Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * авторство на деянието * необоснованост


6

Р Е Ш Е Н И Е


№ 496

гр. София, 11 март 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
КЕТИ МАРКОВА


при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 502/ 2010г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. Й., от[населено място], обл. П., срещу въззивно решение № 129 от 15. 06. 2010г., на Апелативен съд-гр. Велико Търново, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 74/ 2010г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 3 от 22. 01. 2010г., по НОХД № 621/ 2009г., на Плевенския окръжен съд.
В касационната жалба на подсъдимия К. С. Й. се релевират доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, както и за необоснованост. Поддържа се, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, установяващи авторството на инкриминираното престъпление, поради което и жалбоподателят счита, че незаконосъобразно е бил признат за виновен и осъден. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. Касаторът, лично и чрез защитника си, редовно упълномощен, поддържа жалбата в касационното производство, по изложените в нея съображения и тези, подробно развити в представените писмени бележки.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия К. С. Й. е неоснователна.
С първоинстанционната присъда Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия К. С. Й., от[населено място], П. област, за виновен в това, че на 20. 11. 2008г., в[населено място], при условията на опасен рецидив, и в съучастие със С. Ю. С., отнел чужди движими вещи, на обща стойност 170 лв., от владението на И. Б. И., от[населено място], без нейно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на пет години лишаване от свобода, като е постановил наказанието да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор или затворническо общежитие.
Със същата присъда е признал подсъдимия С. Ю. С. за виновен в извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което и във вр. чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, за срок от пет години.
Осъдил е подсъдимите да заплатят разноските по делото.
С обжалваното въззивно решение Апелативният съд-гр.Велико търново, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Поддържаният в жалбата на подсъдимия Й. довод за нарушение на материалния закон, е неоснователен. Същият се свежда до неправилното, според касатора, осъждане по предявеното му обвинение, при липсата на събрани по предвидения в НПК ред годни доказателства, установяващи безспорно авторството на престъплението, и е в неразривна връзка с този, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна интерпретация на доказателствата и игнорирането от съдилищата на онази част от тях, които оневиняват дееца. Този довод е бил поддържан и пред въззивния съд, който законосъобразно го е отхвърлил като неоснователен, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения, които изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Инстанционните съдилища са установили правнорелевантните факти, в изпълнение на задължението си за разкриване на обективната истина, вменено им с нормата на чл. 13 НПК, обективно и всестранно са анализирали доказателствените източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и на тези по чл. 107 НПК. Касационната инстанция намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав, е в пълно съответствие с действащите процесуални норми.
Обстоятелството, че инстанциите по същество са счели, че поддържаната от прокурора обвинителна теза е доказана, в никакъв случай не означава, че те са проявили предубеденост или пристрастие при решаването на въпросите за вината и отговорността на касатора, или че този им извод е в резултат на игнориране на част от свидетелските показания, с приоритетното позоваване само на доказателствата, събрани в досъдебната фаза на процеса, уличаващи извършителите. Обстоятелството, че подсъдимият отрича извършването на престъплението, не означава, че авторството на деянието не може да бъде установено чрез други доказателствени средства, каквито в достатъчен обем са събрани в настоящото производство- вън от съмнение е, че неговите обяснения не могат да представляват единственият възможен доказателствен източник. Показанията на пострадалата свидетелка И. И. са еднозначни и категорични относно всички обстоятелства относно времето, мястото и механизма на извършеното спрямо нея престъпно посегателство, за броя и идентифициращите белези на участвалите в него лица. Изложеното от нея, в светлината на цялостната приета по делото фактология, се допълва от показанията на свидетелите Б. И., Ц. И., Недко Б., М. К., частично тези на С. Р.. Проследена е в пълнота хронологията на произтеклите събития от момента на посегателството над пострадалата И., разпореждането с част от предмета на престъплението (мобилен телефон „Н.”, чрез продажбата му на свидетеля М. К.. Установено е също, че именно посоченият свидетел го е предал на органите на разследването, които с разписка го върнали на собственика. Доказан е каузалният принос на всеки от дейците при осъществяване на инкриминираната им съвместна престъпна дейност. На прецизен анализ, съвкупно с останалите доказателствени източници, са подложени показанията на свидетелите Б. и Р., които от една страна са очевидци на извършеното престъпление, но от друга се намират в близки приятелски отношения с двамата подсъдими, във връзка с което са обсъдени и различията в тях, по отношение на отделни детайли, изследвана е еволюцията им в различните фази и стадии на наказателния процес, включително и съобразно установеното при проведените в съдебно заседание пред окръжния съд очни ставки.
При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество. Установени са конкретните действия на Й., по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движимите вещи, и принуда, чрез употребата на сила, при доказания в процеса механизъм, като способ за това. В този смисъл, изводите по същество, за вината и отговорността на жалбоподателя, са изградени въз основа на комплексната оценка на всички доказателствени материали, събрани по делото, обсъдени всестранно, задълбочено и обективно от съдилищата.
Касационната инстанция няма правомощието да проверява фактите по делото, каквото искане се прави с жалбата, тъй като последната, която може да се занимава и контролира обосноваността на присъдата, е въззивната. Необосноваността не е уредена от процесуалния закон като касационно основание в кръга на лимитативно регламентираните по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, поради което и подробно аргументираният довод в жалбата, че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира с доказателствата, не подлежи на обсъждане и оценка в настоящото производство. ВКС упражнява контролните си правомощия само когато намери, че доказателствената дейност на предходните инстанции е опорочена в резултат на допуснати от тях съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата. Както вече се изтъкна, в процесния случай липсват основания да се счете, че съдилищата са формирали своето вътрешно убеждение въз основа на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа, или в резултат на интерпретацията на доказателствените материали, в разрез с установения законов регламент.
Не са налице нарушения, от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, реализирани в процедурата по събиране на доказателствата и допуснати от първоинстанционния съд, нито във връзка с приложението на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, нито по чл. 223, ал. 2 НПК. Във връзка с последното, и самият касатор в жалбата си е посочил, че към момента на провеждане на разпитите пред съдия на свидетелите по време на досъдебното производство, дейците не са били привлечени в качеството на обвиняеми, а това прави безпредметно по- нататъшното обсъждане на подобно възражение.
Както правилно са заключили първостепенният и въззивният съд, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което законосъобразно подсъдимият К. Й. е признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на състава му.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното е определено в минималния размер, предвиден в закона за конкретното престъпление, а именно- пет години лишаване от свобода, при стриктното спазване на общите правила на чл. 54 НК. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които са обсъдени и в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, получила обективна и мотивирана оценка в проверяваните съдебни актове. ВКС не намери предходните инстанции да са не са взели предвид съществуващи смекчаващи обстоятелства, или такива, чиято относителна тежест да се е оказала подценена. Основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, обаче в случая няма. Приетите смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях има характеристиките на изключително, за да обоснове определяне на наказанието под най- ниския предел, предвиден в закона. Няма основание също така да се приеме и присъствието на втората кумулативна предпоставка, а именно, че и най- лекото, предвидено в санкционната част на наказателноправната норма от особената част на НК наказание, се оказва несъразмерно тежко в конкретния случай- извън осъждането си, определящо правната квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, Й. е със сериозно обременено съдебно минало, и то с присъди преимуществено за тежки умишлени престъпления. Ето защо, исканото последващо смекчаване на наказателната санкция, би се оказало в случая проява на напълно немотивирана снизходителност, в разрез с всички коментирани до тук принципи за индивидуализация на наказанието. При тези данни ВКС намери, че така определено, наказанието на подсъдимия Й. е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.
Предвид горните съображения, като намери, че касационната жалба на подсъдимия К. С. Й., с която е сезиран, е изцяло неоснователна, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 129 от 15. 06. 2010г., постановено по ВНОХД № 74/ 2010г., по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: