5 РЕШЕНИЕ № 438/11 г. С., 05.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 987/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 295 ГПК. С определение № 677 от 06.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4241/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която са уважени искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. К. Г. И. А., Л. И. Й. и В. К. Д. - последната починала в хода на настоящото производство и заместена от процесуалните си правоприемници - останалите касатори, искат то да бъде отменено като неправилно. От ответниците по касация М. И. И. счита жалбата за неоснователна, Областният управител на област С. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е признато за установено, че ищцата М. Ив. И. е собственик на основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3 ЗВСОНИ на 30/100 ид. ч. от УПИ ІV-4 от кв. 360 по плана на [населено място], м. „ГГЦ-зона Г-6, част 2”, находящ се на [улица], и за нищожни като сключени в нарушение на решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм./, са обявени договорите от 15.12.2000 г. с анекс към него от 06.03.2001 г., от 22.02.2001 г. и от 15.12.2000 г. с анекс от 06.03.2001 г., с които Областният управител на област С. продал на В. Кр. Д. 2/3 ид. ч. от 49.4% ид. ч., и на Г. Ив. А. и Л. Ив. Й. - по 1/6 ид. ч. от 49.4% ид. ч. от парцела. В частта, с която са отхвърлени положителният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост на останалите 30/100 ид. ч. и исковете за нищожност на договорите за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 49 З., чл. 85-87 ППЗДС и чл. 13, ал. 5 З. /отм./, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд приел, че с влизане в сила на ЗВСОНИ, по силата на чл. 1, ал. 1 от закона, е възстановено правото на собственост върху одържавените имоти, които са собственост на държавата и съществуват реално до размерите, в които са одържавени. Това са паянтовата постройка и припадащите й се идеални части от мястото, идеалните части от мястото, припадащи се на партерния етаж, продаден от държавата с договор от 01.01.1967 г. на ответницата В. К. Д. и И. Б. Й. /наследодател на ответниците-физически лица/, и на одържавения, вече несъществуващ гараж. Общо те възлизат на 60%. Същевременно, като счел, че отказите от наследството нямат действие по отношение на имотите, които се считат новооткрито наследство с оглед разпоредбата на чл. 91а ЗН и ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд приел, че на праводателя на ищцата А. С. С., починал на 18.02.1997 г., който със саморъчно завещание от 01.03.1993 г. й завещал цялото си имущество, е възстановена 1/2 ид. ч. от одържавените от С. Д. имоти, и тя се легитимира за собственица на 30/100 ид. ч. Въззивният съд приел, че договорите между ответниците, сключени по реда на пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. /отм./, не са породили вещноправен ефект, тъй като е извършено разпореждане с чужд имот - притежаваната от ищцата идеална част от мястото. Същевременно с тях са продадени идеални части от дворното място, одържавено по реда на ЗОЕГПНС, поради което са нищожни като сключени в нарушение на решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 г., в който смисъл е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС заедно с обект в етажна собственост, продаден впоследствие от държавата на трето лице, и приложимо ли е решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм., ДВ, бр. 101 от 18.12.1990 г./ и въведената с него забрана за разпореждане с държавно и общинско имущество, по отношение на сделките, с които третото лице, придобило до 13.07.1991 г. идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост, одържавен по ЗОЕГПНС, придобива на основание пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. /отм./ идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на Върховния съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост. Дали обектът на правото съществува е въпрос и на фактическо установяване. При отчуждаване на дворно място със сгради е възможна хипотеза, когато с отчуждаването или след това, чрез продажби от държавата на физически лица на отделни обекти в сградата, е създадена етажна собственост. В този случай по отношение на земята, върху която е построена сградата, приложение намира разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС. От правна гледна точка, след създаването на етажната собственост дворното място физически не се е променило, но вече съставлява обща част на сградата и собствениците на самостоятелни обекти в нея участват в етажната собственост съгласно разпоредбите в Закона за собствеността. Идеалните части от дворното място в този случай, както и другите общи части, се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат, по силата на разпореждането на закона. Ако един от собствениците на самостоятелен обект в сградата е ликвидирал своето участие в етажната собственост, той не би могъл да запази само правото си на собственост върху земята в идеална част извън продадения обект в етажната собственост. Поради това и не може да се възстанови по силата на ЗВСОНИ собствеността само върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС заедно с обект в етажна собственост, който впоследствие е продаден на трето лице от държавата - един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата. С решение Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм., ДВ, бр. 101 от 18.12.1990 г./ се спира разпореждането с одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество. С разпоредбите на пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. /отм./ се предостави възможност на лица, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост до 13 юли 1991 г., или техните наследници, да придобият идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата, съответстваща на притежаваната идеална част от правото на строеж. Целта на разпоредбата е да се даде възможност носителите на посоченото право да придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ, която те притежават, при условията на чл. 38 от ЗС. Изхождайки от целта на посочения нормативен акт и от обекта, който може да бъде предмет на разпореждане - идеална част от дворното място, съответстваща на притежаваната идеална част от правото на строеж заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост, следва да се приеме, че забраната, въведена с решението на Великото Народно събрание от 1990 г., не намира приложение по отношение на сделките по пар. 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. /отм./ за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата. По касационната жалба: По делото е установено, че към момента на одържавяването по ЗОЕГПНС следващият се към отчуждената част - партерен етаж от къща на два етажа, паянтова постройка в двора и гараж, дял от общите части на целия имот /сграда и място/, по смисъла на чл. 2 от Закона за етажната собственост /отм./ е в размер на 60/100 ид. ч. Този извод следва от данните в допълнително решение № 790 от 28.12.1950 г. на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, протокол от 10.06.1958 г., удостоверение изх. № 1223 от 14.07.1975 г. и заключението на тройната техническа експертиза. Същевременно се установявана и разпределението на идеалните части по собственици, като принадлежащите към партера и гаража са 49.40% ид. ч. Посоченият размер е част и от предмета на договора за покупко-продажба от 1967 г., с който В. Кр. Д. и И. Б. Й. са придобили собствеността върху апартамента на партерния етаж, мазе и 49.40% ид. ч. от общите части на сградата, като им е отстъпено и право на строеж върху дворното място. Установено е също, че гаражът е разрушен и на негово място е построен друг гараж от приобретателите по договора от 1967 г., но по отношение на него ищцата няма претенции /видно от преписката с областния управител във връзка с обезщетяването по ЗОСОИ/. Следователно, с продажбата по НПЖДЖФ от 1967 г. /отм./ партерният етаж е станал лична /частна/ собственост на купувачите по него-физически лица, поради което при влизане в сила на ЗВСОНИ не е заварен като държавна собственост, нито принадлежи на някой от субектите по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. По отношение на този етаж, както и на принадлежащите му 49.40% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, собствеността не е възстановена. Съгласно чл. 3, ал. 1, изр. 1 ЗВСОНИ собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. С влизане в сила на 25.02.1992 г. на ЗВСОНИ в лицето на праводателя на ищцата собствеността върху 49.40% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото не е възстановена eх lege, защото те съставляват общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и са прехвърлени заедно с обекта, към който се припадат, по разпореждането на закона. След като собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС заедно с обект в етажна собственост, който впоследствие е продаден от държавата - един от собствениците на самостоятелен обект в сградата, на трето лице, не се възстановява по силата на ЗВСОНИ, то и забраната за разпореждане с държавно, общинско и друго имущество по решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. не е приложима. Договорите между ответниците не са нищожни поради нарушение на закона - чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ, нито с тях е извършено разпореждане с чужд имот - ищцата не притежавана спорните 30/100 ид. ч. от мястото, поради което следва да се приеме, че те са породили вещноправен ефект. В обобщение на всичко изложено, като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да се отмени, включително и в частта за разноските, а делото съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като исковете бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 149.75 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4241/2006 г. на Софийския градски съд в частта, с която са уважени искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. И. И. срещу Г. И. А., Л. И. Й., В. К. Д., последната заместена от процесуалните си правоприемници Г. И. А. и Л. И. Й., и срещу Областния управител на област С., за признаване на установено, че М. И. И. е собственица на 30/100 ид. ч. от УПИ ІV-4 от кв. 360 по плана на [населено място], м. „ГГЦ-зона Г-6, част 2”, находящ се на [улица], и за прогласяване нищожността като сключени в нарушение на решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм., ДВ, бр. 101 от 18.12.1990 г./, на договор от 15.12.2000 г. с анекс към него от 06.03.2001 г., договор от 22.02.2001 г. и договор от 15.12.2000 г. с анекс от 06.03.2001 г., с които Областният управител на област С. продал на В. К. Д. 2/3 ид. ч. от 49.40% ид. ч., и на Г. И. А. и Л. И. Й. - по 1/6 ид. ч. от 49.40% ид. ч. от УПИ ІV-4 от кв. 360 по плана на [населено място], м. „ГГЦ-зона Г-6, част 2”, находящ се на [улица]. ОСЪЖДА М. И. И. да заплати на Г. И. А. и Л. И. Й. разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 149.75 /хиляда сто четиридесет и девет лв. и 75 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: