Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр.София, 04.04.2012 г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 589/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от В. Г. С., М. А. С. и А. В. С., всички действащи чрез адв. Я. Д. от АК – С. срещу въззивно решение № 828/04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, постановено по гр.д. № 456/2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1419/09.11.2011 г. в частта, с която, на осн. чл. 1 ЗОДОВ са отхвърлени исковете против С. община на връщане на платена цена по договор за покупко-продажба от 05.07.1990 г., признат за нищожен с влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ, съответно 87 266,67 лв. общо на съпрузите В. Г. С. и М. А. С. и 40 133,30 лв. на А. В. С.; отхвърлени са исковете на В. и М. С. за заплащане сумата 6784,67 лв. - разходи по поддръжка на продадения им имот и за заплащане по 13 000 лв. на В. С., на М. С. и на А. С. - обезщетение за причинените им неимуществени вреди от продавача по сделката, за която е воденото делото и уважен иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, както и за лихвите за забава върху главниците, считано от подаване на исковата молба. Правният въпрос, по който е допуснато обжалването е дали сключването на договор по реда на НДИ /отм./ въз основа на решение на ОбНС е действие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и тя попада ли в приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ. Съставът на Върховния касационен съд приема следното: Процедурата по продажбата на държавно жилище по Наредбата за държавните имоти от 1975 г. /отм. 1996 г./ включва искане за покупка от гражданите, оценка на жилището по специални правила, за което се съставя протокол, заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и сключване на договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача /купувачите/. При подписване на договора за покупко-продажба, председателят на изпълнителния комитет, съответно определеното от него лице, действат в качеството си на представители на продавача – юридическо лице /държавата чрез общинските народни съвети/ по една гражданскоправна сделка, а не в изпълнение на административна дейност, нито пък извършва административна услуга. Договорът за продажба на държавен имот е волеизявление на два равнопоставени в правоотношението правни субекта, които имат насрещни права и задължения, а не е административен акт. По касационните оплаквания: Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Искат отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Ответникът по касация С. община не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Евентуалният ответник по исковете М. на регионалното развитие и благоустройството не е изразило становище по жалбата. Прокуратурата на Р. България чрез прокурор С. от Върховна касационна прокуратура е изразила становище, че фактическият състав по чл. 1 ЗОДОВ е неприложим в случая. Отношенията между страните се уреждат по общите правила на гражданските закони. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците са предявили обективно и субективно съединени искове за обезщетение на причинени им имуществени и неимуществени вреди в резултат на уважен против тях иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. Атакуваната по реституционния закон сделка е покупко-продажба на държавен имот по реда на НДИ, като по приключилото дело съдилищата са приели, че тя противоречи на закона – извършена е продажба на жилище в сграда до три етажа, което е било забранено по силата на чл. 110, ал. 1, т. 3 НДИ. Ищците търсят връщане да платената по договора покупна цена, стойността на полезни и необходими разноски в имота, както и неимуществени вреди. Считат, че исковете им следва да бъдат уважени поради осъществен фактически състав на чл. 1 ЗОДОВ. Софийският градски съд е уважил частично исковете, на осн. чл. 1 ЗОДОВ. Апелативният съд е отхвърлил изцяло претенциите, като е приел, че в случая държавата и общините не отговарят по специалния закон за вреди от нищожни правни сделки. Тълкуването на чл. 1 ЗОДОВ е съответно на дадения от състава на Върховния касационен съд отговор по чл. 290 ГПК. В случая приложимите материалноправни норми на заявените за защита материални права, обаче са други /не чл. 1 ЗОДОВ/, поради което, съдът, като не е дал правилната правна квалификация на заявения от ищците предмет на иска /страни, правопораждащи юридически факти и петитум/, е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Не е налице хипотеза на недопустимо произнасяне, тъй като въззивният съд е разгледал твърденията на ищците за фактите, от които черпят права и се е произнесъл по направените искания, но ги е подвел под грешна квалификация. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. М. С. и В. С. са закупили 2/3 ид.ч. в условията на съпружеска имуществена общност, а А. С. – 1/3ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица] за сумата 22 814 лв. на 05.07.1999 г. от Общински народен съвет „О.” – С.. С влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ сделката е призната за нищожна, защото е сключена в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните имоти /отм./, с която се забранява продажба на държавни жилища в сгради до три етажа, включително и върху терени, предназначени за средно и многоетажно строителство. Със същото решение купувачите от 1990 г. С. са осъдени на осн. чл. 108 ЗС да освободят имота. Решението е влязло в сила на 22.06.2004 г. Исковете са предявени през 1992 г. Искът за връщане на дадена цена по нищожен договор, е за връщане на дадено при липса на основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В. и М. С. са платили общо 15 360 лв., а А. С. - 7680,72 лв. по сделката. Съгласно Закона за деноминация на лева, считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев; деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г., както и за всички имуществени и парични права и задължения. Следователно, исковете за връщане на платените суми по продажбата от 1990 г., са основателни до размера на 15,36 лв. общо за В. и М. С., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. А. С. следва да получи сумата от 7,68 лв. на същото основание. Продавач по договора е държавата, независимо, че от нейно име и за нейна сметка е действал ОбщНС чрез компетентното длъжностно лице. След разделянето на държавната и общинската собственост, имотът според своята характеристика би бил общински, поради което и С. община като правоприемник в случая на държавата, ще следва да отговаря по исковете с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Без значение е, че купувачите са теглили заем, за да платят цената и са платили лихвите по него, както и при всеки друг случай на нищожна покупко-продажба, когато се прилага последицата по чл. 34, ал. 1 ЗЗД – връща се полученото от насрещната страна. Следва да се посочи, че относно погасяването на заема, правилата за деноминацията са също важими. Следва да се посочи още, че извън връщане на полученото по нищожния договор, законодателят е предвидил и специален компенсаторен механизъм за обезщетение на купувачите на държавен имот след уважаване на иск по чл. 7 ЗВСВОНИ На осъдените по чл. 7 ЗВСОНИ, когато те или членовете на домакинствата им нямат жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване, общинските съвети са задължени да предоставят с предимство жилища. В случаите, когато общинските съвети не разполагат с подобна възможност, те следва да поемат разликата до цената на свободния наем, щом лицата нямат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможност да го плащат. Уредена е и възможност за получаване на жилищни компенсаторни записи по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ. Следователно, ищците по настоящото дело са имали възможност да получат такъв вид обезщетение от държавата. Исковете за заплащане на сторените разходи за поддръжка на имота и полезните разноски са по своята правна природа за обезщетения за неоснователно обогатяване, а не от деликт. Те са по чл. 72 и чл. 73 ЗС, когато са извършени от владелеца на вещта и по 59, ал. 1 или чл. 60 ЗЗД, когато са от държател. Добросъвестният владелец може да търси обезщетение за необходимите разноски, както и за сторените в имота подобрения и то със сумата, която е увеличила стойността на тези подобрения. Н. владелец може да търси само разноските, необходими за запазване на вещта. Кога владението е добросъвестно и кога не, законодателят е определил в чл. 70 ЗС. Недобросъвестно е владението, осъществено на правно основание, което не е годно да направи владелеца собственик, каквато е и хипотезата на нищожните правни сделки, с изключение на опорочена форма на валидност /изрично ПП 6-1974-ВС РБ, т. 10/. Искът по чл. 7 ЗВСВОНИ е за нищожност на придобивната сделка, а в случая, става реч за сключването й в противоречие с императивна правна норма. Следователно, купувачите се явяват недобросъвестни владелци. По общо правило, реституираните собственици нямат право да търсят обезщетение назад във времето за всички ползи, от които са лишение и причинените им вреди, но и лицата ползвали имотите, било като владелци или държатели, нямат право да търсят разноски или обезщетение за подобрения. Изключенията, именно като такива, са изрично уредени в чл. 8 ЗВСВОНИ. Както е изяснено в ТР-1-1995-ОСГК ВС РБ и последователно се застъпва в съдебната практика, третите лица, придобили имотите от държавата не отговарят по чл. 59, ал 1 ЗЗД, но и не могат да искат разноските за имота за времето, през което бившите собстевници са били лишени от имотите си. Така се постига баланс на интереси при реституирането на имота, като се избягва непропорционалното струпване на неблагоприятни последици върху придобилото го от държавата и евицирано по реституция трето лице. Логическото и систематично тълкуване на чл. 8, ал. 2 ЗВСВОНИ налага извода, че тя урежда изключение, което съответствува на изключението по чл. 6 ЗВСВОНИ - обвързването на новите собственици от възникнали преди възстановяването на собствеността наемни правоотношения. Кръгът на лицата, които могат да получат разноски са само наематели - физически лица, обезщетението е само за разноските, необходимите за запазване на имота и задължени по тях са реституираните собственици, а не държавата или пък общините. По аргумент за противното, нямат право да търсят разноските, нито обезщетение за подобрения в имота наемателите - юридически лица, както и всички лица, които не са наематели, включително и държавата, щом разходите и подобренията са извършени до възстановяване на собствеността. В случаите, когато одържавените имоти не са били прехвърлени на трети лица, възстановяването настъпва към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ, поради което изложеното по-горе за приложението на чл. 8, ал. 2 ЗВСВОНИ е за разноски, сторени до 25.12.1992 г., съответно до 21.11.1997 г. за нововъведените основание по чл. 2 ЗВСВОНИ с ДВ бр. 107 от 1997 г. Когато имотът е бил прехвърлен на трети лица, за да отпадне пречката за реституция е нужно предявяване в срок и уважаване на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ. До тогава, претендиращите реституция не могат да търсят обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за ползване на имота, както и да отговарят за разноски и подобрения. Правоимащите по чл. 3 ЗВСВОНИ се легитимират като собственици с влязлото в сила решение по чл. 7 ЗВСОНИ, с което е установена нищожността на сделката, с която държавата се е разпоредила в полза на трети физически лица с имота. Ползването на същия имот от третите лица - приобретатели след този момент е без основание. За извършените от тях подобрения и разноски след този момент, се прилагат общите правила на неоснователното обогатяване, като материалноотговорен за обезщетение е собственика на вещта, но не и държавата или общините. В заключение, предявеният от ищците иск е по чл. 73 ЗС. За времето до влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСВОНИ те не са материално легитимирани да получат обезщетение, нито общината или държавата отговаря за задължението – арг. чл. 8, ал. 2 ЗВСВОНИ. За времето след влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСВОНИ, могат да се търсят само средствата, съставляващи необходими разноски за запазване на вещта, но само от собствениците, които са били такива към датата на извършването на разходите. Исковете за неимуществени вреди от сключване на нищожна сделка е по ЗЗД и когато ответникът е юридическо лице – квалификацията е по чл. 49 ЗЗД. Сделката е сключена в нарушение на императивна законова забрана, при това от такова естество, че не става реч за дребни административни пропуски, за които носи отговорност администрацията, а не индивидът, каквото разграничение прави ЕСПЧ в решение от 15.03.2007 г. по делото В. и други срещу България. Забраната да се продава имот, за който съществува ограничението по чл. 110, ал. 1 НДИ е в публичноправен интерес и е за двете страни по продажбата. Нарушението не може да ангажира деликтна отговорност на единия от съконтрахентите, така, че исковете се явяват изцяло неоснователни, но на осн. чл. 49 ЗЗД и по съображения, различни от тези на въззивната инстанция. В заключение, решението в обжалваните части следва да бъде отменено и постановено друго по същество съобразно изложеното по-горе по всяка една от претенциите. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 828/04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, осми състав, постановено по гр.д. № 456/2010 г.в частта, с която, на осн. чл. 1 ЗОДОВ са отхвърлени по чл. 1 ЗОДОВ исковете против С. община за връщане на платена цена по договор за покупко-продажба от 05.07.1990 г., признат за нищожен с влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ, съответно - 87 266,67 лв. общо на съпрузите В. Г. С. и М. А. С. и 40 133,30 лв. на А. В. С.; за заплащане на В. и М. С. сумата 6784,67 лв. разходи по поддръжка на продадения им имот и по 13 000 лв. на В. С., на М. С. и на А. С. - обезщетение за причинените им неимуществени вреди от продавача по сделката, за която е воденото делото и уважен иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, както и за лихвите за забава върху главниците, считано от подаване на исковата молба и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА С. община да заплати солидарно на В. Г. С. и М. А. С. от С., [улица], офис 2 сумата в размер на 15,36 лв, представляваща 2/3 от дадена цена по договор от 05.07.1990 г.,. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2005 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Г. С. и М. А. С. против С. община по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 15,36 лв. до 87 266,67 лв., както и за заплащане по 13 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от сключване на договора от 05.07.1990 г., на осн. чл. 49 ЗЗД, както и на сумата от 6784,67 лв. - разходи по поддръжка на имота по договора от 05.07.1990 г., на осн. чл. 73 ЗС. ОСЪЖДА С. община да заплати на А. В. С. от С., [улица], офис 2 сумата в размер на 7,68 лв, представляваща 1/3 от дадена цена по договор от 05.07.1990 г.,. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2005 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. С. от С. против С. община по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 7,68 лв. до 40 133,33 лв., както и иска за заплащане на 13 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от сключване на нищожния договор от 05.07.1990 г., ведно с лихвата за забава, както и на РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: