия съдебен състав, малолетния свидетел, негов родител, вещите лица и психолози. Допуснатото нарушение е несъществено тъй като не засяга процесуалните права на страните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, поради което не налага необходимост от повторение на процесуално-следственото действие и не представлява основание за отмяна на постановените след него съдебни актове. Въззивната инстанция е обсъдила подробно заключението на съдебно-психиатричната експертиза за подсъдимия К. и е възприела специалните медицински познания на вещите лица за конкретното психиатрично страдание на освидетелствания, мотивите за което е изложила на стр. 11-12 от решението (л. 69 от в.н.о.х.д.). С необходимото усърдие и задълбоченост въззивният съд е обсъдил приобщените показанията по делото. Проверил е достоверността на изложените от малолетните свидетели факти и обстоятелства за извършените противозаконни деяния. Позовавайки се на заключенията на вещите лица за психо-физическото съзряване на пострадалите, на убедителната кореспонденция с показанията на други свидетели (родители, учители, служители от отдел „Закрила на детето”), както и на липсата на съществени противоречия спрямо изложените факти основателно е отхвърлил поднесената от подсъдимия (и подкрепена от свид. Р.) теза за внушаемост и манипулативност в показанията на учениците. Не са допуснати посочените в касационната жалба и в писменото допълнение към нея съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Разкритите по делото доказателства и изложената от въззивния съд фактическа обстановка извеждат виновно и умишлено осъществените от подсъдимия С. К. противозаконни деяния. Законосъобразно съдилищата са квалифицирали неколкократно извършените блудствени действия спрямо едно и също малолетно лице като продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26 от НК, а отделните престъпни посегателства – като еднородна реална съвкупност от осем престъпления. Разкрити са всички признаци от състава на формалното престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, а едновременно извършените спрямо две малолетни деца блудствени действия са подведени съобразно по-тежко квалифицирания престъпен състав на чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК. Материалният закон е приложен правилно и не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 2 от НПК. Касационната жалба на подсъд. К. в частта, в която сочи явната несправедливост на наложените му наказания, е основателна. Въззивният съд е предприел завишаване на наказанията на подсъд. К. за всяко от извършените престъпни посегателства, като с това е превърнал санкциите в явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Неоснователно е възприел обществената опасност на деянията за „изключително висока” (л. 71, в.н.о.х.д.), предопределена от „възрастта на пострадалите и оставеното отражение върху процеса на съзряването им”. Законодателят е взел предвид обществената опасност на този вид престъпления (по чл. 149, ал. 1 от НК) при определяне вида и размера на наказанието, а то е от една до шест години лишаване от свобода. Възрастта на пострадалите е признак от състава на престъплението и не може да бъде отегчаващо отговорността на деянието обстоятелство (аргумент от чл. 56 от НК). Следователно тези приети от въззивния съд отегчаващи обстоятелства не представляват индивидуализиращи наказанието предпоставки. Относителната тежест на отделните блудствени прояви не е висока в сравнение с обичайно извършваните престъпни прояви от същия вид. Като смекчаващи дееца обстоятелства са изведени добрите характеристични отзиви в показанията на свидетелите М., Т. и В., възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало (л. 69, гръб). Неправилно във въззивното решение са интерпретирани фактите по спряната от учебни занятия свид. Д. И. от родителите й, за което подсъдимият няма принос, както и „сериозните последици” за детето Т., която не е пострадал в разглежданото наказателно производство, поради което въззивната инстанция излиза извън пределите на обвинението. Апелативният съд е приел заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза за подсъд. К. (л. 82-91, т. V от д.п.). Взел е предвид установеното от вещите лица сексуално разстройство на дееца, но не е отдал необходимото му значение като смекчаващо вината обстоятелство. Игнорирал е, че това психично разстройство обуславя и предопределя волевите действия на дееца, без да изключва наказателната му отговорност (подсъдимият е вменяем), поради отсъствието на психично заболяване в тесния смисъл на думата и липсата на педофилия. Въззивното решение съдържа обстоен коментар на медицинските познания на вещите лица, според които у подсъдимия се извеждат данни за вътрешен сексуален конфликт в зоната на предсъзнаваното и несъзнаваното поле на дееца с възможни различни външни проявления. Подсъдимият компенсирал с потребност от говорене на сексуални теми, създаване на близост под формата на прегръдки, опипвания и др. Вещото лице Г. е обяснила в съдебно заседание, че подсъдимият „изпитва необходимост да говори на сексуална тема, независимо че се намира в училище, че се намира пред деца.” Психичното разстройство на подсъд. К. представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, на фона който завишените от въззивния съд наказания се оказват явно несправедливи и подлежат на намаляване всяко в размер от две години, но не по-малко от установения от закона специален минимум. Спрямо престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК посоченото по-горе психично разстройство се явява изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Разгледано в съчетание с конкретно извършените блудствени действия спрямо двете малолетни деца (поставил ги да седнат всяка една на коленете му и започнал да ги опипва по гърба и в областта на дупето – стр. 3 от решението, л. 65 в.н.о.х.д.) се разкрива, че и най-лекото предвидено в закона наказание от пет години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. Налице е проявление на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като наложеното с първоинстанционната присъда наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено под законовия минимум допълнително с две години. Въззивното решение следва да бъде изменено, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Наложените на подсъдимия С. К. наказания подлежат на намаляване, както и определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание, чийто размер следва да се занижи на три години лишаване от свобода. Намалените санкции и липсата на предходни осъждания за подсъдимия С. К. позволяват приложението на института по чл. 66 от НК. Целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с условното осъждане на подсъдимия с петгодишен изпитателен срок, без да се прибягва до ефективното изпълнение на определеното му общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода в затворническо учреждение. В останалите части въззивното решение подлежи на потвърждаване, включително и в гражданско-осъдителната част, която не е обжалвана. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 14 от 25.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 400/ 2015 г., по описа на Варненски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия С. Д. К. наказания както следва: 1) на три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК (блудство спрямо две малолетни лица – В. М. Г. и Н. Т. К.), което наказание определя на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК; 2) на две години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с пострадал В. М. Г.; 3) на две години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с пострадал В. М. Г.; 4) на две години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с пострадал Н. Т. К.; 5) на една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с пострадал Н. С. В.; 6) на една година и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с пострадал И. Ж. Н.; 7) на една година и осем месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК с пострадал В. О. Й.; 8) на една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК с пострадал Д. Ю. И.; НАМАЛЯВА на три години лишаване от свобода определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание на подсъдимия. ОТЛАГА, на основание чл. 66 от НК, изпълнението на общото най-тежко наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия С. Д. К., за изпитателен срок от пет години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.