4 Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 23 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1712 по описа за 2014 година. С решение № 146 от 28.05.2014 г. по внохд № 180/14 г. Окръжният съд-гр.Варна потвърдил присъдата на Районния съд-гр.Варна, постановена по нохд № 4577/13 г., с която подсъдимият В. И. Т. е осъден на основание чл.129, ал.1 и чл.54 НК на шест месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, както и да заплати на В. К. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 20.07.2010 г. до окончателното й изплащане. Съдът се произнесъл и по деловодните разноски. В срока по чл.421, ал.3 НПК е постъпило искане от осъдения Т. за възобновяване на наказателното дело, с което се твърди, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила ограничили процесуалните му права – чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК. Пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал писмено становище по хода на делото, с което поддържа направеното от него искане за възобновяването му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че липсват основания за уважаване на направеното от осъдения искане. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Посоченото по-горе касационно основание е претендирано от молителя при следните обобщени данни, произтичащи от съображенията, изложени в искането и представеното писмено становище, а именно: той не е запознат с мотивите на постановлението на прокурора основано на чл.239, ал.9 НПК и не е имал възможност да го обжалва; характера на телесната увреда не е установен по несъмнен и категоричен начин, като в тази посока са налице противоположни експертни заключения; съдът неоснователно е оставил без уважение искане по доказателствата – назначаването на повторна съдебно медицинска експертиза и не е имал основание да кредитира показанията на св.П. К. – син на пострадалия, т.к. в определена част те са в противоречие със събраните по делото доказателства; неправилно обясненията му като подсъдим, в частта, с която са изложени обстоятелства, според молителя, навеждащи на условията на чл.12, ал.4 НК, не са възприети от решаващия съд. Така направените възражения не намират опора в данните по делото и поради това са неоснователни. Голяма част от тях са поставяни на вниманието на предходните инстанции, които са изпълнили задължението си да ги анализират внимателно и оценят във връзка с доказателствената съвкупност, събрана за изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК. В мотивите на съдебните актове са изложени съображенията на съдилищата, предопределили отхвърлянето на тези възражения, като неоснователни. Процесуалното развитие на делото е усложнено: по жалба на пострадалия от 21.07.2010 г., с Вх.№ 5366 до ОД на МВР-гр.Варна е извършена предварителна проверка въз основа на която е образувано досъдебно производство № 2010/10 г. по описа на Първо РУП-Варна срещу В. Т. по чл.129, ал.1 НК; с постановление от 02.06.2011 г. на ВРП наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК; по частна тъжба от името на пострадалия К. срещу В. Т. за престъпление по чл.130, ал.1 НК било образувано нчхд № 5986/11 г. по описа на ВРС, като с определение № 2415 от 29.11.2012 г. ВРС, на основание чл.287, ал.7 НПК прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВРП; с постановление от 11.02.2013 г. на Окръжна прокуратура-Варна посоченото по-горе постановление на ВРП е отменено и е разпоредено продължаване на разследването; в хода на доразследването, разпитан на 09.07.2013 г. Т. ясно заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването, поради което, в съответствие с чл.227, ал.2 НПК разследването не му било предявено. Споменатото постановление на прокурора от 11.02.2013 г. е основано на чл.243, ал.9 НПК, в редакцията от Дв.бр.86/2005 г. и на същото място добре е видно, че то не подлежи на обжалване. Нещо повече, принцип на наказателния процес е, че централно място в него заема съдебното производство, а досъдебното производство има подготвителен характер. Характерът на телесната повреда, изводим от уврежданията, обективирани при извършените на пострадалия медицински прегледи – основни и контролни, е изяснен изцяло. Между експертните заключения, по назначените по делото съдебно медицински експертизи, не се установява противоположност, а различие в обема на задачите, поставени на експерта. Доказателственото искане на молителя, за назначаването на повторна съдебно медицинска експертиза, е оставено от въззивния съд без уважение в производство по реда на чл.327 НПК, като видно от протокола за проведеното по-късно съдебно заседание, искането е изоставено от подсъдимия и защитата му. В мотивите на определение № 137 от 14.04.2014 г. ВОС е изложил съображенията си за отхвърляне на направеното от въззивника искане. Последните намират своето основание в данните по делото. Експертните заключения не са оспорени от страните, при приемането им от ВРС, а от съдържанието им не произтича те да са необосновани и поради това предизвикващи съмнение за правилността им. Мястото на което е нанесен побой над пострадалия е ясно установено и в тази връзка съдът не е основал изводите си само и предимно на показанията на св.П. К., а доколкото последните са в синхрон с останалите доказателства, правилно ги е възприел. Установената от съда връзка на показанията на св.П.К. с останалите доказателства, въпреки наличието на родствена близост между него и пострадалия, е предопределило оценка за достоверност на показанията на първия от тях. Обясненията на подсъдимия не са игнорирани, а са били ценени както с оглед на вътрешната им издържаност, логичност и непротиворечивост, така и във връзка с останалите , доказателства, произтекли от другите източници. Изложените от съда по същество съображения за отсъствието на условията на чл.12 или 132 НК, респ. за действие на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, изцяло се възприемат от настоящия състав на ВКС, като не е задължително, нито необходимо те да се преповтарят. При изложените съображения ВКС намери, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК, като в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен, а наложеното на молителя наказание е справедливо, тъй като не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската му част. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Т. за възобновяване на внохд № 180/14 г. по описа на Окръжния съд – гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: