Ключови фрази
Производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * доказателствен анализ * явна несправедливост на наказанието


6


Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

гр. София, 07 декември 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Румен Петров
Христина Михова
при участието на секретаря Марияна Петрова и
на прокурора Димитър Генчев,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 874 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия О. Н. Г. – адвокат И. И. от АК – [населено място], срещу решение № 164 от 27 юни 2016 година на Пловдивския апелативен съд (ПАС), по внохд № 173 / 2016 година, с което е изменена в частта относно наложеното наказание и потвърдена в останалата й част на присъда № 1 от 12 януари 2016 година на Хасковския окръжен съд (ХОС), постановена по нохд № 557 / 2015 година по описа на този съд.
Касационната жалба съдържа доводи за липса на надлежна доказателствена основа за възприетите от съда факти и за осъждане на подсъдимия Г. на базата само на косвени доказателства и на показанията на свид. К., чиято отговорност във връзка с инкриминираното деяние не е коментирана от съда, въпреки наличието на данни по делото за ангажирането й. Тези възражения сочат на позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съответна на него е и претенцията на защитата за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдимият не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат И., който поддържа касационната жалба при заявените в нея съображения и отправено искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, доказателствения анализ за правилен, определеното наказание за справедливо, поради което моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Първоинстанционният съд е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия О. Н. Г. за това, че на 21. 02. 2015 година, в [населено място], в жилище, намиращо се на [улица], вх. , ап. , при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил на К. Г. К. високорисково наркотично вещество – амфетамин с активна база 13,3 % тегловни процента и с нето тегло 0,2541 грама, на стойност 7.62 лв. и по същото време и на същото място държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин с активно действащ компонент 12,5 % тегловни процента и с нето тегло 0,1408 грама на стойност 4.22 лв., амфетамин с активно действащ компонент 13,6 % тегловни процента с нето тегло 0,6645 грама на стойност 19.93 лв., марихуана с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 6,9% тегловни процента с нето тегло 3,2103 грама на стойност 19.86 лв. и марихуана с активно действащ компонент тетрахидробканабинол 1,9 % тегловни процента с нето тегло 0,1106 грама на стойност 0.66 лв., всичко на обща стойност 52.29 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, както и на глоба в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Съдът е постановил, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия Г..
Присъдата е атакувана от защитника на подсъдимия с възражения за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. След извършена въззивна проверка, ПАС е постановил атакуваното сега по касационен ред решение, с което е изменил присъдата, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК я е отменил в частта, с която на подсъдимия О. Н. Г. е наложено наказание глоба в размер на 2500 лева и е потвърдил същата в останалата й част.
Касационната жалба от името на подсъдимия Г. е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в предвидения в закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Следва да се отрази констатацията, че направените с жалбата възражения са напълно идентични с наведените и пред въззивния съд. Били са предмет на въззивната проверка и са получили надлежни отговори в решението на съда, изготвено съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Обстоятелството, че не удовлетворяват защитната теза, очевидно е повод за упражняване правото на касационно обжалване и повторното им релевиране пред касационната инстанция.
В жалбата не се сочи кои точно доказателства, върху които се основава осъждането на подсъдимия Г., защитата оценява като косвени и дали показанията на свид. К. са едно от тях. Освен това, изводимо от краткото съдържание на жалбата, показанията на този свидетел са оспорени като необективни поради наличие на заинтересованост на този свидетел от изхода на делото.
Следва да се отбележи, че показанията на свид. К. са източник на преки и първични, според източника си, доказателствени факти, защото свидетелят е възприел лично и непосредствено инкриминираните действия на подсъдимия Г. по разпространение на наркотичното вещество. А дали и доколко тези показания са достоверни и следва ли да бъдат кредитирани, както е сторил това съдът, е въпрос на друг вид оценъчна дейност в рамките на доказателствения анализ.
Въззивният съд е изложил в решението си подробни съображения по фактите, които позволяват проверка на тяхната правилност и на начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, още повече когато този съд не е достигнал до различни фактически изводи на базата на доказателствата по делото, а тези на първоинстанционния съд са формирани на надлежна доказателствена основа, каквато констатация настоящата инстанция прави.
По делото са събрани достатъчен обем преки доказателства за главния факт на процеса, които са изведени от показанията на свидетелите К. К. и М. Д. (закупили наркотично вещество – амфетамин от подсъдимия), Х. П. и А. Д. (полицейски служители, осъществявали наблюдение на инкриминираната дата за случващото се пред и в дома на подсъдимия), С. О. (намираща се в жилището на подсъдимия при извършените там претърсването и изземването), Ю. И. (майка на подсъдимия, също намираща се в жилището по време на проверката). Всички те са обсъдени по действителното им съдържание от първоинстанционния съд (л. 4-5 от мотивите на присъдата). Въззивният съд не е имал основание да не се съгласи с техния анализ и оценка за достоверност, защото тя се основава на констатации за тяхната логичност, последователност и безпротиворечивост и кореспондира със съдържанието на останалите доказателства, а именно - протоколите за оглед (л. 4-10 от ДП), протокол за престърсване и изземване (л. 13-14 от ДП), както и със заключението на физикохимична експертиза (експерт Т.). Изложени са и подробни съображения за това кои факти са приети за установени и въз основа на кои доказателства, които съображения няма причини да не бъдат споделени и поради това не се налага да бъдат повтаряни.
Предходните съдебни инстанции не са имали основание да откажат да кредитират за достоверност и показанията на свид. К., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК, независимо от факта, че при извършения оглед на автомобила, управляван от св. М. Д., е намерено и иззето топче станиол, съдържащо амфетамин, за което К. свидетелства, че е закупил от подсъдимия Г.. И това е така, защото показанията на този свидетел напълно кореспондират със съдържанието на всички останали доказателствени източници, посочени по-горе, независимо от наличието на известна степен на заинтересованост. Това обстоятелство, наред с факта, че на свидетеля не е повдигнато обвинение, е основно съдържание на възраженията в касационната жалба на подсъдимия Г.. В тази връзка, касационната инстанция намира за необходимо единствено да отбележи, че поведението на свид. К. не е предмет на изясняване в настоящето производство. Въпросът за евентуална негова лична отговорност се решава най-напред от прокурора и едва след това от съда.

Възражението, че разпространеният на св. К. амфетамин е различен по състав от намерения и иззетия от дома на подсъдимия, не намира опора в данните по делото и не повлиява извода за разпространението му от подсъдимия, първо защото тегловният процент на активното вещество е много близък (около 13%) и второ, защото експертът по делото пояснява в заключението си, че пълна идентичност на активния компонент е малко вероятна поради добавянето на примеси и тяхното различно физическо разпределяне в общия обем на разпространеното наркотично вещество.
Приложените по делото ВДС, изготвени в резултат на използване на СРС, са за последващ настоящето деяние период (считано от 27. 02. 2015 година) и спрямо друго лице, поради което не следва да бъдат обсъждани.
В заключение, следва да се отрази констатацията на настоящата инстанция, че съдържанието на мотивите на присъдата позволява извода, че доказателствата по делото, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени за достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Поради това, въззивната инстанция не е имала причини да не утвърди фактическата правилност на постановената присъда.

Индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Г. наказание е извършена при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Съдът е имал основание да ги оцени като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и да наложи наказанието лишаване от свобода в размер, определен при условията на ал. 1, т. 1 на нормата. Освен това, въззивният съд, на основание чл. 55, ал. 3 от НК, е отменил наложената на подсъдимия глоба в размер на 2500 лева. Така че, наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за минимален изпитателен срок от три години, не носи характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и не предпоставя намеса в посока на по-голяма снизходителност по отношение на подсъдимия.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 27 юни 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 173/2016 г., с което е изменена присъда № 1 от 12 януари 2016 г. на Хасковския окръжен съд, постановена по нохд № 557/2015 г. по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.